/Поглед.инфо/ Зад показното единство е все по-трудно да се скрият нарастващите противоречия и взаимно раздразнение от двете страни на Атлантика
Тържествата, които се състояха във Франция по случай 80-ата годишнина от десанта на съюзниците в Нормандия, изобщо не бяха свързани с историята, а с политиката на днешния ден. Самите участници като че ли разбираха неуместността да се възхвалява победата над фашизма без участието на Русия.
Пърхането някъде в навалицата на вездесъщия Зеленски само подчертаваше този дисбаланс и, разбира се, не можеше да служи като заместител на Москва, както на исторически, така и на юридически основания. Главните герои явно се смутиха от присъствието му и бяха обременени от него. Освен това всеки от „големите“ участници беше загрижен основно за собствената си предизборна програма и не показа особен ентусиазъм от самата същност на провежданите събития.
Показателно в този смисъл е поведението на британския премиер Риши Сунак, който уверено води родната Консервативна партия към катастрофа с наистина исторически мащаби на предстоящите избори в страната. По средата на тържествата, без да уведоми никого, той просто изчезна „по английски“ , заминавайки за Лондон, където обяви за разчета си, че „никой няма да забележи това“.
Наистина не е най-добрият навик, който представителя на някогашните поробени народи е взаимствал от своите бивши колониални господари, като същевременно пренебрегва чувството на елементарно уважение към реалните деяния, извършени от воините по време на Втората световна война.
Президентът на САЩ Джоузеф Байдън, изглежда, като цяло не обръщаше много внимание на случващото се около него, като беше готов да влезе в диалог с каменните паметници и на половин крачка от това да провъзгласи за „Хитлер на нашите дни“ своя върл съперник Д. Тръмп, а и пътьом В. В. Путин.
Според германския Junge Welt, западните лидери са организирали „русофобски спектакъл“ на годишнината от десанта в Нормандия. Така Байдън и германският канцлер О. Шолц, който присъства там в странно качество, открито сравняват Русия с нацистка Германия. И подкрепата за Украйна, според тях , радостно подкрепяна от Зеленски, мотащ се отстрани, е „продължение на работата на антихитлеристката коалиция“.
Особено чудовищно в този хор прозвучаха гласовете на внука на генерал от СС Олаф Шолц и на прононсирания бандеровец Зеленски.
Френският лидер Е. Макрон, който приемаше гостите, продължи да се представя като „бесния Роланд“, готов да поведе европейски кръстоносен поход срещу омразния московски режим, но го направи някак неубедително. Дори сериозно загрижени за реалното пълноценно участие на страната си във войната, обществените кръгове във Франция започват да възприемат тази бравада като показна, макар и по логиката на събитията, способна да доведе до фатални последици.
С войнствените си призиви Макрон доведе нещата дотам, че в навечерието на изборите за Европейски парламент рейтингът на неговата партия „Възраждане“ – 15,5%, е над два пъти по-нисък от този на Националния алианс на Марин Льо Пен – 34% на вота. Такива различия между тях не е имало никога досега.
Основният акт на цялото това помпозно представление беше шестнадесетминутната реч на Байдън, в която той, подчертавайки ангажимента на САЩ към съществуващите съюзи и задължения, включително подкрепата за Украйна, все пак подчерта , че те, на първо място, „трябва да отговарят на интересите на Америка” и запазването на нейната „лидерска позиция” в света.
От това следва, че ако тези лични интереси по някаква причина диктуват различна линия на Съединените щати, тогава те могат да пренебрегнат както съюзите, така и задълженията. Ясно предизборно послание, предназначено да превземе дневния ред на републиканците.
Байдън също обеща да продължи цялата помощ за Украйна, включително военна помощ, но извън НАТО. И двете изявления бяха посрещнати с голямо отчаяние в Киев, особено на фона на вече очевидния провал на широко рекламираната „мирна среща на върха“ за Украйна в Швейцария.
Тази среща дори не може да се нарече среща на върха поради общия отказ на висши ръководители от водещи държави, като се започне от самия Байдън, да присъстват на нея. Някои горещи глави в Украйна вече са готови да причислят и самия американски президент към „зрадниците“.
Притесненията сред европейските елити относно бъдещия ангажимент на САЩ към трансатлантическия съюз са отразени в европейското обществено мнение, според проучване, проведено от Института по глобални въпроси (IGA) на Евразийската група тези дни.
Само 6% от западноевропейците смятат САЩ за „много надежден“ гарант за европейската сигурност през следващото десетилетие, съобщава Марк Хана, старши сътрудник в IGA, в статия в списание Foreign Policy , твърдейки, че „почти три пъти повече европейци са заявили, че искат неутрални отношения със Съединените щати, отколкото респондентите, които искат Вашингтон да носи основната отговорност за отбраната на Европа“
Известният политолог и виден член на администрацията на Обама Чарлз Купчан смята, че дори ако Байдън спечели, европейците ще продължат да задават трудни въпроси за надеждността на Америка, предвид факта, че имаше седеммесечна пауза в потока на помощта за Украйна, дори с верен атлантик и мултилатералист в Овалния кабинет.
И сега, когато вероятният следващ президент, водещ в социологическите проучвания, е „осъден престъпник“, това „накара много европейци да се почешат по главите“.
По неговите думи, огромното ниво на безпокойство относно американската политика не е само заради Тръмп в смисъл, че има страх Тръмп да се върне в Овалния кабинет, както и какво може да направи оттам. Налице е също нарастващо убеждение, че Съединените щати в момента преживяват период на политическа дисфункция, която е системна и вероятно ще присъства „известно време“. И това кара техните съюзници в Европа, както и в Азия, да се питат дали могат или трябва да „сложат всичките си яйца в кошницата на САЩ“ в своите дългосрочни стратегии.
В същото време самият Купчан признава , че може би е имало твърде много лидерство на САЩ, така че ако се случи САЩ да се оттеглят от Украйна, Европа ще трябва да запълни празнината. Няма да й е лесно по материални причини, въпреки че Европа разширява производствените си линии, а също и защото мощната централа на континента „Германия, в частност, наистина е инвестирала много в атлантическите отношения и по-малко в Европа“.
За отбелязване е, че Берлин направи това по искане на самия Вашингтон. И сега американците настояват тя да продължи да инвестира в трансатлантическите отношения, като в същото време обръща повече внимание на Европа, тоест да финансира нейните военно-политически усилия в Украйна.
Британският Еconomist, реагирайки на минали демонстрации, признава : „Но зад трогателния публичен театър и елегантно инсценираната почит към съюзническото единство, има продължаващи различия относно това как да се подготви Европа да стъпи на собствените си крака и как да се противопостави на войната на авторитарна Русия, на агресията срещу Украйна.
Дори французите и американците не са съгласни как да водят войната. Те не са съгласни относно правилата за използване на ракети, доставени на Украйна, както и идеята, изразена от Макрон, за възможното въвеждане там на НАТО в едно или друго качество. И Америка, и Германия изключват това.”
Превод: ЕС