/Поглед.инфо/ Главното - това е нефтът.
Либийската криза, възникнала в резултат на въоръжена намеса отвън и дори с разрешението на Съвета за сигурност на ООН, отдавна придоби продължителен характер и заплашва да се превърне в хронична. В Либия има две правителства: правителството на националната стабилизация (ПНС) в източната част на страната, оглавявано от Фатхи Башхага /Fathi Bashaga/, което е подкрепено от парламента, и правителството на националното единство (ПНЕ), ръководено от А. Дбейба /A. Dbeiba/, със седалище в Триполи. Изборите, насрочени за декември 2021 г., са отменени. Правомощията на ПНЕ изтекоха на 22 юни миналата година, но тя отказва да признае това.
Ситуацията е задънена и краят и не се вижда. В края на декември 2022 г. фелдмаршал Халифа Хафтар обяви в Бенгази „последния шанс“ за всички либийски политически сили да проведат общи избори. Известен с войнствените си изявления и дори опит за превземане на Триполи чрез офанзива, той повтори, че Либийската национална армия (ЛНА) „няма да толерира атака срещу единството на страната“. Отново замириса на барут и дипломатите осезаемо се оживиха.
На 22 януари по инициатива на Дбейба в Триполи се проведе консултативна среща с участието на външните министри на Алжир, Тунис, Катар, представители на Коморските острови, Оман, Палестина, Сомалия и Судан, както и главата на мисията на ООН в Либия, 75-годишният сенегалски дипломат Абдулайе Батили. Председателства външният министър на ПНЕ Наджла Мангуш, което до голяма степен предопредели провала на срещата: тя беше бойкотирана от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и от Лигата на арабските държави (LAS).
Отказът на Египет да участва в тази конференция означава, че Кайро е направил сериозен залог и не възнамерява да го откаже. Още в началото на октомври миналата година египетският външен министър Самех Шукри призова ООН да признае ПНЕ на Либия, ръководена от Дбейба, за нелегитимна.
През януари 2023 г. египетското външно министерство потвърди, че усилията „са насочени към обединяване на позицията на арабските държави по отношение на либийската криза, особено в контекста на дейността в страната на правителството, одобрено от либийския парламент, което е единственият легитимен кабинет на министрите“.
И това не е просто декларация - Египет активно продължи да изгражда дейности в тази област. След разговорите в Кайро ръководителят на Върховния държавен съвет (ВДС) на Либия Халед ал Мишри изрази надежда, че общите избори в страната ще се проведат през август или септември тази година и ще остане само една точка да бъде съгласувано с председателя на Камарата на представителите Агила Салех.
Тогава ръководителят на президентския съвет на Либия Мохамед Менфи и командирът на ЛНА Халифа Хафтар проведоха преговори в египетската столица за възможното обединяване на въоръжените сили на страната в единен орган. Единствената спомената точка (13-та конституционна поправка, която регламентира провеждането на президентски и парламентарни избори) беше одобрена от либийския парламент в рекордно кратък срок.
В текста на документа се посочва необходимостта от едновременно провеждане на парламентарни и президентски избори. В изявление на външното министерство Кайро потвърди желанието си Камарата на представителите и Върховният държавен съвет (ВДС) да завършат съвместните си усилия за изготвяне на избирателни закони. ПНЕ в случая изобщо не се споменава.
Председателят на Камарата на представителите Агила Салех предложи създаването на комисия от 45 членове, чиито задачи ще включват формирането на единна изпълнителна власт. Според председателя на парламента, Камарата на представителите има право да дава и да оттегля доверие на правителството, тъй като е избрана и международно призната структура, добави Салех, говорейки на конференция на Съвета по либийско-американските отношения ( !).
"Нашето предложение за разрешаване на кризата в страната включва сформирането на комисия... Задачите на комисията ще бъдат да формира единна изпълнителна власт под международен контрол", подчерта говорителят. Новото правителство ще трябва да подпомага избирателната комисия при организирането на парламентарни и президентски избори. Освен това, Министерският съвет трябва да работи за извеждането на чуждестранните войски от Либия и с разпределението на богатствата между регионите на страната“, добави говорителят.
Рано е обаче да се изразява задоволство от очертаващата се промяна: освен одобрението на поправката от парламента, трябва да я одобри и от Висшия държавен съвет /ВДС/. ВДС обаче отново отложи гласуването поради разногласия между поддръжници и противници на изменението на конституционната декларация, която е временен законодателен документ.
ВДС обяви отказа си да признае решението на парламента, с което беше приета 13-та поправка, като се позова на липсата на кворум. Кворумът е 50% плюс един глас, тоест 101 души от 200 членове на ВГС, обаче точният им брой днес е невъзможно да се определи поради оставки и смъртни случаи през последните години.
Африканският съюз (АС) се опита да определи ролята си на 22 февруари по време на двудневна среща на върха на членовете на тази организация в Адис Абеба. Председателят на Комисията на АС Муса Факи каза , че се подготвя свикването на конференция за помирение в Либия. По думите на М. Факи, преди няколко седмици в Триполи се е провела подготвителна среща за конференцията за помирение, предстоящото събитие ще бъде председателствано от президента на Конго Денис Сасу Нгесо.
