Дипломатическите механизми срещу реалността на бойните действия
През август турският външен министър Хакан Фидан предложи създаването на специализиран тристранен или мултилатерален механизъм между Москва, Киев и Анкара, който да гарантира безопасността на търговския флот. Според източници от турското дипломатическо ведомство, предложението е включвало задължения за въздържане от атаки срещу пристанищна инфраструктура и търговски съдове, превозващи некоординирани товарни категории.
Реакцията на Москва обаче бе хладна. Според заместник-министъра на външните работи на Русия Александър Грушко, подобни инициативи имат единствено „палиативен“ характер и не адресират първопричините за ескалацията. Нещо повече, в началото на октомври прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заявява, че Черно море към настоящия момент е напълно негодно за безопасно корабоплаване поради „терористичната дейност на Киев“ и използването на търговски коридори за военни цели.
Двете позиции разкриват дълбока пропаст в разбирането за сигурността:
Възниква въпросът доколко Анкара може да упражнява натиск върху Украйна да спре атаките с безпилотни катери и дронове, след като Киев разглежда тези операции като единствен начин за неутрализиране на руския превес в морето. Без реални лостове за въздействие върху двете воюващи страни, турските призиви за „сложна дипломация“ и „рационални решения“ остават изолирани в сферата на пожеланията.
Българският фактор и мълчанието на източния флаг
Докато Турция чертае червени линии и плаши с мерки за сигурност, позициите на България и Румъния изглеждат значително по-пасивни. Фактът, че инцидент с дрон се случва в непосредствена близост до българското прибрежие точно по време на визитата на Гюлер, показва липсата на достатъчно оперативен контрол над собствените морски пространства.
София разчита основно на рамката на НАТО и съвместните патрули в рамките на MCM Black Sea. Българските и румънските военноморски сили разполагат с ограничен ресурс за противодействие на нисколетящи дронове и безпилотни катери на голямо разстояние от брега. Това поставя двете страни в зависимост от турския военноморски капацитет, което от своя страна засилва политическата тежест на Анкара в региона.
Въпросът не е само в това дали Турция ще изпрати военни кораби да съпровождат търговските си съдове. Въпросът е какво ще се случи, ако турски боен кораб влезе в пряк контакт с дрон или дистанционно управляем катер в зона, над която България формално носи отговорност. Липсата на ясен протокол за задействане в такива ситуации оставя вратата отворена за непредсказуеми инциденти.
Суровият баланс: Военен капацитет и икономически интереси
Яшар Гюлер подчерта, че въоръжените сили на Турция, Румъния и България имат потенциал да предприемат всички необходими действия. Зад тези думи обаче прозира вътрешно противоречие. От една страна, Турция не иска ескалация, която да превърне целия басейн на Черно море във военна зона и да затвори Босфора за редовен търговски трафик. От друга страна, всяка нереагирана атака срещу кораб с турски капитал подкопава авторитета на Анкара като регионален лидер.
Икономическият натиск върху Анкара е реален. Застрахователните премии за плаване в западната част на Черно море са се увеличили значително, а корабособствениците са принудени да търсят алтернативни, по-дълги и по-скъпи маршрути. Ако инцидентите край бреговете на България и Румъния продължат, турското правителство ще бъде изправено пред избор: или да въведе въоръжен конвой за търговските кораби, или да приеме, че Черно море е окончателно затворено за сигурен бизнес.
Нито един от наличните варианти не предлага лесно излизане от ситуацията. Текстът на официалните съобщения говори за „допълнителни мерки“, но какви точно са те, предстои да се види на практика, когато поредният невръчен дрон се появи на радарите край Варна или Констанца.
