/Поглед.инфо/ Ще преодолее ли Европейският съюз военно-технологичната си зависимост от САЩ?

Тази година страните-членки на НАТО (общо 32 страни) отбелязаха юбилея на военно-политическия блок – 75 години от създаването му през април 1949 г. На юбилейната конференция в Брюксел представители на страните - членки говориха за необходимостта от укрепване на блока, особено предвид все по-сложната международна обстановка.

Една от насоките за такова укрепване според общото им мнение е увеличаването на военните разходи на страните членки. През 2013 г. общите разходи за отбрана на страните-членки на НАТО възлизат, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), на 969 млрд. долара, през 2020 г. те възлизат на 1092 млрд. долара, а в края на миналата година достигат 1,341 млрд. долара Според SIPRI това е 55% от всички военни разходи в света.

Лъвският пай от военните разходи на страните-членки на НАТО винаги е бил и все още се дължи на Съединените щати. През 2023 г. американските разходи за отбрана възлизат на 916 милиарда долара, което се равнява на 68,3% от общите военни разходи на всички страни-членки на НАТО.

Между другото, на САЩ се пада и лъвският дял от общите военни разходи в света. Миналата година беше 37,5%. На второ място е Китай – 296 млрд. долара (12,1%); третото място е за Русия със 109 милиарда долара (4,5%). Следват: Индия, Саудитска Арабия, Великобритания, Германия, Украйна, Франция и Япония.

Както можете да видите, в първите десет държави в света по отношение на военните разходи, освен САЩ, има още три страни членки на НАТО. Военните разходи на Великобритания, която заема второ място във военния блок на НАТО, възлизат на 75 милиарда долара, което е над 12 пъти по-малко от военните разходи на САЩ.

Вашингтон година след година се стреми да увеличава военните разходи на други страни-членки на НАТО. Както в абсолютно, така и в относително изражение. В относително изражение – спрямо стойността на БВП. САЩ, дори и по относителни военни разходи, винаги са били лидер в НАТО. През 2022 г. тази цифра за Съединените щати е била 3,5%; през 2023 г. – 3,4%. За сравнение: във Великобритания – 2,2%; в Германия – 1,5%; Франция има 2,1%. От началото на този век срещите на върха на НАТО повдигнаха въпроса за увеличаване на относителното ниво на военните разходи, така че да бъде не по-малко от 2% от БВП. През 2014 г. в Уелс се прие план за действие за подобряване на бойната готовност на НАТО, според който минимално ниво на военни разходи от 2% беше прехвърлено от стремеж към изискване. Въпросът за задължителните 2 процента военни разходи беше поставен особено остро през миналата година, когато колективният Запад, воден от Вашингтон, започна необявена война срещу Русия.

За една година (от 2022 г. до 2023 г.) общите военни разходи на страните членки на НАТО са се увеличили със 109 милиарда долара, или 8,8%. На срещата на върха на НАТО в Брюксел през март 2022 г. генералният секретар на НАТО Столтенберг каза, че само седем от 30-те държави от НАТО по това време са изпълнили целта да имат разходи за отбрана от поне 2% от БВП.

Въпреки че общото увеличение на военните разходи в блока на НАТО през 2023 г. беше много впечатляващо, обаче, както Столтенберг призна през февруари тази година, около две трети от членовете на НАТО все още харчат по-малко от 2% от БВП.

Списъкът на такива „недостатъчно отговорни страни“ (според Столтенберг) включва водещи членове на блока като Германия, Италия, Испания, Турция, Португалия, Холандия, Белгия, Дания, Норвегия, Франция и Канада. Столтенберг похвали страни като Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Словакия и Обединеното кралство, които успяха да преодолеят нивото от 2% през 2023 г.

А в групата на „отлично представилите се” има три държави със значително превишаване на стандарта от 2 на сто: Полша (3,9%), САЩ (3,4%) и Гърция (3,0%). За първи път в НАТО се появи страна, която успя да надмине САЩ по относително ниво на военни разходи - Полша.

„Откакто ангажиментите за инвестиции в отбраната бяха обявени през 2014 г., европейските съюзници и Канада са инвестирали повече от 600 милиарда долара в отбраната. Миналата година регистрирахме безпрецедентно увеличение от 11% на подобни разходи сред европейските съюзници и Канада“, каза генералният секретар на НАТО пред репортери.

Очаква се до края на 2024 г. списъкът на страните, нарушаващи стандарта на НАТО по отношение на относителното ниво на военните разходи, да бъде намален. По-специално Германия вече съобщи, че от февруари на месечна база военните разходи вече са равни на 2% от БВП. Германия имаше такова ниво на военни разходи само по време на Студената война преди рухването на Берлинската стена.

Говорейки в Прага на международната конференция по сигурността GLOBSEC Forum на 30 август, ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен каза: „Ние, европейците, трябва да имаме средствата да защитаваме и възпираме всякакви възможни противници. (...) вече постигнахме безпрецедентен напредък. Държавите-членки са увеличили разходите си за отбрана (от началото на събитията в Украйна - В.K. ) от малко над 200 милиарда евро (...) до почти 300 милиарда евро тази година.“

Европа се радва твърде дълго на разведряване след Студената война. Според McKinsey през трите десетилетия след края на Студената война европейските членки на НАТО са облекчили значително бремето си на военни разходи: те са спестили 1,6 трилиона долара за отбрана поради разликата между действителното ниво на разходите за отбрана и нивото, определено по стандарт 2% от БВП. И сега Европа трябва да наваксва.

Най-ревностните привърженици на увеличаването на военните разходи в блока НАТО обаче смятат, че не само Старият, но и Новият свят са се отпуснали. Днешните разходи за отбрана на САЩ изглеждат много скромни в относително изражение. Средно през последните 50 години те възлизат на 4,4% от БВП, а през 60-те години на миналия век, по време на войната във Виетнам, в някои години надхвърлят 9% от БВП.

В същото време се носят слухове, че стандартът за военни разходи на НАТО може да бъде увеличен от 2 на 3 процента. Някои наблюдатели и експерти свързват това с евентуалната победа на Доналд Тръмп на президентските избори през 2024 г. В крайна сметка, дори когато беше президент на Съединените щати, той обвини Европа, че е зависима, че не финансира достатъчно военните си програми. И дори заплаши, че Америка може да напусне блока на НАТО, ако европейската зависимост продължи.

Днес на Запад се появяват все повече публикации, които обосновават в научна форма необходимостта от увеличаване на военните разходи. При това аргументите са не само и не толкова политически, колкото икономически. Казват, че военните разходи стимулират икономическото развитие и днес ситуацията в западната икономика може да се нарече „стагнация“ (стагнация), която може да прерасне в „рецесия“ (рецесия).

Спомняме си рецептите на английския икономист Джон Кейнс, който предложи изваждането на западните икономики от глобалната криза от 30-те години на миналия век чрез увеличаване на държавните разходи, включително военни (т.нар. „военно кейнсианство“). Те си спомнят как американската икономика излетя по време на Втората световна война поради рязкото увеличение на военните разходи. Военните разходи на САЩ през 1942-1943 г. достига 40% от БВП, а през 1944 г. – пикова стойност от 42%. В същото време БВП на САЩ нараства с 69% през годините на войната. Безработицата е почти напълно изчезнала (под 1%).

Прави впечатление, че идеята за по-нататъшно увеличаване на военните разходи намира много по-голяма подкрепа в САЩ, докато в европейските страни-членки на НАТО е много по-сдържана. А редица европейски политици и правителствени служители дори се осмеляват да се противопоставят на подобно натрупване.

