/Поглед.инфо/ Назначаването на руския олигарх Евгений Лебедев за пер (тоест лорд) на Обединеното кралство предизвика скандал във Великобритания. Местните елити са готови да приемат богатите от Русия и парите им, но не са готови да им дадат статут и власт, опасявайки се, че тези олигарси ще станат проводници на руско влияние. Може ли Русия наистина да разчита на своите бивши поданици?

Нейно величество кралицата на Великобритания Елизабет II одобри списъка с нови перове - хора, станали представители на най-висшето дворянство на Великобритания и влизащи в Камарата на лордовете. Тази на пръв поглед рутинната процедура тази година стана скандална.

Прокраднал се

И не защото в списъка има много хора, които нямат капка синя кръв (британската аристокрация отдавна се е изродила и е загубила своето влияние - което, между другото, е много добре демонстрирано в последния филм на режисьора Гай Ричи, “Джентълмени”). И не защото, както отбелязва председателят на Камарата на лордовете Питър Фаулър, властите уж нямаше да увеличават списъка с перовете, чийто брой вече е надхвърлил 800 души (36-те нови перове ще струват на британските данъкоплатци допълнителни 1,1 милиона лири годишно). А защото списъкът включва собственика на вестниците “Индипендънт” и “Ивнинг Стандард” Евгений Лебедев. В разбирането на британските медии, това не е просто поредният богаташ в Лондон, който е получил (или купил) титлата лорд, а поредният кремълски „агент на влияние“, който е проникнал и се е легитимирал в най-високите ешелони на властта във Великобритания.

В специален доклад на парламентарната комисия за разузнаване относно намесата на Русия в референдума за Брекзит се посочва, че „правителството на Нейно величество не е виждало или е търсело доказателства за успешна намеса в демократичния процес на Великобритания“. И не търси по основателна причина - в края на краищата Лондон, според редица британци, се е превърнал от точка, от която се контролират процесите по света, в глобална пералня. Мястото, където олигарсите, избягали от Русия, след като са се сприятелили с британските служители, изпират незаконно получените си доходи, след което инвестират част от тях в развитието и задълбочаването на отношенията с тези служители.

Стигна се дотам, че съпругата на олигарха Владимир Чернухин вече е наречена един от най-големите финансови дарители в историята на Консервативната партия. Освен нея, други големи руски бизнесмени са включени в списъка на партийните спонсори, съставен от британски журналисти.

Наградата си намери приятели

Според британските медии тези инвестиции се правят както в интерес на самите олигарси, така и в полза на Кремъл, който уж използва тези връзки за борба със „западните демокрации“. А Евгений Лебедев е идеален представител на руската заплаха от гледна точка на британските медии.

Олигарх и син на офицер от КГБ (който е работил в областта на външното разузнаване), той живее в Лондон от детство и получава британско гражданство преди 10 години. И когато британският премиер Борис Джонсън номинира Лебедев за титлата пер, журналистът Лука Хардинг (известен с приказките си за руската намеса в западните избори) го нарече "невероятна проява на шуробаджанащина и слабост". Други нарекоха назначаването „средният пръст“, който Борис Джонсън показа на британската общественост, както и на разузнавателната общност, които се борят с „руската заплаха“.

Всъщност британският премиер не е извършвал никаква провокация, а още по-малко работи с руснаците. Той прави това, каквото прави всеки друг премиер преди него: награждава приятелите си и укрепва собствената си власт.

Това, че баща и син Лебедеви са лични приятели на Джонсън, не е тайна за никого. А фактът, че британските власти възнаграждават приятелите си с ленти и титли също не е нещо, измислено от Борис Джонсън (в списъка с 36-те перове има доста приятели на премиера или просто хора, направили услуга на Консервативната партия - сред тях са и съпругът на бившия премиер Тереза Мей, а също и по-малкият брат на Борис Джонсън).

Освен това има причина да награждават руския олигарх - според британските медии Лебедев предоставя „информационна подкрепа“ на Борис Джонсън повече от десет години, като по този начин има значителен принос за превръщането на бившия спортен журналист в британски премиер. Смята се, че Джонсън е решил да стимулира Лебедев да продължи този съпровод - в края на краищата, пред премиера и цялата страна надвисват трудни моменти, свързани с последиците от напускането на Европейския съюз. Така Борис Джонсън ще се нуждае от "добра" преса.

Любовта е различна

Що се отнася до новите възможности, които лорд Лебедев получава за защита на интересите на Русия, по този въпрос няма особени притеснения. И не само защото британските лордове имат дори по-малко власт от котарака Лари, който има титлата "главен ловец на мишки" в резиденцията на министър-председателя на “Даунинг Стрийт” №10, но и защото няма намерение да ги защитава.

Да, руските олигарси и чиновници обичат Лондон (нищо чудно, че Великобритания беше една от първите три държави, към които се възобновиха полетите от Русия). По някаква причина обаче тази любов не прераства в същата любов или поне уважение на британското правителство към Руската федерация. Великобритания е един от основните двигатели на русофобията в Европа. Подкрепя запазването на настоящите и въвеждането на нови санкции, инициира и разгръща информационни атаки срещу Русия (като се започне със "случая Скрипал" и се завърши с приказките за руските военни престъпления в Сирия). Получава се едно от двете. Или Кремъл е калпав инвеститор и продължава да налива пари в сито, или той не е инвеститор.

Но британските медии никога няма да се съгласят с това - в края на краищата това означава не само да признаят грешката си, но и да загубят нарисувания от тях самите враг. Врагът, който трябва да мобилизира британското общество, да бъде причина за всички провали на британските власти (от Брекзит до евентуалното отделяне на Шотландия в бъдеще). Врагът, защитата от който би оправдала превръщането на Великобритания от висш член на съвета на директорите на ЕС до младша болонка на каишката на Вашингтон.

Следователно британците, най-вероятно, ще продължат да са в шпагат. От една страна - да приемат избягали руски олигарси и бизнесмени, получават своя дял от капитала им, извъртял се през „финансовата пералня“. От друга страна, продължават да съчиняват приказки за руската намеса и да пускат в “информационната пералня” същите тези олигарси като агенти на влияние на Кремъл.

Разбира се, у читателите ще възникне въпросът: дали на руските олигарси, живеещи в Лондон, не им е противно подобно отношение към тях, както и към страната си? Ами, след като не се изселват от Лондон, значи не им е противно.

Освен това самите британски елити отделят английските мухи от руските котлети и са страхотни в еквилибристиката. С едната ръка издават доклади за руската намеса и наричат Русия враг, а с другата потупват олигарсите по главата, не им пречат да живеят охолно и дори ги правят перове на Великобритания. Тяхната нова страна.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели