Свят

Американските избори: Сделката между Минск и Белия дом виси на косъм заради новия Конгрес

Деж. редактор - д-р Владимир Трифонов 22454 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Балтийската стена: Пристанище Клайпеда и предстоящото председателство на Литва

Дори и американската администрация да намери начин да заобиколи съпротивата на Конгреса, беларуският износ се сблъсква с чисто географски и инфраструктурен проблем. Беларус няма излаз на море. Исторически и икономически най-рентабилният маршрут за износа на калиеви торове от мините в Солигорск винаги е минавал по железница през Литва до балтийското пристанище Клайпеда, където беларуската страна притежаваше и дялове в специализиран терминал за насипни товари. След налагането на европейските и американските санкции през 2021 и 2022 година този коридор беше затворен, принуждавайки Минск да пренасочи товарите си през руските пристанища в района на Санкт Петербург и Мурманск, което оскъпи транспорта и намали маржовете на печалба.

През лятото и есента на 2026 година специалният пратеник на САЩ за Беларус Джон Коул положи значителни усилия да убеди властите във Вилнюс да отворят отново транзита през Клайпеда. Според публикации в регионалната преса, американската дипломация се е опитала да представи това като част от по-широка стратегия за намаляване на икономическата зависимост на Минск от Москва. Отговорът на литовското правителство и външното министерство обаче остана категоричен: никакъв транзит на беларуски стоки не е възможен, докато действат санкционните пакети на Европейския съюз.

Ситуацията за Минск се усложнява допълнително от европейския политически календар. През януари 2027 година Литва поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Тази позиция дава на Вилнюс сериозно влияние върху дневния ред на Брюксел и възможност да блокира всякакви дискусии за смекчаване на ограниченията спрямо Беларус. Докато администрацията на Тръмп често действаше едностранно и не се колебаеше да влиза в остри спорове с европейските столици, демократическото мнозинство в Конгреса традиционно залага на трансатлантическата солидарност и координацията с ЕС. При това положение натискът на Белия дом върху Литва губи вътрешнополитическата си опора във Вашингтон. Вилнюс получава ясен сигнал, че може да устои на исканията на американските пратеници, без да рискува влошаване на отношенията си с американския парламент.

Двойната писта на американската дипломация и беларуската емиграция

В отношенията между Вашингтон и Минск икономиката винаги е вървяла ръка за ръка с въпроса за политическата опозиция в изгнание. Дори по време на най-интензивните търговски преговори през 2026 година администрацията на Тръмп не прекъсна напълно контактите си с беларуските емигрантски структури. Специалният пратеник Джон Коул поддържаше редовна телефонна комуникация със Светлана Тихановская, балансирайки между прагматичните сделки с държавните предприятия в Беларус и поддържането на символичен диалог с опозицията.

С влизането на демократите в ролята на водеща сила в Конгреса този баланс неизбежно ще се наклони. Парламентарните комисии по външни работи и бюджетните разпределения традиционно са основният източник на финансиране и политическа легитимация за неправителствените организации, медиите в изгнание и структурите на беларуската опозиция. Очаква се в следващите месеци да се засили натискът върху Белия дом за обвързване на всякакви търговски лицензи с далеч по-мащабни политически искания към Минск. А това е граница, която беларуското ръководство трудно би преминало, тъй като засяга основите на вътрешната стабилност и отношенията с основния му съюзник – Русия.

Сдържаността на Минск: Изчакване или осъзнаване на лимитите

На фона на драматичните заглавия в западния печат реакцията на официален Минск след изборите в САЩ изглежда подчертано спокойна, почти премерена. Няма гневни тиради, нито прибързани обвинения. Тази линия беше ясно очертана от постоянния представител на Беларус в ООН Валентин Рибаков, който от години е ключова фигура в каналите за комуникация с Вашингтон. В своите коментари дипломатът акцентира върху формално-правната страна на американската политическа система: според конституцията на САЩ външната политика е прерогатив на президента, а не на законодателната власт. От тази гледна точка Рибаков застъпи тезата, че промяната в Конгреса не би трябвало да доведе до автоматично преразглеждане на вече постигнатите договорености, включително лицензите за „Белавия“ и частичната отмяна на санкциите.

Самият Александър Лукашенко също възприе тон на хладнокръвен прагматизъм. По време на срещи с дипломатическия корпус той заяви, че Беларус изпълнява стриктно поетите ангажименти и очаква същото поведение от американската страна, независимо от вътрешните политически сътресения във Вашингтон. Междувременно беларуските държавни медии и аналитични центрове развиха тезата, че изборният резултат в САЩ е следствие от вътрешни икономически проблеми, инфлация и дълбоко обществено разделение. Според тяхната интерпретация предстоящите ожесточени сблъсъци между демократите в Конгреса и президента Тръмп ще погълнат толкова много енергия и ресурс във Вашингтон, че на американския елит просто няма да му остане време за активна намеса в делата на Източна Европа.

В тази аргументация обаче се крие и известно противоречие. Ако вътрешната парализа във Вашингтон пречи на Конгреса да организира нови кампании за натиск срещу Минск, същата тази институционална блокада пречи и на Белия дом да разширява икономическото сътрудничество, да гарантира сигурността на американските купувачи на торове и да оказва ефективен натиск върху европейските съюзници за отваряне на транспортните коридори.

Изглежда, че в Минск си дават ясна сметка за тези ограничения. Позоваването на президентските правомощия на Тръмп и демонстративното спокойствие приличат по-скоро на опит да се извлече максимална полза от оставащото време, в което текущите лицензи на Министерството на финансите все още действат. В геополитиката подобни прозорци на възможности рядко остават отворени дълго, особено когато ключът към тях се окаже разделен между две враждуващи институции на брега на река Потомак.

Още от Свят

Анастасия Гешева: Шънджън може да се превърне в политическата смъртна присъда на ЕС!
Европа

Анастасия Гешева: Шънджън може да се превърне в политическата смъртна присъда на ЕС!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Кой ще управлява утрешния свят и защо Европа остава извън голямата геополитическа игра? Във втората част на разговора ми с Анастасия Гешева обсъждаме срещата на Путин, Си Цзинпин и Тръмп, опасността от разпадане на ЕС, военните амбиции на Германия и възможния сблъсък между Европа и Америка. Ще потопи ли Украйна Европейския съюз? Защо Брюксел губи влияние? Може ли България да намери собствен път в новия световен ред? Гешева прави изключително остри прогнози за бъдещето на Европа, Русия, Китай и САЩ. Разговор за края на една епоха и началото на друга.

19.11.2026 18:30
Пентагонът призна за остра липса на карбонизирана вискоза за ракетите „Пейтриът“, суровината идва единствено от Франция
Свят

Пентагонът призна за остра липса на карбонизирана вискоза за ракетите „Пейтриът“, суровината идва единствено от Франция

/Поглед.инфо/ Американският военнопромишлен комплекс се сблъска с неочаквано препятствие при опитите си да възстанови изчерпаните запаси от зенитни ракети „Пейтриът“. Според публикация на „Уолстрийт Джърнъл“ висши представители на Пентагона са провели спешни преговори с подизпълнители заради остър недостиг на карбонизирана вискоза. Оказва се, че суровината, критична за термозащитата на ракетите, се произвежда единствено във Франция, а местният монополист отказва да се подчинява на силовия натиск от Вашингтон.

19.11.2026 17:00
Иван Костич: Балканите могат да станат мост към Русия, вместо фронт на нова война!
Балкани

Иван Костич: Балканите могат да станат мост към Русия, вместо фронт на нова война!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Предстои ли нова Ялта, която ще промени съдбата на света? Във втората част на разговора ми с Иван Костич, генерален секретар на Международното движение на русофилите, обсъждаме възможното историческо пренареждане между Русия, Китай и САЩ. Защо Европа продължава конфронтацията с Москва? Кой се страхува от многополюсния свят? Как Русия печели влияние в Африка и Азия? Могат ли България и Сърбия да станат мост между Изтока и Запада и да намерят своето място в БРИКС? Разговор за бъдещето на Европа, опасността от световна война и шанса за нов международен ред.

