/Поглед.инфо/ Съединените щати, прилагащи санкции срещу Русия „заради Крим“, както при президента-демократ Барак Обама, така и при президента-републиканец Доналд Тръмп, от шест години приличат на мишките от известната картинка в интернет, където тези животни „плачат, бодат се, но продължават да гризат кактуса“. Към антируските санкции САЩ привлякоха и Европа.

На 6 март 2014 г. Обама подписа указ, позволяващ санкции срещу хората, които според Вашингтон са замесени в „нарушаването на суверенитета на Украйна“. Преди това Белият дом спря инвестиционното сътрудничество с Руската федерация и отмени редица двустранни събития. 17 март, след САЩ, процес на въвеждане на антируски санкции започна и Европейският съюз. Въведени бяха визови ограничения за жителите на Крим, Западните държави блокираха икономическата активност на своите предприятия на полуострова. По-обширните санкции ограничиха западното сътрудничество с Русия във военно-промишления комплекс, международното кредитиране, енергетиката и търговията. През август 2014 г. Москва започна да въвежда първите контрасанкции.

Скоро на Запад започнаха да осъзнават, че санкциите са нож с две остриета. А след това започнаха да се изясняват мащабите на проблемите, които Европа си създаде, следвайки САЩ по така наречения кримски въпрос.

В края на 2018 г. учени от университета “Лингнан” (Хонконг) и Института за световна икономика в Кил публикуваха предварителните резултати от проучването „Приятелски огън: Въздействие на търговските санкции срещу Русия и контрасанкциите“. Изследователите оцениха търговските щети, причинени на Русия, на 53 милиарда щатски долара. Западът е загубил най-малко 42 милиарда евро, като 92% от тези загуби се падат на Европейския съюз, а повечето (38%) на Германия. Днес германците усещат последствията от икономическите санкции срещу Русия, инициирани от администрацията на Обама, на свой гръб повече от всички други в Европа.

И още няколко цифри. През 2019 г. В. Путин каза: „Според експертни данни в резултат на всички тези ограничения през годините, започвайки от 2014 г., Русия загуби някъде около 50 милиарда долара, а Европейският съюз 240 милиарда долара, САЩ - 17 милиарда долара, имаме малък търговски оборот с тях, Япония - 27 милиарда долара “. Според Путин ситуацията със санкциите е накарала Русия да „развива дори онези области, в които преди не сме имали компетентност“; Обемът на програмата за заместване на вноса в Руската федерация достигна 667 милиарда рубли, тласък беше даден на строителството, транспорта и енергетиката.

„Европейските санкции имаха два ефекта: намаляване на търговията ни, което се отнася до цяла Европа. Това се отнася не само за Франция или Германия”, заяви наскоро Пиер Вимон, специален пратеник на френския президент за сътрудничество в областта на сигурността с Русия. Той отбеляза, че Италия, която сега редовно призовава за премахване на ограниченията, също силно страда от санкции.

„Наистина бяхме засегнати от тези санкции. В същото време, ако погледнете цифрите, търговията между Русия и САЩ, напротив, се е увеличила ... В допълнение, ние позволихме на Русия да развие селското стопанство в резултат на тези санкции ... Трети момент: в известна степен тласнахме Русия към Китай, който стана приоритетния ѝ партньор, в частност по отношение на новите технологии”, допълни Вимон.

„Да се накаже“ Русия и да се принуди да промени външната си политика не даде резултат. Както каза служителят на Института на Европа на Руската академия на науките Сергей Федоров през юли 2019 г., редица държави от ЕС вече са готови да отменят антируските санкции, но Брюксел не предприема такава стъпка поради натиска от Вашингтон.

Санкционният натиск на "глобалната суперсила" върху другите страни не се ограничава само до Европа. Венецуела, например, е също под натиск на САЩ.

Между Москва и Каракас икономическото сътрудничество съществува отдавна, особено в енергийния сектор. През януари Вашингтон започна да говори за перспективата за въвеждане на нови санкции срещу Русия за подкрепата ѝ към Венецуела. Тогава САЩ въведоха ограничения за търговеца Rosneft Trading S.A. Тогава, според съобщения в медиите, венецуелците прехвърлят продажбите на други руски компании. Според “Блумбърг” американските власти обмислят да наложат санкции срещу “Роснефт”, но са наясно, че подобен ход може да доведе до хаос на световния петролен пазар. Участниците в дискусията на Сената на САЩ в края на миналата година бяха скептично настроени към ефективността на съществуващите антируски санкции.

И в началото на 2020 г. от устата на високопоставен представител на администрацията на Тръмп прозвучаха думи, които промениха нещо в тясната връзка „Руски Крим - антируски санкции“. При Обама тя стана елемент на политиката на „Вашингтонското блато“, която Тръмп заплаши да източи.

След посещението на Майк Помпео в Киев на 31 януари, украинският вестник "Новое Время" цитира думите на държавния секретар на САЩ на срещата с украински активисти за Крим: “Помпео заяви, че Крим е загубен и световните играчи разбират, че Крим е загубен. Украйна би могла да се откаже от Крим.- Русия не е страна, от която може да се отнеме нещо”, е предал думите на държавния секретар на САЩ един от участниците на срещата при условие за анонимност”.

Съхранявайки и разширявайки антируските санкции, наложени от неговия предшественик, Тръмп всъщност позволи на „Вашингтонското блато” да го засмуче. А фактът, че се озова в ролята на „последовател“ на Обама, когото мрази, ще действа на изборите през 2020 г. не за, а срещу него. Значението на думите на Помпео за Крим е ясно: държавният секретар даде да се разбере, че от гледна точка на администрацията на Тръмп борбата за „украински Крим“ е безполезна. Така че САЩ няма да участват в нея.

Означава ли това, че на решаващия етап от вътрешнополитическата борба в Америка Тръмп все пак ще предприеме опит да се измъкне от „Вашингтонското блато”? Едва ли. Тръмп най-вероятно просто не е способен на това, дори ако наистина би искал да пресуши „блатото”.

Превод: В. Сергеев