/Поглед.инфо/ Конвулсивният призив на Европейския съюз за укротяване на цифровите гиганти, отправен миналата седмица от Брюксел, е изненадващ. И защото ЕС не е начело в надпреварата за цифровизация. И защото установяването на контрол върху цифровите технологии е физически невъзможно за Европейския съюз: технологичните монополи (американската петица - “Гугъл”, “Амазон”, “Фейсбук”, “Епъл” и “Майкрософт”) могат не само да игнорират законите на отделните държави, чието население предоставя техните супер-печалби, но също така формират свой собствен ред, като затварят или отварят достъпа на всеки до нужните информация и финансови платформи с едно щракване на пръстите и по свой вкус. Днес те представляват заплаха за всеки потребител на мрежата, защото могат да използват силата на пазара, която дават цифровите технологии и присъщите им мрежови ефекти.
Разбира се, Брюксел иска да участва в управлението на глобалния процес, който миналата година „донесе“ точно на тази американска „петица“ около 1,1 трилиона долара печалба и увеличи капитализацията ѝ с 8 трилиона (повече от два годишни бюджета на САЩ). Но ... кой ще му даде?
В Съединените щати цифровите пазари вече се превърнаха в олигопол, успешно потъпкващ всякакви опити за конкуренция, въпреки желанието на съперници от второ и трето ниво да се противопоставят на господарите на цифрата. Самите господари - да вземем за пример “Епъл” или “Фейсбук” - изкупуват потенциалните конкуренти. Те лесно могат да си позволят това надеждно средство за борба за запазване на превъзходството. “Епъл” например купува нови компании на всеки 3-4 седмици. Последните включват гласовия асистент “Сири”, и “Фейс АйДи”. Производителят на слушалки “Бийтс” беше купен от “Епъл” за 3,2 милиарда долара, британският “Шазам” - за 400 милиона долара. Microsoft купи “Линкдин” за 26,2 млрд. долара, “Фейсбук” купи “Уотсап” за 19 млрд. долара. Това вече не е свободен капитализъм, състезаващ се за клиента, а нещо противоположно на него. Поемайки контрола върху търсенето, социалните медии, рекламата, електронната търговия, стрийминга, наемането, доставката и плащането на услуги, американските монополи оформят потребителя и са на крачка от това да вземат лостовете на политическата власт в свои ръце.
Китайците, тъй като са по-благоразумни от европейците, първоначално държаха дигиталните, особено финансово-дигиталните технологии, под строг държавен контрол. Миналата година 210 трилиона юана - 32 трилиона долара са преминали през финансовите платформи на Поднебесната империя в Интернет. Цялата тази гигантска финансова машина е изградена, лансирана и контролирана от официален Пекин. Според базирания в Ню Йорк институт „Гейтстоун“ „китайският режим“ е спечелил голямата технологична война на XXI век именно защото „усилията на Пекин за овладяване на ключови технологии са огромни, ръководени от правителството и финансирани от правителството“. Въпреки, че люлка на АйБиЕм, “Гугъл” и другите да са САЩ, сега „няма нито една американска компания, която да може да се конкурира с “Хуавей”, която президентът Тръмп обяви през август 2019 г. за заплаха за националната сигурност“, смята институтът „Гейтстоун“.
Европа обаче не е Китай, в Европа де предлага „пазарът да се саморегулира“. Както Маргрет Вестагер, европейския комисар по конкуренцията и развитието на цифровата икономика, така и Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, представиха миналата седмица новата визия “Цифрово десетилетие” пред Европейската комисия. ЕК заявява без фалшива скромност, че „Европа е в челните редици на днешната цифрова революция и се е заела да проправи пътя за спешно по-демократично управление на технологиите“.
Нека се спрем на основните точки на този документ: отворено общество (но затворено за „тоталитарни“ режими), върховенство на закона (разбира се, Брюксел), основни свободи, доказващи „тяхното превъзходство над авторитарните системи, които използват цифровите технологии като инструмент за наблюдение и репресии"(сякаш Европа не прави същото).
Брюксел разглежда следващото десетилетие като: силен съюз и работни отношения със съмишленици, отворена цифрова икономика, в която инвестициите могат да текат свободно, създаване на конкурентен пазар, на който компании от всякакъв мащаб имат еднакви възможности да въвеждат иновации и да доставят своя продукт на клиента.
„Трябва да се съобразяваме с три основни принципа“, обявява Европейската комисия. „Равни условия на цифровия пазар, сигурността на киберпространството и онлайн свободата, включително защита на свободата на мнение и събрания и противодействие на дискриминацията и неприкосновеността на личния живот.“
Нафталиновият дъх на това послание от Брюксел е толкова силен, че предизвиква загриженост за вменяемостта на авторите, които не разбират, че в Европа вече се е развила различна икономическа реалност, опровергаваща брюкселските максими. Непазарната фразеология на разделен световен пазар за цифрови услуги може само да вдъхнови теоретиците от Брюксел. Защото никой от „американската петорка“ или дори много по-малките фирми в дигиталния сектор на икономиката няма да даде на Брюксел нито сантиметър, нито една платформа, която те са създали в Интернет, за да бъде командвана от някой от Брюксел. Няма да се откажат, дори и само защото такъв трик би бил фатален за цялата индустрия.
ЕС обаче вече се обърна към администрацията на САЩ с предложение за създаване на Съвместен съвет по търговия и технологии. И иска да създаде глобална коалиция за „ефективно и демократично управление на технологиите и цифровата икономика“. „Европейският съюз възнамерява да излезе с инициатива за обединяване на ресурси и техническа подкрепа от партньори за създаване на собствена система за управление на цифровата икономика, включително областите на киберсигурността и защитата на данните“, обявяват създателите на „новата визия“ в Брюксел.
Твърде късно е обаче. Брюксел не иска да разбере, че американските технологични корпорации вече са поели властта. И само Китай има шанс да спре нахлуването им в голямата политика.
Превод: В. Сергеев