19.11.2026 17:00
Срещата в Рамщайн завърши без конкретни ангажименти за доставка на европейски балистични ракети и системи Пейтриът за Киев
Свят

Срещата в Рамщайн завърши без конкретни ангажименти за доставка на европейски балистични ракети и системи Пейтриът за Киев

/Поглед.инфо/ Сблъсъкът на последното заседание на контактната група за Украйна във формат Рамщайн оголи дълбоките пукнатини между Вашингтон и европейските столици. Заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби постави под въпрос смисъла от украинските удари по руска гражданска инфраструктура, но срещна острата реакция на германския министър Борис Писториус и ръководството на алианса. Зад размяната на реплики прозира новата американска стратегия за изтегляне към Тихия океан.

19.11.2026 16:45
Руското военно ведомство отчита настъпление на групировката „Изток“ към Днепропетровска и Запорожка област според сводката от 18 ноември 2026 г.
Свят

Руското военно ведомство отчита настъпление на групировката „Изток“ към Днепропетровска и Запорожка област според сводката от 18 ноември 2026 г.

/Поглед.инфо/ Официалният бюлетин на Министерството на отбраната на Руската федерация от 18 ноември 2026 г. очертава разширяване на фронтовия натиск към населени места в Днепропетровска и Запорожка област, паралелно с удари по енергийни и транспортни обекти в 143 района. Редакционният анализ разглежда географията на посочените сблъсъци, съотношението между декларираните загуби в жива сила и високотехнологично оборудване, както и липсата на независима верификация на данните от терена.

19.11.2026 16:30
Фирмата на бившия руски предприемач Михаил Кокорич обяви участие в атаката в Керченския проток
Свят

Фирмата на бившия руски предприемач Михаил Кокорич обяви участие в атаката в Керченския проток

/Поглед.инфо/ Нидерландският оръжеен производител „Дестинус“ обяви в социалната мрежа Линкдин, че негови крилати ракети „Рута“ и безпилотни летателни апарати „Да Винчи“ са използвани при атаката срещу Кримския мост, при която е разрушена част от автомобилното платно. Подобно публично обвързване на европейска компания с конкретен удар по руска инфраструктура се случва за първи път. Решението на фирмата, основана от бившия руски предприемач Михаил Кокорич, предизвика остри дискусии сред военните експерти относно сигурността на европейските заводи и правния статут на подобни доставки.

19.11.2026 16:15
Нересурсният износ на Русия стигна 123,5 милиарда долара въпреки западните санкции и митническите прегради
Свят

Нересурсният износ на Русия стигна 123,5 милиарда долара въпреки западните санкции и митническите прегради

/Поглед.инфо/ Зад сухите цифри от 123,5 милиарда долара нересурсен износ на Русия за деветмесечието на 2026 година прозира тежка структурна битка. Докато общото машиностроене губи скорост под натиска на санкциите и логистичните блокади, ядрените реактори от Волгодонск, вагоните за Минск и преработените храни преначертават икономическата карта на Евразия. Прочетете как Москва се опитва да избяга от суровинната примка, къде цифрите в отчетите се разминават и защо истинският залог не е във валутата, а в технологичното обвързване на цели държави.

19.11.2026 16:05
Пън Лиюен разкри културното наследство на Линнан пред гостите на 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС
Поглед към Китай

Пън Лиюен разкри културното наследство на Линнан пред гостите на 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС

/Поглед.инфо/ На 19 ноември съпругата на китайския председател Си Дзинпин Пън Лиюен,заедно със съпругите на лидерите или представители на икономиките, участващи в 33-тата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, взеха участие в събитие на културния площад „Шънджънуан“.

19.11.2026 16:00