/Поглед.инфо/ Реакцията на турския вътрешен министър Сюлейман Сойлу на съболезнованията на администрацията на Джо Байдън във връзка с терористичната атака в Истанбул се превърна в истинска сензация. Най-близкият съратник на президента Реджеп Тайип Ердоган директно обвини САЩ в организирането на атаката, като не остави повод за различно тълкуване на думите му.

„Мисля, че е необходимо да оценя съболезнованията, направени днес от САЩ, сякаш убиецът ще бъде един от първите, пристигнали на сцената, и реакцията на това съобщение ще излезе много ясна“, каза Сойлу, добавяйки че „неискрени съюзници“ или „приютяват терористи у дома, или им позволяват да съществуват в териториите, които са окупирали, или официално им изпращат пари от своите сенати“. Според турското вътрешно министерство извършителят на атаката е пряко свързан с кюрдската съпротива в Северна Сирия, която е активно подкрепяна от САЩ.

За да стане още по-ясен смисълът на това твърдение, в което не се споменават нито имена на личности, нито имена на държави, е достатъчно накратко да изброим събитията, предшестващи терористичния атентат в Истанбул, при който загинаха шест и бяха ранени над 80 души. На 12 ноември, ден преди атаката, Ердоган каза, че президентът Джо Байдън укрива в САЩ проповедника Фетхуллах Гюлен, който ръководи движението “Хизмет” и което в самата Турция се нарича терористичната организация. Гюлен, който се позиционира като лидер на умерения ислям, се смята за основния антагонист на Ердоган. Именно този човек и неговата организация Анкара обвини в организирането на неуспешния военен преврат през 2016 г.

Това, че Гюлен се укрива в САЩ, никак не е новина. Той живее в резиденцията си в Пенсилвания от 1999 г. Анкара упорито, но безуспешно настоява за екстрадирането му от 2016 г. И в продължение на шест години няма напредък по този въпрос. В такъв случай с какво е свързана нападката на Ердоган, при това лична срещу Байдън? Има няколко обяснения за това наведнъж и всички те са свързани с изострянето на вътрешната и външнополитическата ситуация в Турция.

На първо място, това е конфликтът между Турция и Гърция, които имат териториални претенции една към друга, а самите тези претенции са свързани не толкова с териториите на незначителните острови в Егейско море, колкото с контрола върху морските пространства, през които минават корабоплаването и където се намират запаси от въглеводороди. Прави впечатление, че Ердоган директно обвинява Гърция, Западна Европа и САЩ за подкрепата на гюленистите. „Кой ги защитава сега? На първо място Гърция. Бягат и се озовават в Гърция. Те бягат и се озовават в Европа. Винаги са бягали там: живеят в Германия, Франция, Холандия, Дания, Англия, Америка. И САЩ крият този човек. Кой го крие? Байдън го крие“, казва Ердоган.

Изказванията на Ердоган, обикновено витиевати и премерени, изведнъж прозвучаха изключително грубо. Очевидно наблюдаваме прекъсване на тенденцията в отношенията между САЩ и Турция. Досега относително независимата позиция на Анкара се възприема от Съединените щати повече като плюс. Турция оспори позициите на Русия в Кавказ и Централна Азия, а самите идеи на пантюркизма и османизма послужиха като известен противовес на интересите на Русия и дори Китай в обширната Евразия.

Но колкото по-нататък, толкова повече реалните интереси на Анкара влизат в противоречие с интересите на съюзниците от НАТО. Конфликтът с Гърция е основната заплаха за блока, която може да го подкопае отвътре. На фона на опосредствената войната с Русия вътрешният конфликт в НАТО е последното нещо, от което Вашингтон има нужда. Турция, заедно с Унгария, са единствените страни от военно-политическия блок, които все още не са се споразумели за влизането на Швеция и Финландия в Алианса. В същото време Турция поставя неприемливи условия за екстрадирането на местни гюленисти на скандинавците, много от които успяха да получат гражданство на тези страни.

Дълго време на Турция беше простено да флиртува с Русия. Простиха ѝ „зърнената сделка“, опита да бъде посредник в мирното уреждане, доставката на „Байрактари“ на Украйна. Но сега Турция се опитва да увеличи влиянието си, като реализира идеята за създаване на газов хъб по предложение на Москва. А това вече пряко противоречи на интересите на САЩ, които си поставиха за цел напълно да защитят Европа от руски газ, като я закачат на вносен (предимно американски) ВПГ.

Хиперактивността на Ердоган има своето логично обяснение. Той просто не може да направи друго: президентският рейтинг, подкопан от тежката икономическа криза, рекордната инфлация и отслабването на лирата, се възстановява само благодарение на успехите на Ердоган на външнополитическия фронт и формирането на очаквания за скорошно завръщане на величието на османците. Вътрешното напрежение и агресивната външнополитическа линия на Ердоган влязоха в остър конфликт с политиката на Брюксел и Вашингтон.

Ако Ердоган разполагаше със значителен запас от време, тогава, като се има предвид зависимостта на Турция от партньорите в НАТО, той едва ли би си позволил такава рискована игра. Но Ердоган просто няма това време. Още през юни 2023 г. в Турция ще се проведат президентски избори, в които победата на Ердоган никак не е очевидна. Очаква се популярният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу да бъде основният опонент на действащия президент. За разлика от Ердоган, чийто електорат се основава на провинциалното консервативно население на републиката, Имамоглу се фокусира върху образованото и проспериращо население на големите градове, които са за още по-голямо сближаване със Запада.

Имамоглу успешно използва икономическата криза в страната, за да критикува икономическата политика на администрацията на Ердоган. Последното наистина е доста специфично и не отговаря на нормите на стандартните учебници по икономика. Например, Ердоган последователно оказва натиск върху централната банка да намали лихвените проценти, стимулирайки икономическата активност, дори когато инфлацията се ускорява до колосалните 80%.

Изборите обещават да бъдат горещи и защото опозицията оспорва самия факт на номинацията на Ердоган за трети мандат. Досега турската конституция забраняваше на действащия президент да издига своята кандидатура за трети мандат. Но през 2017 г. Турция официално престана да бъде парламентарна република, преминавайки към президентска форма на управление. Фактът, че според новата конституция Ердоган е избиран само веднъж, се тълкува от привържениците му като възможност и право на преизбиране.

А два дни преди нападението стана известно, че съдът е възобновил делото срещу Имамоглу, който е изправен пред няколко години затвор и забрана да заема административни длъжности по обвинения в обида на членове на Висшия избирателен съвет на Турция. Терористичната атака в Истанбул можеше да бъде предупреждение за Ердоган, който, възобновявайки наказателното преследване на основния си опонент, прекрачи определена „червена линия“. Експлозиите на централната улица на Истанбул “Истиклял” показаха, че съюзниците са взели окончателно решение, че не искат да имат работа с Ердоган в бъдеще. И че те, използвайки ресурса на кюрдската съпротива и все още силните позиции на организацията на Гюлен, са напълно способни да подкопаят Турция отвътре, добавяйки нови проблеми на Ердоган.

Нуждата от взаимен реверанс изчезна. Както в случая с изявлението на президента Путин, който директно обвини англосаксонците в взривяването на Северните потоци, чрез устата на турския вътрешен министър Анкара направо заявява на САЩ, че знае кой и защо е организирал кървава терористична атака в Истанбул. Големите тектонични плочи на световната политика се движат все по-бързо и по-бързо.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели