/Поглед.инфо/ Сирийският президент Башар Асад даде интервю за арабския „Скай Нюз Арабия“, в което отхвърли възможността за лична среща с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган. Резонансът беше предизвикан дори не толкова от съдържанието, колкото от формата, в която Асад облече мислите, които вече беше изразил по-рано. „Целта на срещата на Ердоган с мен е да легитимира турската окупация в Сирия“, каза Асад. „Защо трябва да се срещаме с Ердоган? Да пием безалкохолни напитки ли?“
Подобни резки изявления на Асад предизвикаха смесена реакция както в Близкия изток, така и извън него. През последните шест месеца бяха направени опити за помирение на Асад и Ердоган като част от намаляването на степента на напрежение между основните играчи в региона. През април с посредничеството на Китай непримиримите преди това Иран и Саудитска Арабия се договориха да възстановят дипломатическите отношения. КНР, която се интересува от стабилни доставки на енергийни ресурси от двете страни, увеличава влиянието си в региона. Русия, от друга страна, пое ролята на посредник в сирийско-турското уреждане, друг важен пъзел в структурата за сигурност в региона.
Връщането на Сирия в Лигата на арабските държави през май тази година окончателно легитимира правителството на Асад и създаде предпоставки за възстановяване на отношенията между Дамаск и неговите съседи. А трагичното февруарско земетресение в Турция и Сирия беше добра „хуманитарна причина“ да се отхвърлят миналите противоречия, въпреки факта, че и арабските страни, и Турция дълго време подкрепяха сирийската опозиция и изрекоха много нелицеприятни думи за Асад лично.
В същото време едно важно обстоятелство пречи на уреждането на противоречията между Дамаск и Анкара. А именно фактът, че Турция продължава да окупира северните провинции на Сирия, считайки тези територии за „зона за сигурност“, което по-специално прекъсва контактите между турските и сирийските кюрди. Решаването на проблема с кюрдския сепаратизъм е един от приоритетите на вътрешната и същевременно външната политика на Ердоган. Но тук самият турски президент беше изправен пред два проблема.
Първият проблем е в разцеплението на турското общество. На последните избори Ердоган победи опонента си с минимална разлика от 4% от гласовете. В същото време възгледите на Кемал Кълъчдароглу – а оттам и възгледите на значителна част от неговите избиратели – по кюрдския въпрос са противоположни на тези на Ердоган. В навечерието на президентските избори Кълъчдароглу дори публикува специално обръщение, красноречиво озаглавено „Кюрдите“, където призова да не се спекулира с кюрдския проблем и припомни братството между турския и кюрдския народ. Това означава, че по-нататъшното задържане на Турция на сирийски територии под претекст за решаване на кюрдския проблем вече не се радва на консолидираната подкрепа на турското общество.
Вторият момент е свързан с вече споменатата релегитимация на режима на Асад. Признаването на властта на Асад като легитимен президент от арабските държави поставя въпроса за контрол върху цялата територия на страната. Ако в страната бъде възстановена легитимната власт, това означава, че сирийската армия може сама да спре терористичните заплахи на собствена територия. Асад вече контролира над 80% от територията на Сирия и всички най-големи градове, с изключение на териториите в северната част на Сирия под турския протекторат и малките територии на юг, де факто контролирани от американския контингент.
Консолидирането на властта на Асад вече не дава на Ердоган възможността да държи територии под предлог за хаос от гражданска война и провал на правителството. Твърдата позиция на Асад относно прогонването на турските войски от сирийския север е в много отношения демонстрация на собствената му легитимност. Сирийският президент не само не иска да отстъпи по този въпрос, но и не може.
И накрая, Асад може да бъде насърчен от промяна в позицията на Москва, главният инициатор на сирийско-турското умиротворяване. Русия откровено помагаше на Ердоган, като не отмени зърнената сделка преди края на президентските избори и като цяло се опита да се съсредоточи върху взаимните интереси на Русия и Турция, пренебрегвайки многобройните противоречия. Но след победата на Ердоган в Москва може да сметнат за необходимо да напомнят на своя колега на какво, между другото, се основава победата му. А самият Ердоган, след като получи нов мандат, направи редица политически маневри, които едва ли бяха високо оценени в Москва (например прехвърлянето на командирите на „Азов“ в Киев в нарушение на споразуменията).
Сирийският въпрос, заедно със зърнената сделка и темата за турския газов хъб, могат да формират гръбнака на преговорната позиция на Русия в контекста на обсъжданото посещение на президента Путин в Анкара. Дълбокото разделение на турското общество, проблемите в икономиката, разходите за отстраняване на последствията от земетресението и военния контингент в Сирия могат да направят Ердоган, който досега е извлякъл най-много от партньорството с Русия, по-сговорчив.
За руско-турските отношения е настъпил моментът за поредното балансиране и очертаване на зоните на интерес. В този смисъл Асад помага за привеждането на амбициите и реалните възможности на Реджеп Ердоган към общ знаменател.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?