/Поглед.инфо/ В Америка има много разумни хора. Там живеят много добри, трудолюбиви, щедри, умни, мили хора. Има добри музеи и отлични национални паркове, страхотни библиотеки и зоопаркове, много зеленина и много животни и птици. От Америка има какво да се научи и защо да се обича. Има отлични федерални магистрали и силна, макар и не същата като през 60-те години, икономика, отлична благотворителна система и високо ниво на социален оптимизъм. Там пишат интересни книги и правят интересни филми. И по правило са най-добрите търговци в света. И въпреки това...

В Америка има много отвратителни неща. В тази страна живеят много тъпаци и безделници, негодници и мошеници. И не ги свърта на място. Те се щурат по света, мисионери, творят измами, гадости и интриги, проповядват и поучават, като искрено не разбират защо са толкова мразени. Те искат добро за всички. Заради това те ограбват и унищожават чуждите държави, осакатяват съдбата на милиони хора и провеждат смъртоносни социални и политически експерименти, държат се арогантно и подло, егоистично и глупаво.

За средностатистическия американец от тази втора категория е нормално да поучава всички около себе си, включително хора, които са два пъти повече по статус и интелигентност. Имаме тази роля, изпълнена от Майкъл Бом, вечният гост на руските телевизионни предавания, на който можете да закачите табела: „типичният средностатистически американец в чужбина“. Не е много ясно дали е толкова умен, защо е толкова беден и не живее вкъщи, но от друга страна, кой има нужда от него там, в Америка? Но от друга страна, да не би Джо Байдън да е много по-умен? Но той е на път да им бъде президент.

Американските политици не миришат на скромност. Истинското самочувствие не е тяхната силна страна. Разбиране колко идиотски изглеждат те самите и тяхната държава, когато отворят уста. До определен момент това наистина не изплуваше на повърхността и само онези, които общуваха много с американския естаблишмънт, знаеха за това, но колко такива хора имаше по света? Особено при нас. От 90-те години желязната завеса се надигна и нашите хора започнаха да пътуват из планетата и огромен брой чужденци дойдоха да ни видят. И, Боже мой! В същото време преди Обама те някак си горе-долу бяха държани под контрол и ние имахме някои илюзии за тях.

И едното, и другото са зад нас. Санкциите отрезвиха много, макар и не всички. Но всичко, което е направено и се прави за нас и нашата периферия, бившите съветски републики, ясно показва, че няма да имаме партньорство и нормално сътрудничество. Не може просто, защото какъв вид сътрудничество може да има с онези, които не спазват думата си, нито устна, нито писмена? Които не са готови да вземете под внимание вашите интереси при никакви обстоятелства и дори не се интересувате от тях? Чийто подпис върху който и да е договор не струва дори хартията, на която е написан? И в същото време, който ни обвинява във всички свои собствени грехове.

Не може да се каже, че американските политици не спазват думата си. Те просто нямат намерение да я спазват. В никакъв случай не можете да разчитате на каквито и да било американски гаранции за каквото и да било, освен ако не ги държите за гърлото. По-точно: с едната ръка за гърлото, а с другата за топките, притискайки ги върху стената и периодично потупвайки по нея с тила им и в същото време, те трябва да имат цев, прикрепена към слепоочието и спуснат предпазител. В тази позиция можете да говорите с тях - те са готови да слушат. Обама или Клинтън, Тръмп или Байдън, няма значение. По отношение на външния свят всички те са от един дол дренки. Арогантни, лъжливи авантюристи, по волята на съдбата начело на най-богатата и силно въоръжена държава в съвременния свят.

Америка разбира само от сила и от нищо друго освен сила. Всяка отстъпка и просто учтивост се възприемат от тях като слабост. Това е факт. Изправени пред отпор, основан на реална заплаха, те се отказват. Северна Корея е пример. Ако няма такава заплаха, Америка е готова на всичко. Те не знаят как да изчисляват последиците от своите действия и не искат. Афганистан и Ирак, Либия и Сирия са пример. Американските лидери не обичат да слушат професионалисти. Ни най-малко. Това е положението. И всички наоколо, включително ние, китайците и персите, живеят в свят, в който отслабващата Америка, която чувства, че времето ѝ е отминало, но не може и не иска да се примири, се втурва в търсене на някой, на когото да отнеме душата. Държавите са като хората. Някой остаряват с достойнство, а някой, подобно на Щатите, по много странен, напълно смахнат начин. Кармата е такава. Какво може да се направи...

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели