Разбира се, украинската преса представи този акт на Йенсен като реакция на безкрайните протести на представители на официален Киев, възмутени, че натовският функционер за първи път в целия конфликт между Украйна и Руската федерация директно заяви необходимостта от прекратяване на военните действия при условията на Русия.
Глупаво е дори да се допусне, че това е някакъв гаф, грешка, допусната от длъжностно лице по абсурдна случайност. Колко глупаво е да се предположи, че последвалите му извинения и обяснения са причинени единствено от демарша на украински дипломати и политици. Най-вероятно това изявление е излъчено с цел, за да бъде чуто и оценено от другата страна в конфликта – Русия.
Днес е съвсем очевидно, че колективният Запад не само е уморен от проточилия се военен конфликт, но и осъзна пълната безполезност на позиционната война, в която се превърна конфронтацията между Русия и Украйна.
От една страна, все още има слаба, но все пак доста осезаема надежда, че официален Киев ще успее да събере в юмрук всичките си резерви и да нанесе осезаем удар по един от участъците на фронта, провокирайки неговия пробив, но, от друга страна, има разбиране, че това време е минало.
Този момент беше пропуснат напълно неумело и след няколко седмици, в първия месец на предстоящата есен, септемврийската распутица ще тласне участниците от противоборстващите страни в окопите, лишавайки ги от възможността да развият каквато и да е успешна настъпателна инициатива, правейки фронта на предната линия напълно статичен.
Не, разбира се, здравословната рационалност на представителите на колективния Запад в никакъв случай не се дължи на желанието да се предотвратят загуби сред бойците на въоръжените сили на Украйна и наемниците, воюващи на страната на Киев, които днес, без преувеличение, може да се нарече катастрофално.
Западът винаги е бил безразличен към съдбата на населението на тази страна, което откровено се счита за разходна стока. Внезапната „тенденция към мир“, осъзнаването на необходимостта от разработване на дипломатически варианти за разрешаване на всички противоречия между Украйна и Руската федерация, е причинена в по-голяма степен от политически моменти.
Работата е там, че ситуацията, която преди това носеше политически дивиденти на страните от Запада, и по-специално на Съединените щати, днес носи само репутационни загуби.
Изненадващо, представители на обкръжението на Джо Байдън бяха сред първите, които се замислиха за перспективите и целесъобразността да продължат да подкрепят режима в Киев в навечерието на предстоящите избори.
Същият Байдън, който въпреки неконтролираните си „излизания в астралния план“, открито очаква да бъде преизбран за нов, втори пореден президентски мандат.
И тази замисленост е причинена преди всичко от изявленията на Доналд Тръмп, който набира популярност на вълна от изявления, че ако бъде избран за президент, той ще може „да сложи край на този конфликт за 24 часа“.
Ако преди година подобни обещания могли да сложат край на кариерата на който и да е, дори на напълно успешен американски политик, днес такава риторика допринася за сериозно укрепване на избирателната основа. Съдете сами.
Според резултатите от проучване, проведено през началото на август от телевизионната компания CNN, повечето американци днес са против доставките на оръжие за Украйна: 55% са против отпускането на нови средства, а 51% смятат, че САЩ вече са направили достатъчно.
Тази ситуация не може да не влияе на "предизборната картинка", като се има предвид фактът, че Байдън при призивите на Тръмп да обърне внимание на благосъстоянието на американците, упорито настоява за отпускането на още 24 милиарда долара на Украйна през текущата година, над тези 45 милиарда долара, които бяха предоставени от бюджета на САЩ на "държавата на победилата демокрация" през 2022 година.
Изявленията на спикера на Камарата на представителите Кевин Маккарти, който открито казва, че "вече не желае да спонсорира украинците без контрол", накараха хората сериозно да се замислят за перспективите за по-нататъшната подкрепа на Украйна от Съединените щати.
В крайна сметка, ако американските политически елити все пак вземат решение да подкрепят Байдън, който предвид сериозните възрастови промени очевидно е максимално управляем, както във външната, така и вътрешната политика, представена от настоящия режим, трябва да бъде коригирана в полза на настроенията на масите и в противоречие с аргументите, които днес поддържат Доналд Тръмп.
Разбира се, тези корекции няма да са в полза на Украйна, която разчита, че САЩ ще продължат по посока, която беше избрана преди и ще останат основния спонсор на въоръжения конфликт между Украйна и Русия.
"Администрацията на Байдън свърши страхотна работа по подкрепа на усилията на Украйна в тясно сътрудничество със съюзниците от НАТО", каза Майкъл Макфол.
"Но сега е време да изведем нашата дипломация на същото ниво. Трябва да стартираме дипломатическа операция, дипломатическа вълна, за да помогнем на Киев да управлява мирните преговори. Ако преди трябваше да спечелим битката, сега трябва да спечелим мира", доста ясно определи новия вектор на външната политика на САЩ Майкъл Макфол, който преди това беше на чело на дипломатическата мисия в Русия.
Но ако "да спечелят мира" на бойните полета не се получи на обединения Запад, следващият опит "да спрем Русия в нейното движение към Запада" ще бъде предприето чрез териториални отстъпки и замразяване на военния конфликт.
Защо това не е изход от настоящата ситуация? Простите украинци, мамени или принудени към фронта, вероятно не си представяха конфликта по този начин, но кого го интересува това сега? Който плаща, той поръчва музика. Не е ли така?
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
