/Поглед.инфо/ Предстоящите срещи на върха на Джо Байдън с Путин и Си Дзинпин (виртуално - с китайския лидер, вероятно следващата седмица и с руския до края на годината) станаха добра причина американският президент да повтори любимата си мисъл. За това, че демокрацията отново е в опасност - както в Америка, така и по света.

За нашата страна това е наистина повратна точка. И Путин, и Си Дзинпин ме накараха да разбера, че не вярват, че демокрациите в 21-ви век могат да функционират, защото отнема твърде много време, за да се постигне консенсус, така че автокрациите ще спечелят.“

С тези думи Джо Байдън призова активистите на Демократическата партия да осъзнаят колко важно е целият свят да се увери, че „Америка се завръща“. Целият свят ни гледа, но у нас има бъркотия и вътрешно разцепление – нека вече докажем, че можем да извадим страната от кризата, да проведем икономически реформи и да се върнем като лидер на световната арена.

Тази идея е повторена от Байдън поне три пъти от първата му пресконференция през март. Автократите напредват, включително и в самите щати, а светът чака демократичния пример и лидерството на Америка, очаквайки тя да се върне към изпълнение на задълженията си като „модел на демокрацията“ – така президентът предизвиква американската публика.

И никой не го пита: наистина ли целият свят чака нашето завръщане и доказателство, че „американската демократична система успява“? Какво - и афганистанците и иракчаните чакат, та не могат да дочакат? И бразилци и индийци мечтаят за това? А руснаците и китайците? Ясно е, че Байдън, пътувайки до Европа, разговаря преди всичко с европейците и съюзниците си, които, гледайки в очите му, наистина се интересуваха от плановете за бъдещето.

Но изобщо не поради загриженост за демократичните ценности, а по дълбоко прагматични причини: ако Съединените щати се концентрират върху Тихоокеанския регион, това автоматично отслабва вниманието им към Европа и Близкия изток. Но дали имат достатъчно сила - или вътрешното разцепление ще доведе до факта, че САЩ ще се затворят в себе си?

Байдън отговори, като показа пълна увереност, че Америка ще успее, но когато се завърна у дома, отново трябваше да прибегне отново до аргументи от типа на „Легиони, светът вас гледа“. Легионите, тоест американците, наистина не вярват - и Байдън отново изважда любимата си мисъл за заплахата за демокрацията. Идва от автократите Путин и Си Дзинпин.

Забележително е как се променя разказът на Байдън за аргументите на враговете на демокрацията. Първоначално се казваше, че Си Дзинпин е „много директен и интелигентен, но абсолютно не демократичен човек“: той смята, подобно на Путин, че автокрацията е бъдещата тенденция и демокрацията не може да работи в свят, който става все по-сложен. .

Тогава Байдън обясни, че Си Дзинпин го убедил, че демокрацията не може да работи в 21-ви век, защото демокрацията не може да обедини нацията толкова бързо, колкото автокрацията. И Путин е същият: „Тези момчета залагат на автокрацията, не се шегувам; демокрацията трябва да се изправи и да покаже какво можем да правим“.

И сега американският президент обяви, че Путин и Си не харесват демокрацията, защото отнема твърде много време, за да се постигне консенсус.

Тоест, първоначално ставаше дума за това, че Си каза на Байдън в един от разговорите (а основните им срещи са се състояли през 2011 г.), че светът е станал твърде труден за демокрация. Поне това е разбрал Байдън.

Може би Си Дзинпин е имал предвид, че обществото вече не може да се управлява по същия начин, както е било управлявано в западните държави през 19-ти и 20-ти век. Може би като цяло е ставало дума за факта, че светът и общественият ред са по-сложни от западните представи за тях. Не се знае със сигурност – китайците не публикуваха своята версия за разговорите между двамата тогавашни вицепрезиденти.

Но при следващия си спомен от разговори със Си, Байдън даде по-конкретен пример за аргументацията си: при демокрацията не можете бързо да обедините една нация. Това вече изглежда като истина, само западняците и особено англосаксонците не са в състояние да го разберат. За разлика от китайците и руснаците, защото нашите държави са построени отгоре надолу, те са се разширявали от центъра. Европа, от друга страна, е съществувала през основната част от своята история като съюз на отделни градове и земите около тях, а Съединените щати като цяло се появяват като съюз на отделни държави.

А "демокрацията" за Щатите като цяло беше единственият начин на съществуване - защото страната е създадена на базата на множество враждуващи малцинства (религиозни, национални и т.н.). Без съгласието – в една или друга степен – и съгласуването на техните интереси, никаква държава просто нямаше да възникне.

И досега в Съединените щати основното са щатите, местните власти, а в Русия и Китай основата на всичко е един (държавообразуващ) народ и едно централно правителство. Китай премина през век на сътресения и криза, през които всъщност се разпадна и се измъкна от него благодарение на строго централизираното управление и твърдото единоначалие.

Но защо американците да се впускат в изучаване на такива дреболии, ако говорим за чужди нации, на които те искрено (което не отменя съзнателното желание да манипулират „партньора“ като го учат на „правилната“ демокрация) предлагат да възприемат техния универсален опит . Не искате да последвате примера на Америка? Е, това е защото сте автократи и антидемократи, диваци.

Все пак това вече е американски проблем – как оценяват другите страни. И не само защото прякорите в стил "автократ-антидемократ" на практика вече не вършат работа на никого по света – те все пак не са толкова силен жупел, както навремето беше "комунист". Основният проблем на американците е, че се опитват да изградят цялата си геополитическа стратегия върху борбата с автократите, тоест искат да придадат идеологическа окраска на глобалните си геополитически маневри.

Да, говорим за предстоящата среща на върха на 9-10 декември в подкрепа на демокрацията, чието провеждане в САЩ се приема като изпълнение на ключово обещание от предизборната кампания на Байдън. Тази виртуална среща на върха трябва да „спомогне за спиране на ерозията на правата и свободите по света“, – а в действителност да събере широк антикитайски и антируски фронт.

От самото начало идеята за срещата на върха беше критикувана от американските геополитически реалисти, включително един от най-влиятелните от тях - Ричард Хаас, председател на Съвета за външни отношения. Наистина е странно да не се види първоначално опасната мина, положена в основата на "срещата на върха за демокрация" - критерият за избор на участници.

Съответствие със стандартите за американска демокрация? Е, тогава трябва да се обадите само на страните от ЕС, НАТО, англосаксонските Австралия с Канада и Япония. Но идеята е съвсем друга: да се създаде възможно най-широк фронт.

Пак така, както не можете да се обадите на всички, освен на Русия и Китай, така и не можете да се ограничавате само до „вашите“. Това означава, че тези, които не са поканени, ще бъдат обидени – не защото не са поканени в антиавторитарния фронт (антикитайските и антируските игри по принцип не са привлекателни за никого), а защото се оказва, че ги смятат за недемократични.

Всяка цивилизация има свои критерии за демокрация, а сегашните западни са много различни от западните дори преди век. А насърчаването на "толерантен дневен ред" (налагане на открито антирелигиозни, антисемейни и просто античовешки ценности), което е най-важната част от съвременното разбиране за демокрация на Запад, е неприемливо за почти всички не- западни световни цивилизации.

Тоест, самият факт на свикване на „среща на върха за демокрация“ ще бъде още един удар по репутацията на американците в света: те въвеждат сегрегация на „приятели и врагове“, окачват им етикети. Тоест опитват се да разделят и властват – виждате ли, че руснаците и китайците са прави, правилно твърдят, че този диктат ни е достатъчен.

И колкото и да твърдят сега във Вашингтон, че участието в срещата на върха „не трябва да се интерпретира като заявление, че, така да се каже, вие сте демокрации, а другите - не сте“, точно така ще се възприеме.

Все още няма точен списък на участниците, но течовете вече са започнали. Ще има повече от 100 държави, тоест половината от съществуващите в света. Издание Politico съобщи за предварителния списък на поканените - и "истинските демократи" веднага повдигнаха въпроси към него.

Защо я има авторитарна Полша, но не и Турция (в НАТО не са ли всички демократи)? Повикаха Израел, а къде е Египет? Няма ги Тайланд и Виетнам (в първия на власт са военните, а във втория комунистите), но защо го има Ирак, от който след американското нашествие по принцип не става ясно какво е останало?

Тези сблъсъци в рамките на журито на Демократическата партия са, разбира се, нелепи - жалко е, че в Афганистан проамериканската власт вече падна, иначе дори правителството на Гани щеше да бъде поканено на срещата на върха. И защо не – то е правилно, демократично – и никой на Запад не би задал въпроса как може да има демократично правителство, в избирането на което участваха два милиона от 32 милиона афганистански избиратели.

В интерес на Русия и Китай е да пожелаят успех на срещата на върха във Вашингтон, още повече след като администрацията на Байдън сега казва, че това е само „началото на по-дълъг разговор за демокрацията“. А участниците в срещата ще „трябва да извършат обещаните реформи“, за да получат покана за втора среща на върха, която се очаква догодина.

Тоест да издържат изпита по демокрация във Вашингтонската приемна комисия. Трудно е да си представим по-добра антиреклама на американското отношение към света, при това никой не е принуждавал Байдън да упорства в желанието си да проведе среща на върха за демокрацията и срещу автократите. На Путин и Си Дзинпин определено не им е по силите да направят това – но няма значение, Байдън сам ще направи всичко.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели