Саудитският крал Салман приветства новината за победителя на изборите в Иран миналия уикенд и каза, че се надява, че двете страни от Персийския залив ще продължат да развиват отношенията си „между нашите братски народи“.
Тази маслинова клонка от Саудитска Арабия до Иран е безпрецедентно дипломатическо развитие – такова, което ще предизвика тревога във Вашингтон, чиято основна цел в Близкия изток е да изолира Иран от съседите му.
Подобни сърдечни официални съобщения имаше от Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства, Оман и Бахрейн. Заедно със Саудитска Арабия тези богати на петрол държави съставляват Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССП). Сега много се говори за арабския блок от Персийския залив за нормализиране на отношенията със своя персийски съсед.
От своя страна президентът Пезешкиан – сърдечен хирург по професия – казва, че иска да даде приоритет на мирните регионални отношения.
В продължение на десетилетия, след Иранската революция през 1979 г., арабските държави от Персийския залив са гледали на Ислямската република с дълбоко подозрение и враждебност.
От една страна, има сектантско напрежение между шиитския ислям, както се изповядва главно от Иран, и сунитския ислям, който доминира в арабските държави от Персийския залив.
Сред арабските монархии съществува и интуитивният страх, че революционната политика, поддържана от Иран, може да зарази техните маси, като по този начин застраши твърдите автокрации и тяхната система на наследствено управление.
Фактът, че Иран провежда избори, е в рязък контраст с кралствата в Персийския залив, управлявани от кралски семейства. Толкова за мантрата на президента Джо Байдън за това, че САЩ уж подкрепят демокрацията вместо автокрацията.
Съединените щати и техните западни съюзници, по-специално бившата колониална сила Великобритания, се възползваха от напрежението в Персийския залив, за да упражняват политика на разделяй и владей.
Британците са майстори в миналото в сектантската игра във всички свои бивши колонии от Ирландия до Мианмар и навсякъде между тях, включително Близкия изток.
Взимайки лист от тази империалистическа игра, Вашингтон исторически е подхранвал страховете от иранския експанзионизъм.
Това гарантира, че Саудитска Арабия и нейните съседи от Персийския залив остават под „защитата“ на САЩ, което е жизненоважно за поддържането на петродоларовата система, която е в основата на американския долар като международна резервна валута. Без привилегиите на петродолара икономиката на САЩ ще се срине.
Второ, Персийския залив е впечатляващ огромен пазар за износ на американски оръжия, от надценени системи за противовъздушна отбрана Patriot до свръхскъпи бойни самолети.
Накратко, политиката на САЩ и техните западни съюзници беше и е да насърчават Студена война в Персийския залив между арабските държави и Иран.
Разколническата враждебност не може да бъде надценена. Арабските монархии обичайно са били параноични относно проникването на Иран в техните общества. Саудитска Арабия и другите сунитски владетели проведоха тежка репресивна политика спрямо своето шиитско население.
През 2010 г. експлозивно разкритие от организацията Wikileaks на Джулиан Асанж показа, че тогавашният саудитски владетел крал Абдула моли Съединените щати да започнат военни атаки срещу Иран. Саудитският монарх описа Иран като "главата на змията" и призова САЩ да обезглавят Ислямската република.
Бързо напред към настоящия саудитски владетел, крал Салман, полубрат на починалия Абдула, който сега призовава за братски отношения с Иран – както и други арабски държави от Персийския залив.
Саудитският престолонаследник, престолонаследникът Мохамед бин Салман, също поздрави новия президент на Иран и отиде по-далеч, като предложи регионално сътрудничество в областта на сигурността.
Съобщава се, че саудитският наследник е казал на президента Пезешкиан: „Потвърждавам желанието си да развивам и задълбочавам отношенията, които обединяват нашите страни и народи и служат на взаимните ни интереси.“
Това е удивителен обрат за положителните отношения. Престолонаследникът принц МбС беше главният подбудител на катастрофалната война на Саудитска Арабия срещу Йемен през 2015 г., която беше предизвикана от страха му от съюза на Иран с хусите в южната съседка на Саудитска Арабия след историческото международно ядрено споразумение с Техеран.
Саудитска Арабия и сунитските държави от Персийския залив също изиграха важна роля в провеждането на водената от САЩ тайна война за смяна на режима в Сирия срещу иранския съюзник Башар ал Асад. Тази прокси война беше поражение за американската страна, след като Русия и Иран се намесиха да защитят Сирия.
Това, което се случва тук, е голямо геополитическо пренареждане. Русия, Иран, Китай и други поставиха решителен белег, означаващ края на хегемонията на САЩ и Запада.
Ясно е, че ръководеният от САЩ така наречен „глобален ред, базиран на правила“ не е нищо повече от измама в задънена улица, наложена на останалия свят.
Всички емпирични доказателства показват, че основният враг на международния мир и сигурност е хегемонът на САЩ и неговите западни васали.
Прокси войната, подтикната от САЩ срещу Русия в Украйна, безразсъдно тласка света към бездната на ядрена катастрофа. Навсякъде другаде, в Близкия изток с подкрепяния от Запада израелски геноцид в Газа и безмилостната войнственост на НАТО в Азиатско-Тихоокеанския регион срещу Китай, става все по-очевидно кой е източникът на международни конфликти и хаос – воденият от САЩ западен империализъм.
Лидерите на арабските страни от Персийския залив може да не реагират от демократична чувствителност. Но те със сигурност трябва да знаят, че надписът е на стената за американската хегемония и нейното разрушително смъртно желание да оцелее на всяка цена.
Светът се променя драстично към нов многополюсен ред, в който повечето нации се опитват да постигнат мирно съжителство.
Миналата година Китай посредничи за историческо сближаване между Саудитска Арабия и Иран. Всички тези партии знаят, че американското разстройство на хегемонистичното разделение от Студената война е неустойчиво и в крайна сметка саморазрушително за тези, които се придържат към него.
Саудитците знаят, че евразийският икономически двигател движи световната икономика и прегръдката на глобалния юг на многополюсен ред забива гвоздеите в ковчега на западната хегемония.
Саудитска Арабия и другите арабски държави от Персийския залив се записват като нови членове на Шанхайския съвет за сътрудничество, който включва също Русия, Китай, Иран, Индия и Пакистан, между другото.
Крал Салман и други арабски лидери най-накрая осъзнават, че покровителството на чичо Сам е като да опряш зареден пистолет в главата ти.
Както старият американски военнопрестъпник Хенри Кисинджър отбеляза веднъж с характерния си цинизъм: да си враг на САЩ може да бъде опасно, но да си съюзник на чичо Сам е абсолютно фатално.
Дните на Вашингтон и неговите западни слуги, играещи на разделяй и владей, свършиха, защото те се дискредитираха непоправимо.
Превод: СМ