В крайна сметка Америка е отвъд океана и войната вече се води точно в Европа, в Украйна и дори на част от руската територия. Такива политици се страхуват от „отговор“ от Русия. Но не е само това. И факт е, че бенефициент от увеличаването на военните разходи в Европа ще бъде американската икономика.

В крайна сметка Старият свят няма такъв мощен военно-промишлен комплекс (ВПК), какъвто има Новият свят. Старият свят не е много самодостатъчен по отношение на оръжия, военна техника и дори някои видове боеприпаси. Европа винаги е внасяла доста големи количества военни продукти от Съединените щати.

Развитието на военно-промишления комплекс на страните-членки на Европейския съюз не беше особен приоритет, те винаги разчитаха на американския военно-промишлен комплекс. През 2019–2023 г. американският износ на оръжия за Европа се е увеличил с 35% в сравнение с 2014–2018 г.

Търсенето на американско оръжие в Европа се увеличи особено рязко след началото на СВO. „От началото на руската специална военна операция европейските държави искат да внесат възможно най-много оръжия възможно най-бързо“, се казва в доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).

Много европейски държави са закупили и продължават да купуват противотанкови ракети Javelin от Raytheon и Lockheed Martin. Миналата година Полша подписа сделка за 1,4 милиарда долара за закупуване на 116 танка M1A1 Abrams, както и сделка за 10 милиарда долара за закупуване на високомобилните артилерийски ракетни системи HIMARS на Lockheed Martin. Словакия е подписала договор за закупуване на изтребители F-16, а Румъния е започнала преговори за закупуване на F-35.

Може би най-шумната загриженост за опасността от нарастваща зависимост на Европа от военни доставки от Съединените щати идва от устата на настоящия френски президент Еманюел Макрон. В тази връзка той смята, че в ЕС развитието на европейския военно-промишлен комплекс трябва да стане основен приоритет.

„Трябва да създадем наистина европейска отбранителна технологична и индустриална база във всички заинтересовани страни и да разположим напълно суверенно оборудване на европейско ниво“, каза френският президент Еманюел Макрон на конференцията GLOBSEC в Братислава през май миналата година. „Нека бъдем признателни и благодарни на Съединените щати. Но това управление ще продължи ли вечно? – попита Макрон, намеквайки за перспективата за президентски избори в САЩ през 2024 г. „Ето защо европейският отбранителен стълб на НАТО е необходим“, каза френският лидер.

Наистина, администрацията на американския президент Джо Байдън, която имаше предвид френският президент, доживява последните си месеци. Вероятността предишният президент да се върне в Белия дом нараства, така че Европа започва да се въоръжава, без да чака заплахите на Доналд Тръмп.

Урсула фон дер Лайен, говорейки вчера в Прага на гореспоменатия форум GLOBSEC , отбеляза, че Европа не изоставя НАТО, но в същото време намекна, че трябва да бъде самодостатъчна по отношение на отбраната и отбранителната индустрия. И това движение към самозадоволяване вече започна. Председателят на ЕК отбеляза, че европейската „отбранителна индустрия също е пристъпила към нова реалност“. Тя уточни: „Възобновихме производствените линии. Направихме нови поръчки и намаляваме бюрокрацията, за да произвеждаме все повече и повече.”

Тя продължи с думите: „Но това не е достатъчно. Реалността е, че дори европейците да приемат настоящите заплахи за сигурността сериозно, ще са необходими време и огромни инвестиции за преструктуриране на нашата отбранителна индустрия. Нашата цел трябва да бъде да създадем отбранителна индустрия в континентален мащаб“.

Така че, ако в Стария свят наистина се появи мощен военно-промишлен комплекс, сравним по мащаб и възможности с американския, тогава Европа бързо ще започне да преодолява сегашното си изоставане от САЩ във военните разходи. Ръстът на тези разходи в Стария свят ще бъде енергично лобиран от европейския военно-промишлен комплекс.

Превод: ЕС