/Поглед.инфо/ Филип Гордън написа малка статия във Форен Афеърс, в която обясни защо политиките по смяна на режими се провалят, дори когато първоначално са "успешни" при бутането на избраното правителство.

Изводът му:

"Смяната на режими винаги ще изкушава Вашингтон. Докато има държави, които заплашват американските интереси и се държат зле с нашите хора, американските лидери и водещи лица ще бъдат периодично привличани към идеята, че американците могат да използват безпрецедентната си военна, дипломатическа и икономическа мощ за да се отървават от лошите режими и да ги сменят с добри.

Дългата, разнообразна и трагична история на подкрепяни от Съединените щати смени на режими в Близкия изток обаче, предполага, че подобни изкушения като повечето бързи решения, които идват в живота и политиката, трябва да бъдат избягвани.

Следващият път, когато американски лидери предложат да се намесват в региона за да свалят враждебен режим, с положителност може да се предположи, че подобно начинание ще е по-малко успешно, по-скъпо и по-изпълнено с непредумишлени последствия, отколкото поддръжниците му осъзнават или пък признават. Засега не е било другояче."

Гордън прави добър и убедителен аргумент, че Съединените щати трябва като цяло да избягват политиката по смяна на режими. Препоръчвам ви цялата му статия.

Винаги е насърчаващо да видиш аргумент срещу смяната на режими, но се страхувам, че въпросната аргументация се похабява за тези, които искат да сменят правителства.

Докато цената по смяната на режими се носи основно от хората във афектираните държави, поддръжниците на тази политика ще продължат да насрчават авантюрите, докато не изникне достатъчно голяма политическа и професионална цена и за тях, която вече да не е им е изгодна, а напротив, да носи отговорност.

Посочването на хаоса и разрушенията, които една политика по смяна на режим често причинява не ги разубеждава, защото дестабилизирането и фрагментирането на тези страни просто дава на ястребите нови оправдания за още повече интервенции.

Това са основно подпалвачи на пожари (тези, които сменят режими), но с голяма готовност обичат да позират като пожарникари, веднъж щом огънят се разпали и обхване всичко.

Само бих добавил, че политиците и хората, които са отговорни за решенията продължават да държат на политиките по смяна на режими, защото те настояват за едни нереалистични цели на американската външна политика.

Те преекспонират заплахите, за да оправдават американската намеса във вътрешните дела на другите страни и надценяват интересите, които Съединените щати имат заложени в различни части на света.

Докато Съединените щати очакват другите държави да капитулират и изоставят ключовите си интереси, изкушението да се преследват смени на режими ще бъде много силно за мнозина във Вашингтон.

Никое себеуважаващо се правителство няма да се поддаде на екстремните искания, които Съединените щати отправиха към Иран, Северна Корея, Венецуела или Сирия, които са само няколоко последни примера.

Поради това, на ястребите не им е нужно много за да убедят хората, които взимат решенията да сменят едно правителство с друго, като част от решението на проблема в даден регион.

Само смяната на режима в Северна Корея се възприема за толкова опасна и чужда, че има наистина много малко във Вашингтон, които наистина подкрепят подобен ход.

В други случаи се казва ими намеква, че това е основна цел на американската политика.

Както Гордън отбелязва, дори тези, с които Вашингтон сменя падналите режими никога не са толкова сервилни и подчинени, колкото САЩ искат, а когато са чак толкова раболепни, те настройват местното население срещу себе си.

Но подкрепящите смяната на режими никога не мислят освен в краткосрочни рамки и не се притесняват за последствията от политиките си.

Когато Съединените щати твърдя, че някоя треторазрядна диктатура на другия край на света представлява голяма заплаха за нашата страна, подходящият отговор трябва да бъде не аргументация срещу смяната на режими.

Вместо това, трябва да се предизвика ирационалният страх от много по-слаба държава, който движи тези политики.

Една от слабостите на аргументите срещу смяната на режими е, че критиците на тази политика често ще признаят, че определено правителство наистина е ужасна напаст, каквато ястребите искащи преврат твърдят, но просто те по презумпция са си винаги грешни.

В почти всеки случай, тези които искат смяна на режим таргетират друга страна, защото е слаба и не може да отвърне обратно, а не защото е силна и може да представлява заплаха.

След като признаят на сменящите режими и тяхната презумпция, че наистина има заплаха, която трябва да се контрира, критиците завършват споровете около тактиките, които трябва да се използват.

Ако искаме да предотвратим бъдещите политики по смяна на режими, трябва да се противопоставим на надценяването на заплахите, което става на всеки ход, и да го направим политически скъпо за нашите лидери, които преувеличават външните предизвикателства и проблеми.

Трябва да третираме ястребите, които лобират за смяна на режими като екстремисти, каквито са си, а подкрепата за подобна политика трябва да стане толкова токсична, че никой разумен човек в Съединените щати, да не иска да се асоциира с нея.

Ако Съединените щати не си представят, че имаме "жизнени" интереси във всеки ъгъл на планетата, просто няма да имаме претекст да заплашваме и сваляме други правителства.

Смяната на един режим е радикална и неразумна цел в повечето случаи и е много трудно да се сетим за сценарий, когато тя би била опрадана.

Така наречените "разбойнически" или изолирани държави може и да имат наистина много лоши правителства, но ние нямаме никаква легитимна причина да се опитваме да ги подменим.

В допълнение към това, че няма причина да го прави, нашето правителство няма и право. Смяната на режими трябва да се разглежда като брутално погазване на правата на друга страна, защото е точно това.

В момента смяната на режими се третира като уважавана и дискутируема опция в Съединените щати, защото предполагаме, че имаме правото да диктуваме условия на другите нации и да "формираме" тяхното политическо бъдеще и съдба.

Исторически това не е било ограничено до само до Близкия изток, а е част от външната политика на Съединените щати в продължение на повече от един век вече.

От безумното твърдение на президента Уудроу Илсън, че "ще науча южноамериканските републики как да избират добри мъже" до исканията на Доналд Тръмп, Николас Мадуро да се откаже от властта, Съединените щати се меяст в делата на десетки нации не само, защото са ни заплашвали, но и защото се чувстваме длъжни и с право да се намесваме. Нямаме уважение към суверенитета и независимостта.

Ако не можем да контролираме този импулс и се намесваме във вътрешните дела на други нации, страхувам се, че нашето правителство ще бъде въвличано отново и отново в разрушителни и възмутителни политики по смяна на режими на другия край на света.

Да поставим въпроса по друг начин - смяната на режими е само краен израз на сбърканото желание да се доминира света и докато не се научим да устояваме на това желание, нашите правителства най-вероятно ще продължат да тикат страната в същите посоки на ненужни санкции, преврати и войни.

Превод: СМ



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели