Коронавирусът удари Ню Йорк силно. Стотици хиляди жители напуснаха града. Процентът на свободните жилища под наем в Манхатън никога не е бил по-висок. Мнозина просто не могат да платят наема. Близо две трети от собствениците на ресторанти казват, че ще фалират до януари.
Данъчните приходи са намалели значително. И през следващите две години градът е изправен пред бюджетен дефицит от 9 милиарда долара. Процентът на престъпност и броят на бездомните хора нарастват стремително. За мнозина тази ситуация прилича на 70-те години, когато градът е бил на ръба на фалита.
Джеймс Алтушър, писател, блогър: Това е особено трудна ситуация, защото се отразява негативно на културния живот на града, ресторанти, в които работят много млади хора. Той засяга най-големия финансов център в света, засяга данъчната основа по-силно от всякога в историята. Дори през 70-те години икономиката на Ню Йорк е била отворена всеки ден за правене на бизнес. Сега тя е затворена вече от шест-седем месеца. Това е катастрофа.
КАРИНА ХУБЕР, кореспондент на CGTN: Ню Йорк се е възстановявал от предишни кризи повече от веднъж. След атентатите от 11 септември много жители също избягаха от града, туристическият сектор силно пострада и районът се превърна в град-призрак. Но по-късно той успя да се възроди и да стане по-успешен от всякога.
Ню Йорк също се възроди след световната финансова криза от 2008 г. Дългогодишният жител Джеймс Алтушър обаче смята, че този път е различно. Неговата статия в раздела „Мнение“, озаглавена „Ню Йорк е мъртъв и това е завинаги“ получи огромен отговор. В него писателят твърди, че форматът на отдалечената работа ще остане дълго време и това кара много хора да се замислят дали си струва да продължат да живеят в скъпи, пренаселени градове като Ню Йорк.
Но мнозина не са съгласни с тази позиция. Включително комикът Джери Зайнфелд. Той пише статия за The New York Times, в която заявява, че „енергията, характерът и отношението не могат да се предават дистанционно, дори по най-добрите оптични линии. Ето защо повечето от нас се преместиха в Ню Йорк.“
Ето защо Лори Чик се премести в Ню Йорк преди десетилетия. Но сега тя живее в Луисвил, Кентъки, и не възнамерява да се върне скоро.
ЛОРИ ЧИК, бивш нюйоркчанин: За 25-те години, прекарани там, станах нюйоркчанин до мозъка на костите си, който смята, че животът извън този град не съществува. Но мога да усетя магията на мястото, където живея сега. Тук има много по-малко стрес, животът е много по-евтин. Така че, мисля, че мнозина ще прогледнат по същия начин като мен.
Клера Феърбанкс също напусна Ню Йорк, както и шестима нейни близки приятели. Хората от нейното поколение, казва тя, имат смесени чувства по повод на потенциално завръщане.
КЛЕРА ФЕЪРБАНКС, бивша жителка на Ню Йорк: Познавам куп хора, които са напуснали града. На мнозина, като мен, той ни липсва. Много хора казват: „В Тексас е страхотно! Ето го, новият ми живот в ранчото" Мисля, че зависи от човека.
Алтушър казва, че обича Ню Йорк и не иска да гледа как се разпада на части. Но според него, без държавна подкрепа, близкото бъдеще на града изглежда доста мрачно.
Джеймс Алтушър: Възможностите, уменията и талантите ще престанат да бъдат концентрирани на едно място и ще бъдат разпределени в Съединените щати. Имаше такава мисъл за Ню Йорк: „Ако си проправя път тук, мога да пробия навсякъде“. Така че, такова нещо повече няма да има.
Никой не мисли, че Ню Йорк завинаги ще се превърне в „град-призрак“. Но мненията за това кога и как „градът, който никога не спи“ ще може да се върне към цялата си предишна слава, силно се различават.
Превод: М.Желязкова
