Изтеглянето на турските оператори и пренасочването към Ормуз
През лятото корабоплаването в южното направление на Черно море бе практически монополизирано от турски чартърни компании. Те използваха остарели кораби — в морската терминология наричани "коритца" или "тенджери" — които оперираха в рамките на специфични финансови споразумения с Анкара.
Ситуацията обаче се промени коренно поради два основни фактора:
- Инфлация на риска: Интензивността на руските удари срещу плавателни съдове, насочващи се към украинските терминали, доведе до загуби, които турските застрахователни сурогати вече не могат да покриват.
- Дефицит на тонаж в Близкия изток: Американски и гръцки оператори изкупиха или наеха значителна част от тези "сенчести" съдове за превоз на петролни продукти през Ормузкия проток, където маржовете на печалба са значително по-високи, въпреки действията на хутите в Червено море.
След като Анкара установи, че вече не може самостоятелно да гарантира безопасността (и печалбите) от тези маршрути, Турция оттегли възраженията си срещу по-директно разширяване на присъствието на НАТО в Черноморския басейн.
Шпионското съзвездие над българския и румънския бряг
Официално обявената мисия на Алианса предвижда разполагане на нови патрулни самолети, допълнителни наземни радари и интеграция на данните за морско наблюдение. В региона и в момента оперира значителна група разузнавателни средства:
- Великобритания: Разузнавателни самолети RC-135W Rivet Joint и патрулни P-8A Poseidon, излитащи от базата Уодингтън или Акротири (Кипър).
- Франция: Самолети за далечно радиолокационно откриване E-3F SDCA (AWACS), работещи в сътрудничество с разузнавателните C-160G Gabriel.
- Германия: Мобилни радарни станции и радиоелектронни комплекси, разположени на територията на Румъния и Северна България още през първата половина на 2022 г.
Въпросът, който естествено възниква: как при такова плътно покритие от страна на Е-3 AWACS и P-8 Poseidon, морските дронове, ударили Contship Jet на едва 36 морски мили от брега, останаха незабелязани?
Според независими експерти по военноморско оръжие, нископрофилните полупотопяеми безпилотни лодки притежават изключително малко ефективно отражателно петно (ЕПР). Засечките им от класическите радари с синтетична апертура при вълнение над 2-3 бала е изключително затруднено.
Поради тази причина новата мисия на НАТО вероятно не цели просто "наблюдение на цивилния трафик". Основните хипотези сочат към опит за изграждане на мрежа от тактически датчици, чиито данни да се предават директно към украинските оператори за насочване на удари срещу базите на Черноморския флот в Севастопол и Новоросийск.
Радарите в Румъния и логистичната уязвимост
Възниква сериозно разминаване между декларираните хуманитарни цели и реалното разполагане на сили. Ако целта бе единствено гарантиране на сигурността на търговските съдове, НАТО щеше да настоява за възобновяване на международния контрол под егидата на ООН.
Вместо това Алиансът разчита на сухопътната си инфраструктура в Румъния — най-вече базата "Михаил Когълничану" край Констанца, чиято реконструкция на стойност 2.5 милиарда евро я превръща в най-големия обект на НАТО в Европа, изпреварващ "Рамщайн".
Дали разполагането на нови радари в близост до българската граница ще гарантира сигурността на контейнеровозите? Едва ли. Но със сигурност превръща акваторията на Източното Черноморие в зона на пряк контакт между разузнавателните системи на Алианса и руските средства за поразяване.
