/Поглед.инфо/ След телефонните разговори между американския и руския президент Джо Байдън и Владимир Путин, инициирани от американската страна, Белият дом заяви:
„Президентът Байдън даде ясно да се разбере, че САЩ ще действат решително, за да защитят своите национални интереси в отговор на руски действия като кибератаки и намеса в изборите. Президентът Байдън подчерта непоколебимия ангажимент на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Президентът изрази загрижеността ни от внезапното натрупване на руска военна мощ в окупиран Крим и по границите на Украйна и призова Русия да намали напрежението. Президентът Байдън потвърди целта си за изграждане на стабилни и предсказуеми отношения с Русия в съответствие с интересите на САЩ и предложи да се проведе среща на високо равнище в трета държава през следващите месеци, за да се обсъди пълният набор от въпроси, пред които са изправени САЩ и Русия”.

Ето какво написа уебсайтът на руския президент:

В този контекст президентът на САЩ предложи да се обмисли възможността за провеждане на лична среща на високо равнище в обозримо бъдеще. При обмена на мнения относно вътрешната украинска криза Владимир Путин очерта подходи за политическо уреждане, основано на Минския пакет от мерки..."

И така, какво получаваме обобщено:

1. Байдън избягва публична дискусия с руския президент. Няма да има дискусия по няколко основни причини.

На първо място, трябва да се има предвид, че такъв формат изобщо не е предвиден от американския протокол. Най-многото, което е възможно, е съвместна пресконференция след преговорите, когато страните почти винаги говорят само за положителните резултати от срещата на високо равнище.

На второ място, днес разликата в подходите към едни и същи проблеми е толкова голяма, че вече не е възможно да се скрие това несъответствие. И това означава, че има опасност голяма част от тайното да стане явно и всеки външен наблюдател може лесно да различи лъжата от истината.

Трето, човек трябва да разбере: американската страна добре разбира, че по принцип тя няма нито един достоен противник за руския президент, особено в лицето на сънливия Джо. Следователно разговорът лице в лице съвсем не е форматът, от който Русия се нуждае днес, особено след като въпросът за мястото на срещата е отделна тема, която изисква внимателно обмисляне от службата за сигурност поради вероятността от голяма провокация.

2. Украинският проблем излезе на върха, за което свидетелства призивът на Байдън, който съвпадна (разбира се, „случайно“) с пика на напрежение в Донбас.

Това означава, че Белият дом осъзнава, че:

- този път Русия едва ли ще се откаже от прякото участие в защитата на руснаците и тогава въоръжените сили на Украйна няма да имат шанс;

- в хода на военните действия руската армия няма да спре на сегашните граници на ЛНР и ДНР. Във всеки случай армиите на непризнатите републики, подкрепяни от Русия, със сигурност няма да спрат. Потенциално те могат да бъдат спрени само при пълното участие на НАТО на страната на Киев, което може да ескалира военните действия до световна война;

- въпреки войнствената реторика, НАТО ще трябва да избегне директен военен конфликт с руската армия, която според западните анализатори вече е готова за всяко развитие на събитията и независимо от последствията;

- в близко бъдеще няма да има война. На Киев вече е дадено да разбере и то два пъти, че съдбата му ще бъде решена без негово участие: първо в тристранния разговор между Макрон, Меркел и Путин, а сега и на обявената предстояща среща на високо равнище на президентите на САЩ и Русия. Освен ако, разбира се, в Кремъл не приемат, че има поне някакъв смисъл в това, особено след като Америка при всички случаи ще продължи да налага санкционния натиск.

3. Америка, представена от Байдън, включва на задна скорост, тъй като вече не е в състояние да противоречи едновременно с две велики сили: с Русия и с Китай.

На фона на все по-консолидираните действия на Русия и Китай Байдън ще се опита да спечели Владимир Путин, да го убеди поне да остане неутрален в разгарящия се конфликт между САЩ и Китай, предимно заради Тайван.

Така, въпреки словесната „решителност и непоклатимост“, която непрекъснато се чува от устните на американския естаблишмънт, има бързо избледняване на суперсилата на вчерашния световен хегемон, който вече не е в състояние да диктува волята си на целия свят. Освен това Северна Корея и Венецуела, които успешно се противопоставят на натиска от Вашингтон вече ясно показват, че светът се е променил драстично.

Независимо от това, поради спонтанния растеж на геополитическите противоречия, голяма война все повече се превръща в единствения инструмент за разрешаване на проблемите, въпреки риска от нейната ескалация в глобален ядрен конфликт. Това е реалността, в която Русия просто е длъжна да се подготвя Освен това има силни подозрения, че обаждането на Байдън е просто опит да се спечели време и да се подготви по-добре за неизбежното.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели