/Поглед.инфо/ Късно през нощта на 29 юни военно-транспортен самолет с италиански войници долетя от Афганистан, кацна в Пиза. Тези пратеници от Пиза в продължение на двадесет години подред, почти по Уилям Шекспир, опитомяваха опърничавите афганистански талибани. Не ги опитомиха и се върнаха под прикритието на нощта. Следователно италианските медии не разтръбиха завръщането на героите на сутринта. Мигаха някои пестеливи реплики за завръщането на пратениците от Пиза, но тези пратеници не могат да видят световната слава на героя от пиесата „Укротяването на опърничавата“. Вярно е, че след това министърът на отбраната Лоренцо Герини припомни на своите сънародници тези, воювали в Афганистан, с кратко, като минометен изстрел, изявление: „Мисията приключи“.
Пратениците от Бон също няма да видят слава, чието оттегляне на предварително подготвени позиции беше съобщено в “Туитър” от германския министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер. Тя туитна и млъкна. А уж бяха доста. И се бориха славно. И изведнъж такава благодарност.
Междувременно пратеници от Испания, Дания, Холандия, Полша и другите страни от НАТО вече са кацнали на европейските военни летища. Най-смелите - грузинците прикриват отстъплението. В случая със завръщането на грузинците всичко може да изглежда различно. Тези пратеници със сигурност ще бъдат посрещнати с лезгинка и хванчкара. Защото това е бил първият поход на гордия грузински легионер извън избите в Тбилиси за последните 200 години. Вярно, има славни страници с участието на грузинци във Великата отечествена война, но грузинската демокрация гордо и решително изтръгна тези страници от дневника на нацията. Поради това грузинските пратеници се подготвят за двуседмично честване на завръщането си с пари, получени от хуманитарната помощ на ООН.
Само 20-те герои на Украйна, които също са посетили Афганистан, ще могат да ги задминат: те са учили афганистанците да копаят схрони, да свирят на бандура и да викат в хор „Слава на Афганистан - На афганците слава!” Вместо това обаче местните жители са се научили да крещят "Слава на талибаните - на талибаните слава!" Тези юнаци няма да бъдат забравени от родината си дойка и ги очакват срещи с развълнувани момичета в цветни сарафани, почетни награди от възрастните ветерани от дивизия “Галиция” и събития с водка, които укрепват духа на нацията.
Това обаче са дреболии. Във Вашингтон след безславния край на операция „Несъкрушима свобода“ изпитват остро главоболие. Необходимо е да се решат три проблема едновременно:
- Какво да се прави с американските пратеници от Пиза? Не е безопасно да се върнат в родината си, вече почти всеки ден се стреля по улиците.
- Коя държава да се атакува сега, за да се върнат пратениците на работа?
- Какво друго да се взривя у дома, така че всичко да се свърже в една голяма и красива история?
Трябва ли обаче да се тревожим за администрацията на САЩ? Тя има 187 „мозъчни тръста“ с персонал по 1000 души всеки, където търсят отговори на подобни въпроси. Определено ще намерят нещо. Основното е световната общност да застане на страната на САЩ като стена. Сега става по-трудно, но за това съществува драмата на политическия театър, така че зрителят да повярва на драматурзите и да се развълнува.
Сюжетите на Уилям Шекспир са безсмъртни.
Превод: В. Сергеев