Муса Факи подчерта, че „наемниците са били помолени да напуснат и либийците определено трябва да говорят... това е необходимо условие за осигуряване на успешни избори“. Думите му повториха изявлението на ръководителя на мисията на ООН в Либия, който се позова на факта, че Съвместният военен комитет (СВК) "5 + 5" одобри в Кайро, механизъм за изтегляне на чуждестранни бойци и наемници от либийската територия.
Съединените щати, които изиграха водеща роля в ликвидирането на Либийската Джамахирия, не можаха да останат настрана. Разрушаването на предишния режим и харизматичния М. Кадафи, който дълги години беше „кост в гърлото” на американците, реши само част от проблема. Основното нещо в либийския въпрос остава пълният контрол върху петролните ресурси на Либия, която заедно с Нигерия заема водеща позиция в Африка в областта на добива на петрол.
По данните на Централната банка на Либия нейните приходи от петрол са се увеличили с $440 милиона през 2022 г. в сравнение с 2021 г. и са достигнали $22,04 милиарда. До момента производството се е стабилизирало на 1,2 милиона барела на ден, но са обявени планове то да достигне до 2 милиона барела.
Вашингтон и преди се е опитвал да повлияе на развитието на ситуацията в страната, разчитайки на ролята на мисията на ООН в Либия. Държавният департамент публикува специално прессъобщение: „Специалният пратеник на генералния секретар на ООН Абдулайе Батили информира за последните събития по отношение на неговите консултации с либийските лидери и институции. Ръководителят на мисията проведе срещи, насочени към изграждане на консенсус относно провеждането на национални избори през 2023 г.“
В същото време американските власти прибягват до нови трикове. На 23 февруари във Вашингтон беше свикана "международна среща за уреждане в Либия" с участието на Франция, Германия, Великобритания, Италия, Турция, Катар, Египет и Обединените арабски емирства, както и ръководителят на ООН мисия в Либия, Абдулай Батили.
Целта на срещата беше да се обсъди вътрешнополитическата криза; специално внимание беше отделено на провеждането на президентски и парламентарни избори. Две точки са важни. Първо, либийските представители на нито една от страните не бяха поканени на срещата. Не е изненадващо, че членът на HSC Ахмед Ланги нарече срещата във Вашингтон безсмислена.
Второ, Вашингтон, Лондон и Париж излязоха с обща инициатива, включваща тригодишен план за уреждане. Те предложиха тази година да има само парламентарни избори, и новият законодателен орган да подготви конституция в рамките на следващите 24 месеца. Това означава, че Либия ще остане без избран президент поне още три години.
Няма как да не споменем пътуването на директора на ЦРУ до Либия в средата на януари. Уилям Бърнс проведе срещи както с ръководителя на ПНЕ Дбейба, така и с командващия ЛНА, фелдмаршал Х. Хафтар. Гостът от САЩ настоя ЧВК Вагнер да бъде експулсирана от Либия, позовавайки се на решението на Министерството на финансите на САЩ да я признае за „транснационална престъпна организация“. В същото време беше директно заявено, че интерес представлява само петролът, всички останали фактори са „съпътстващи елементи, които допринасят или се противопоставят на постигането на резултата“.
Днес на американците е изгодно да използват ЧВК Вагнер като плашило, но те не помнят онези, които наистина са терористи, и които те използваха в свои интереси. В края на февруари Абдел Хаким Белхадж, създателят на Либийската ислямска бойна група, която беше призната за терористична група от ООН заради връзките си с Ал Кайда, пристигна в Триполи. Ръководителят на Либийско-американската коалиция Фейсал Фитури твърди, че А. Белхадж планира да обедини около себе си либийските ислямисти, за да атакуват Сирт и Ал Джуфра.
През януари Белхадж участва в координационна среща в Истанбул за обсъждане на създаването на ново либийско правителство. Турските разузнавателни служби следят отблизо случващото се. В момента се извършва изграждането на съоръжения за разполагане на турските въоръжени сили в Либия в съответствие с постигнатите по-рано договорености.
Отношенията между страните от Средиземно море са особено изострени във връзка с плановете за разработване на нови енергийни находища във водите на този басейн. Нещата вече стигнаха до директна заплаха за използване на сила и имаше ситуации, които са или срамни, или куриозни. Така през ноември 2022 г. гръцкият външен министър Никос Дендиас отлетя за Триполи по лична покана на председателя на Президентския съвет на Либия Мохамед ал-Менфи.
И тогава, без да излиза от самолета, той отлетя за Бенгази. Причината за демарша беше, че той беше посрещнат (протоколно) от либийския външен министър Наджла Манкуш. Именно тя през октомври подписа (заедно с турския външен министър Мевлют Чавушоглу) турско-либийското споразумение за съвместна експлоатация на въглеводородни залежи. Атина не призна този договор, както и меморандума за военно сътрудничество и взаимно разбирателство за морските зони, който турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписа с бившия ръководител на ПНЕ Файез Сарадж.
