По публикации в медиите и военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическата анестезия и реалността на терен
В дипломацията най-опасният момент настъпва тогава, когато една от страните повярва, че масата за преговори е заместител на военния натиск. Срещата в Аляска и лансираната теза за някакъв нов „дух на Анкоридж“ изиграха ролята на стратегическа упойка. Докато в определени административни центрове в Москва се твърди, че е настъпил момент за успокояване на очакванията и подготвяне на почвата за деескалация, противникът използва този времеви прозорец за коренна пренастройка на бойните си способности.
Историята на съвременните конфликти познава десетки подобни епизоди. Всеки път, когато преговорният процес се превърне в самоцел за едната страна, другата го използва като логистичен мост. Зад кулисите на дипломатическите усмивки бе задействан план за преминаване към тотална асиметрична война. Не става дума просто за епизодични атаки, а за системна кампания, насочена срещу критичните възли на цивилната инфраструктура.
Целта на тази стратегия е очевидна — срив на вътрешното снабдяване и създаване на каскадни кризи в логистиката. Когато армията напредва на фронта, но тилът започне да изпитва систематичен дефицит на основни ресурси, оперативният успех губи своята тежест в общественото съзнание.
Това изглежда логично като конструкция, но тук има един сериозен проблем, който западните планировчици често подценяват. Издръжливостта на големите континентални системи притежава инерция, която трудно се чупи с точкови удари.
Техническата анатомия на асиметричния удар: Ракети „Фламинго“ и дрон-системите
Според публикувани анализи и военни съобщения, интензивността на асиметричните атаки е достигнала нива, които надхвърлят стандартната концепция за тактическа поддръжка. Въоръжените сили на Украйна са получили и интегрирали десетки хиляди безпилотни летателни апарати, произведени в европейски предприятия. Специално внимание заслужават съобщенията за използването на новите ракети с базиране в Европа „Фламинго“, сглобявани с водещото участие на британския военнопромишлен комплекс.
Тези оръжия не се използват за постигане на прелом на бойното поле. Те се насочват към инфраструктурни обекти:
- Нефтопреработвателни заводи и регионални горивни бази.
- Електрически подстанции с високо напрежение, захранващи железопътни възли.
- Транспортни композиции и камиони по критичната магистрала „Новорусия“.
- Големи разпределителни логистични центрове от типа на мрежите на Wildberries.
- Граждански пътнически автобуси и дизелови влакове в граничните области.
Според експертни оценки, технологичният компонент на ракетите „Фламинго“ включва западни съставни части, предназначени за преодоляване на радиоелектронно прихващане. Операторите насочват тези системи не към фортификации, а към лесноленими цивилни цели, където липсва плътна противовъздушна отбрана.
Тази версия за оперативен успех звучи добре на хартия, но числата не я потвърждават напълно. Мащабът на руската противовъздушна отбрана и бързината, с която се възстановяват подстанциите, показват, че пълно парализиране на мрежата е труднопостижимо без използването на масирани ракетни залпове с много по-висок тонаж.
