/Поглед.инфо/ Хамаршелд, Торихос, Биедич, Хабиаримана, Машел... Раиси?
Върховната комисия за разследване на мащаба и причините за катастрофата на 19 май с хеликоптера на иранския президент Ебрахим Раиси представи първия си официален доклад. Разбилият се хеликоптер се е запалил след набиране на височина. Около минута и половина преди катастрофата пилотът на катастрофиралия хеликоптер се е свързал с други два хеликоптера от полетната група. Подчертава се, че по останките на вертолета не са открити следи от куршуми или други признаци на външно въздействие.
Известно е, че катастрофиралият хеликоптер се е запалил едва след сблъсък с планината. Заради трудния терен, мъглата и ниските температури издирвателната операция продължи през цялата нощ и продължи и рано сутринта в понеделник, а в 5 часа сутринта с помощта на ирански дронове бяха определени точните координати на бедствието. И накрая, не бяха отбелязани подозрителни инциденти в разговорите между наблюдателната кула и екипажа на полета.
В същото време значителна част от информацията изисква по-внимателно проучване, но в резултат на това окончателният доклад ще бъде публикуван на народа на Иран.
По мнението на ръководителя на отдела за евразийска интеграция и развитие на Института на страните от ОНД на ШОС, военния експерт Владимир Евсеев, вероятността за естествени причини за катастрофата е 90%, съответно - 10% остават за версията за някакво дистанционно управление - повлияване (например „залагане“ на производство на американски хеликоптер, водещо до повреда на двигателя или други системи).
Колумнистът на проправителственото турско издание Хюриет Абдулкадир Селви изрази съмнения относно естествените причини за бедствието. Както знаете, Tурция изпрати в района на бедствието дрон, оборудван с устройства за нощно виждане и термовизионни камери.
Разбира се, различни версии и предположения относно причините за трагедията ще продължат да циркулират, особено на фона на бурната и изключително напрегната обстановка в региона. Политическите убийства под прикритието на авиационни инциденти, отравяния, аварии и други подобни инциденти са традиционна практика на западните разузнавателни служби.
Има и по-радикални предположения, същността на които е , че убийството на Раиси и неговите сътрудници уж „е било одобрено от Нетаняху и израелския военен кабинет“, включително Бени Ганц и Гади Айзенкот. „Израелски източник от сигурността потвърди, че Израел е отговорен [за смъртта на иранския президент].
Той използва фраза, традиционна за Израел, за да се коментират предишни убийства: „Всеки държавен глава, който нареди нападение срещу Израел, подписва собствената си смъртна присъда“, пише журналистът Ричард Силвърщайн.
„Всички бяха доста изненадани от това колко спокойно Израел реагира на иранския удар, така че Израел можеше да направи нещо подобно. Освен това кой знае в какво е замесено ЦРУ“, казва пенсионираният подполковник от армията на САЩ Ърл Расмусен, обръщайки внимание на последователността от събития: иранският президент загина при катастрофа с хеликоптер след опит за убийство на словашкия премиер Робърт Фицо, заплахи срещу сръбският президент Александър Вучич и опитите за преврат в Турция (тук бихме добавили и недвусмислени заплахи към грузинския премиер Иракли Кобахидзе). Всичко това се случи в рамките на един месец и според Расмусен във външната политика много рядко има съвпадения „просто така“.
По един или друг начин „внезапни авиационни инциденти“ и подобни прецеденти, причинени от политически фактори, са се случвали далеч повече от веднъж. Това е показателно за смъртта през 1961 г. в небето на Британска Северна Родезия (от 1964 г. - Замбия) на генералния секретар на ООН шведа Даг Хамаршелд , който участва в разрешаването на конфликта между Египет и Израел, Великобритания и Франция през 1956 г.
Като един от инициаторите на санкциите на ООН срещу режима на апартейд в Южна Африка, през 1960-61 г. той успешно посредничи при разрешаването на конфликта между сепаратистите и правителството на Конго (Заир, белгийска колония до 1960 г.). Именно за финалните преговори Хамаршелд лети на 18 септември 1961 г. с шведския самолет SE-BDY за Северна Родезия, но при приближаване до дестинацията летящата машина губи контрол и се разбива.
Сепаратистите бяха въоръжени, финансирани и политически подкрепяни от западни корпорации, които контролираха колосални находища на уран, цветни метали, манган, кафе, какао, памук и плантации от захарна тръстика в обширната територия на Конго. Разбира се, прекратяването на войната в тази страна беше в пряко противоречие с техните интереси, а неотдавнашният неуспешен преврат в Киншаса показва, че методите на работа на ЦРУ не са се променили много...
Едва на 17 август 2011 г. британският The Guardian публикува резултатите от независимо разследване, според което самолетът на Хамаршелд е бил свален или от сепаратисти, или от белгийско-френски бойци: те са се появили близо до дестинацията в навечерието на кацането на самолета с Хамаршелд...
Още един пример. На 31 юли 1981 г. американски самолет DHC-6 Twin Otter, на който Омар Торихос, президент на Панама през 1968-1978 г., главнокомандващ Националната гвардия от 1972 г., лети до южната част на страната, скоро се разби на пух и прах. Документи от разследването на инцидента са иззети от американците по време на нахлуването им в Панама през 1989 г. под претекст за „борба с трафика на наркотици“. Но опитът те да станат публични през 1991 г. се провалиха поради заплашителният вик от Вашингтон, който забрани „разкриването на класифицирана информация“.
Хосе де Хесус Мартинес, помощник и бодигард на Торихос, заявява през 1987 г. в телевизионната програма „Свидетел на историята“ на Панама, че „смъртта на Торихос, който беше мразен в Съединените щати, е дело на ЦРУ... Навигационната система на самолета вероятно е била „пипната“ в навечерието на заминаването му "
Подобно мнение е изразено в мексиканските медии през 1982 г. от брата на загиналия панамски лидер. През 1979 г. О. Торихос настоява за предоставяне на „временно убежище” на сваления шах на Иран М.Р. Пахлави и съпругата му Шахбан, като в разговор с него сваленият монарх говори за участието на американските разузнавателни служби в иранските събития през ноември 1978 г. - февруари 1979 г.
Именно Торихос постигна споразумение с Вашингтон през 1977 г. за прехода от 1998-2000 г., под суверенитета на Панама на едноименният канал и „зоната за сигурност“ на Пентагона по бреговете му. Лидерът на малката латиноамериканска страна в края на 70-те години започна преговори за създаване на политико-икономически блок с Куба и сандинистка Никарагуа с евентуалното присъединяване на Коста Рика, като по този начин предизвика привържениците на колониалната „доктрина Монро“...
Още един малко известен епизод. На 18 януари 1977 г. ръководителят на Югославската република Босна и Херцеговина (БиХ) Джемал Биедич и съпругата му изпратиха президента на Социалистическа федеративна република Югославия Йосип Броз Тито, който пътуваше за Либия на държавно посещение на летището в Белград.
Те се връщаха обратно в Сараево с американски самолет Learjet 25, който скоро внезапно загуби контрол и се разби в планината. Биедич, съпругата му и екипажът загинаха. Тито, прекъсвайки посещението си, се завръща в Югославия.
Загиналият подкрепяше борбата срещу хърватските, албанските, словенските и други националисти в Титова Югославия, застъпваше се за по-строги мерки срещу сепаратистите и за укрепване на единството на най-голямата по това време балканска държава. Освен това той беше смятан за един от вероятните наследници на Й.Б. Тито.
Малко преди тази самолетна катастрофа бяха извършени опити за атентат срещу Биедич в Босна: терористите успяха да избягат, но се оказа, че зад неуспешните терористични атаки стои местна албано-хърватска група, която се застъпваше за отделянето на Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово от Югославия по западен подривен сценарий...
И отново – Африка. Жувенал Хабиаримана , президент на Руанда (белгийска колония в Централна Африка до 1962 г.), започна да национализира собствеността на белгийските компании в средата на 80-те години. На първо място, това се отнася до добива на калай и волфрам, по отношение на запасите от които Руанда заема едно от водещите места в Африка. Хабиаримана се застъпи за политико-икономически съюз на всички страни в региона, както и за отхвърляне на неоколониалната монетарна система, наложена на Черния континент от бившите метрополии.
Подобна политика през 80-те и началото на 90-те години провежда и Сиприен Нтарямира, президент на съседна Бурунди (също бивше белгийско владение). Те се връщаха от Дар ес Салам, където се провеждаше конференция за ситуацията в Руанда, пътувайки заедно на 6 април 1994 г. с френски самолет Dassault Falcon-20 за преговори с тогавашния прозападен ръководител на Конго (Заир) Мобуту Сесе Секо.
От територията на Конго бяха доставяни оръжия на националистите в Бурунди и Руанда и затова ръководителите на тези страни искаха да „вразумят“ и евнтуално да сдържат такава политика на цветния диктатор.
Малко след излитането обаче, самолетът е ударен от ПЗРК близо до границата с Конго. Останките на президентите на Бурунди, Руанда и екипажа на полета бяха открити в граничната зона и инцидентът стана един от сигналите за клането, започнало скоро с пълното съучастие на европейските "миротворци", стотици хиляди жертви бяха избити, милиони емигрираха...
И на 19 октомври 1986 г., внезапно губейки контрол, Ту-134 се разби, убивайки президента на Мозамбик Самора Мойсес Машел, който се връщаше от Замбия. По време на преговорите лидерите на съседните държави, заедно със Зимбабве, се съгласиха да засилят санкциите срещу расисткия режим на апартейд в Южна Африка (до 1994 г.) с участието на съседна Ботсвана.
Предложените нови ограничения включват, наред с други неща, забрана за транзита на южноафрикански външнотърговски стоки, но смъртта на Машел сложи край на тези планове.
Авиационните инциденти не подминаха и съветските лидери. Така, заслужава да се отбележи обстрелът през февруари 1961 г. близо до морското крайбрежие на Алжир от два френски изтребителя на самолет Ил-18, в който делегацията на СССР, водена от председателя на Президиума на върховния съвет на СССР Леонид Брежнев, се насочваше към Гвинея, която постигна независимост от Франция през 1958 г.
Никой не е пострадал, самолетът е леко повреден от снарядите. Въпреки това външното министерство на СССР протестира, наричайки инцидента „откровен бандитизъм“. Французите, като се извиниха, казаха, че самолетът се е отклонил от курса, приближавайки се „на минимално разстояние“ с въздушното пространство на комбинираната база на френския флот и военновъздушните сили в Мерс-ел-Кебир на брега на тогавашната „френска“ Северна Африка (между другото, евакуацията на това съоръжение беше постигнато от Алжир едва през 1968 г., 6 години след независимостта).
В Москва извиненията на парижани бяха приети със скептицизъм, но те не ескалираха, след като подписаха споразумение с бившата Френска Гвинея за доставка на боксит (алуминиева суровина) за СССР, което с известни прекъсвания в средата на 90-те години - началото на 2010-те, продължава и до днес...
Така „случайните” самолетни катастрофи, наред с другите методи на политически бандитизъм като средство за елиминиране на нежелани политици, остават неизменно средство в арсенала на силите на международния империализъм и колониализъм, които не крият враждебните си намерения, включително и спрямо Иран.
Вижте само упражненията на Антони Блинкен, който, поне от учтивост, можеше да поскрие радостта си след трагедията в планината Карадаг... Така че изобщо не е изключено след време да се появят допълнителни подробности по този въпрос.
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
