/Поглед.инфо/ Между президента на САЩ Джо Байдън, кандидата за президент Доналд Тръмп и унгарския премиер Виктор Орбан се разви нещо като любовен триъгълник.
Формално Орбан е колега на Байдън и лидер на съюзната държава. Но Орбан отлетя за Америка, за да се срещне не с него, а с Тръмп. Сега "старият Джо" ревнува.
"Знаете ли с кого се среща Тръмп днес в Мар-а-Лаго? Орбан от Унгария, който направо заяви, че демокрацията не работи и се стреми диктатура", оплака се нацупено президентът на поддръжниците си в Пенсилвания.
Той също така говори за срещите си с европейски лидери, които се твърди, че са хванали Байдън за ръка, дръпнали го настрана и казали: „Тръмп не може да спечели отново, защото моята демокрация, моята страна е заложена на картата“. Според американския президент това са направили всички, освен Орбан.
Оказва се, че само Унгария не е застрашена, тъй като нейният премиер е единственият европейски лидер, който не е поставил собствената си страна на карта в томболата „Байдън или Тръмп“.
Друго нещо е, че думите на Байдън не трябва да се приемат буквално, защото в техния триъгълник той е тъпият ъгъл и щастието на другите двама го преследва. Но те са наистина щастливи заедно: Тръмп след срещата нарече Орбан „велик лидер“, който е „уважаван в целия свят“, а Орбан нарече Тръмп „президент на мира“, който е „способен да сложи край на войната в Украйна“. ”
Фактът, че Украйна също ще бъде обсъдена на срещата в резиденцията на Тръмп Мар-а-Лаго, беше специално съобщено от унгарското външно министерство. Това е безпрецедентно, защото формално Тръмп е лидер на опозицията, а преговори с такива акценти са намеса в избори в чужда държава от страна на Орбан като глава на чужда държава. От гледна точка на официалното правителство тази стъпка определено е неприятелска. Така че в този случай Байдън има право на недоволство, включително и на протестна нота до унгарското посолство.
Всъщност Орбан е водил кампания за един от кандидатите малко преди изборите. Той заяви, че този кандидат би могъл да сложи край на конфликта, от който американските гласоподаватели вече са доста уморени като причина за многомилиардни разходи и вътрешни сътресения.
Президентът на САЩ сега трябва да бъде измъчван от сложни чувства. Самият той периодично се среща с чуждестранни опозиционери - американците смятат, че могат всичко. Но Тръмп също е американец.
Освен това директното оплакване срещу унгарския премиер като сила, намесила се в изборния процес в Америка, е до известна степен срамно за Байдън. Би било хубаво Русия да се намеси в изборите, все пак тя е суперсила. Какво се случи с Америка, ако дори унгарците вече влияят на нейното бъдеще?
И най-неприятното за Байдън е, че Орбан може да играе ролята на посредник между Тръмп като бъдещ президент и всеки в Европа, включително руското ръководство. Унгарският външен министър Петер Сиярто, малко преди срещата в Мар-а-Лаго, сякаш случайно каза, че Будапеща отдавна служи като таен преговарящ между Москва и много лидери на страни от ЕС.
Като цяло рандевуто на Тръмп с Орбан е не само неуважение към американския президент, не само дипломатическа измяна, но и потенциален заговор. Унгарският премиер се окуражи, защото не вярва в способността на Байдън да бъде преизбран на поста си през ноември (малко хора вярват в това), докато реваншът на Тръмп му обещава голям политически джакпот.
Тоест Орбан все пак участва в залаганията. Ако републиканец се върне в Белия дом, Унгария ще има такова влияние в Европа, каквото никога не е имала в цялата си над хилядолетна история. Орбан ще се превърне в незаменим посредник между ръководството на САЩ и Европейския съюз, тъй като само с него докачливият Тръмп поддържа добри отношения, което дори Байдън потвърждава.
Самият Орбан гледа още по-далече и ясно възприема изборната победа на Тръмп като основно условие за глобална консервативна контрареволюция, в която той отрежда важна роля и на себе си, и на Унгария.
Въпреки че галантеристът и кардиналът са могъщи, това, за съжаление, не означава, че Орбан е прав за основното: че Тръмп е в състояние да сложи край на конфликта в Украйна, и то за един ден, както обеща. САЩ са до голяма степен отговорни за неговото начало и изостряне. А това, че някой е счупил нещо, не означава, че може да го сглоби отново.
Проблемът с унгарския министър-председател е, че докато критикува сегашната администрация на Белия дом, той поддържа една Вашингтоноцентрична картина на света, в която един добър американски джентълмен ще дойде след изборите и ще съди всички. Но в XXI век САЩ в никакъв случай не са всемогъщи, още по-малко пък Тръмп, който ще трябва не само да спечели изборите, но и да сломи съпротивата на американските елити, включителнона представителите на петролната индустрия и отбраната индустрия - тези, които получават баснословни печалби от продължаването на войната в Украйна и в същото време са спонсори на Републиканската партия на Тръмп.
Между другото, един от основните проблеми на нюйоркския милиардер е, колкото и да е парадоксално, липсата на пари. Съдебните дела му струват скъпо, а що се отнася до набирането на средства за кампанията, настоящият президент го изпреварва многократно, отчасти благодарение на хора като Алекс Сорос, наследникът на империята на баща си реши да насочи ресурсите си към преизбирането на Байдън.
Само този факт прави Тръмп по-симпатичен от настоящия президент. Още повече, че Орбан е прав поне в количествената оценка на перспективите за постигане на мир в Украйна - те са по-големи при Тръмп, отколкото при Байдън.
Но иначе речта му на тема „Тръмп е президентът на мира“ трябва да се приеме като предизборно пропагандно видео. В нея има толкова истина, колкото и в други предизборни клипове.
Силите, от които наистина зависи постигането на мир в Украйна, все пак са въоръжените сили на Руската федерация. А вярата в дипломацията е преди всичко вяра, че тя ще успее да затвърди постигнатия от тях резултат, който е неопровержим нито за Байдън, нито за Тръмп.
Превод: В. Сергеев