Съгласно този документ значителна част от водите, които Гърция смята за свои, отиват към Турция. Атина заяви, че срокът на ПНЕ е изтекъл и че той няма правна сила за подписване на международни споразумения. След това през 2020 г. Гърция сключи споразумение с Египет за разграничаване на морските зони, засягащи пряко водите, посочени в турско-либийския меморандум.
През 2023 г. съдът в Триполи издаде решение за спиране на изпълнението на либийско-турското споразумение в сектора на петрола и газа, а министърът на петрола и газа на Либия Мохамед Аун обяви възможността за разграничаване на морските зони между Гърция, Либия и Египет, както и суверенното право на държавите да разширяват своите териториални води до 12 морски мили.
Новината разбуни гръцкото правителство, което обяви началото на директния въздушен трафик: „На 2 март започват полетите по маршрута Атина – Бенгази – Атина. Тези полети ще се изпълняват от гръцките авиокомпании Air Mediterranean и Marathon Airlines. По същото време отваря врати Генералното консулство на Гърция в Бенгази и генералният консул Ставрос Венизелос ще отиде там с първия полет.
Гръцкото външно министерство не се сдържаше на обещания: „Това е предвестник на намерението на страната ни да установи дългосрочно присъствие, да развива сътрудничество и да оказва помощ в цяла Либия, когато вътрешната ситуация в тази страна позволява. В същото време ще насърчи развитието на търговията и икономиката, както и засилването на бизнес и туристическите потоци. Чрез тези потоци ще се активизират културните контакти, които са мост на приятелството и взаимното разбирателство между двата народа.“
Либийският петрол и газ обаче остават на фокус. На 28 януари италианският премиер Джорджа Мелони посети Триполи. По време на посещението беше подписано споразумение с Либийската национална компания (NOC) за добив на газ в две находища в Средиземно море. Според италианската компания Eni инвестицията е $8 милиарда, а началото на експлоатацията е планирано за 2026 г.
Подписаната сделка беше анулирана от либийската страна само няколко дни по-късно, "защото това споразумение нарушава закона". Министерството на нефта и газа на ПНС заяви в изявление, че NOC не е получило одобрение от съответното министерство преди подписването на споразумение с Eni, а също така не е предоставило проучване за осъществимост, въз основа на което делът на Eni в проекта се е увеличил от 30 % до 37%.
Показателно е, че в края на миналата година министърът на петрола на ПНС Мохамед Аун призова руските компании да възобновят дейността си в северноафриканската република. Той покани представителите на публичния и частния сектор на Руската федерация да се върнат към преговорите с НОК и отново призова за възобновяване на работата на руското посолство в Либия.
Москва реагира с ентусиазъм: Заместник външният министър на Русия, специален пратеник на президента за Близкия изток и Африка Михаил Богданов отбеляза, че Русия и Либия имат богат съвместен опит в сътрудничество, натрупан в продължение на десетилетия: „Сред най-големите проекти ще посоча договорите на ПАО Газпром нефт и ПАО Татнефт за разработване на въглеводородни находища. (Не е съвсем ясно защо не са споменати неизпълнените докрай договори с РЖД и за военно-техническото сътрудничество, където сумите са в пъти по-високи от всички останали договори, взети заедно).
Дипломатът каза още, че руските власти възнамеряват скоро да възобновят работата на посолството в Триполи, както и да открият генерално консулство във втория по големина град в Либия Бенгази. „Очакваме, че възстановяването на нашето дипломатическо присъствие в Либия ще помогне за насърчаване на руските икономически интереси в тази страна“, каза заместник-министърът.
М. Богданов обаче официално обяви предстоящото възобновяване на дейността на руското посолство в Либия както през май 2021 г., така и през септември 2022 г. Посолството на Руската федерация в Либия през 2013 г., в резултат на въоръжено нападение беше спешно евакуирано в съседен Тунис, където остава и до днес.
В дипломатическата практика има много примери, когато един посланик представлява страната си в няколко държави, където е акредитиран едновременно, но има много малко примери, когато едно посолство работи „дистанционно“, като дипломатическата мисия на Руската федерация в Либия или Йемен (намалена до трима дипломати и се намира в Рияд, Саудитска Арабия).
В края на декември 2022 г. А. Аганин е назначен за посланик на Руската федерация в Либия. Той смени на този пост Джамшед Болтаев, който четири години оглавяваше дипломатическата мисия в ранг на шарже д'афер. Айдар Рашидович Аганин преди това е работил в Йордания, няколко години е бил заместник на М. Симонян по арабскоезичното излъчване на сателитния телевизионен канал "Россия сегодня".
След това в продължение на пет години е съветник в руското посолство в САЩ, след което оглавява представителството в Палестинската национална администрация. Той не е експерт по Либия, но от 2019 г. е заместник-ръководител на отдела за външнополитическо планиране на Министерството на външните работи и затова познава много добре „особеностите на кухнята“. На 9 февруари А. Аганин потвърди, че "посолството ще бъде базирано в Триполи", но благоразумно не уточни кога ще стане това.
Превод: ЕС
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?