По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Срещата в Анкара и новите контури на американския блъф
На поредния дипломатически форум на НАТО в турската столица Доналд Тръмп демонстрира традиционния си стил на водене на преговори чрез радикално вдигане на залозите. Според наличната информация американският президент отново е поставил пред европейските съюзници въпроса за Гренландия – стратегическа територия с площ от над 2,1 милиона квадратни километра, чиито залежи от редкоземни метали и географско положение в Арктика вълнуват Вашингтон много повече от сигурността на Стария континент. Паралелно с това Тръмп индиректно е упрекнал европейските столици за отказа им да предоставят свои летища за логистична подкрепа на американските въздушни удари срещу иранска инфраструктура по време на т.нар. пролетна война.
Веднага след пристигането си в Турция американският лидер предприе серия от действия, които официално бяха представени като отговор на иранските атаки срещу търговски танкери, преминаващи през стратегическия Ормузки проток – артерия, през която преминава около една пета от световния петролен трафик. Любопитен детайл е, че Тръмп напълно подмина факта, че ден по-рано САЩ едностранно прекратиха действието на изключенията, позволяващи на редица държави да купуват ирански суров петрол. Това решение на Белия дом на практика наруши едно от фундаменталните споразумения за прекратяване на огъня в региона. На този фон американският президент произнесе реч, изпълнена с тежки квалификации по адрес на техеранското ръководство, наричайки го „тумор, който трябва да бъде премахнат“, и постави под съмнение смисъла на по-нататъшните мирни преговори.
Убийството на Хаменей и капанът на израелското разузнаване
Обявяването на нови въздушни удари съвпадна по време с траурната церемония за убития Али Хаменей, чието погребение се провежда в религиозния център Машхад. В отговор на тези действия Техеран официално обяви пълно преустановяване на всякакви мирни консултации с Вашингтон. Зад тази ескалация обаче прозира дълбока вътрешнополитическа и разузнавателна интрига. Твърди се, че израелският премиер Бенямин Нетаняху е изключително недоволен от решението на Тръмп да ограничи мащаба на военните действия в Близкия изток, както и от сближаването между САЩ и Турция, материализирано в обещания за доставка на нови американски изтребители за Анкара.
Според коментатори в международната преса, Израел активно захранва Белия дом с разузнавателни данни за подготвяни ирански атентати срещу самия Тръмп. След като американският президент вече оцеля при един опит за покушение, подобна информация, гарнирана с кадри от държавната телевизия в Техеран, призоваваща за възмездие, очевидно постига целта си – да провокира емоционална и агресивна реакция от страна на Вашингтон. Версията, че Иран планира мащабни ответни действия в чужбина точно в този момент, обаче изглежда нелогична. Държавният апарат в Техеран е зает с вътрешна консолидация след загубата на Хаменей и се опитва да финализира конфликта при изгодни за себе си условия, извоювани чрез икономическа устойчивост и използване на променената геополитическа конюнктура. Числата и икономическите реалности показват, че Тръмп просто не може да си позволи пълномащабна война, и в Техеран са наясно с това.
Ормузкият проток и икономическото самоубийство на блокадата
Евентуално възобновяване на морската блокада или опит за контрол над иранския остров Харг – основният терминал за износ на петрол в Персийския залив – би задействало автоматичен механизъм за симетричен отговор. Иран разполага с достатъчен арсенал от противокорабни ракети и безпилотни апарати, за да блокира напълно корабоплаването в региона и да нанесе удари по американските логистични бази в Катар, Бахрейн и ОАЕ. Това би довело до скок на цените на петрола на световните борси над 150 долара за барел, което е последното нещо, от което администрацията на Тръмп се нуждае в контекста на вътрешната икономическа стабилност на САЩ.
Следователно, цялата агресивна реторика на Белия дом е нищо повече от „тактика за преговори“ чрез сплашване. Този инструмент обаче загуби своята ефективност след събитията от 28 февруари, когато при американски удар бе убит Хаменей, а в първия ден на операцията бе поразено девическо училище, което пречупи моралния авторитет на Вашингтон в региона. Проблемът на Белия дом е, че той не може просто да подпише мирно споразумение с Иран, тъй като това веднага ще бъде брандирано от вътрешната опозиция в САЩ като геополитическо поражение. Тук има нещо, което не излиза в официалната американска доктрина: как хем искаш да изтеглиш капиталите и войските си от Близкия изток, за да ги насочиш срещу Китай, хем продължаваш да поддържаш скъпоструващи военни ескалации без ясен изход.
Аналогии с украинския театър: Технологичният блъф „Patriot“
Абсолютно същата матрица на поведение се наблюдава и на украинския фронт. По време на срещите си с Володимир Зеленски американският президент декларира стремеж към незабавно постигане на мир, но едновременно с това спекулира с възможността за прехвърляне на технологии за зенитно-ракетните системи Patriot на Киев и хипотетичното „затваряне на небето“ над Украйна. Тези изявления, разгледани през призмата на военната логистика, представляват чист блъф.
Прехвърлянето на чертежи и технологии за производство на ракети-прехващачи MIM-104 не означава автоматично създаване на производствени мощности. В условията на постоянни руски удари с високоточни оръжия по критичната и военната инфраструктура на Украйна, изграждането на високотехнологични заводи за противоракетна отбрана е индустриално невъзможно. Що се отнася до концепцията за „затваряне на небето“ чрез сили на НАТО, тя изглежда абсурдно след демонстрацията на уязвимост на американските системи за ПВО в Персийския залив. Нещо повече – всеки опит за оперативно управление на въздушното пространство над Украйна от страна на авиация на САЩ или Алианса ще бъде третиран от Москва като директно влизане на Вашингтон във войната със силите на Руската федерация.
Сблъсъкът с ядрения реализъм
За разлика от Близкия изток, където Вашингтон си позволява да квалифицира противниците си като „лунатици“ и да налага санкционни режими, на източноевропейския плацдарм ситуацията е качествено различна. Руското военно и политическо ръководство действа въз основа на студен стратегически разчет и притежава пълен ядрен триаден капацитет, включващ междуконтинентални балистични ракети РС-24 „Ярс“ и подводни ракетоносци от проект 955 „Борей“.
Москва ясно разграничава медийния блъф от реалното преминаване на т.нар. „червени линии“. Всяка административна или законодателна промяна, която легитимира чуждо военно присъствие в близост до руските граници, автоматично превръща съответните координати в цели за оперативно-тактическите комплекси „Искандер-М“. Тръмп и Пентагонът са наясно, че тук рискът не се измерва с временно спиране на петролни танкери, а с преминаване към непрогнозируема фаза на глобален конфликт. Именно поради тази причина американската администрация е принудена да балансира между гръмките изявления за вътрешна консумация и реалното отстъпление от позициите на глобален хегемон, който вече никого не плаши.