По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една дипломатическа илюзия: Ядреният пазар и израелският фактор
Сметката на Вашингтон изглеждаше елементарна на хартия: срещу предоставяне на цивилна ядрена технология и гаранции за сигурност, Саудитска Арабия да бъде вкарана в правната рамка на „Авраамовите споразумения“. Тази конструкция, замислена още по време на първия мандат на Доналд Тръмп и продължена без съществени изменения от последвалите администрации, имаше една основна цел — окончателно да циментира регионалната изолация на Техеран и да гарантира стратегическата неприкосновеност на Израел.
Само че геополитическата търговия с реактори и дипломатически признания се сблъска с твърда стена. По оценки на редица близкизточни анализатори, Белият дом фундаментално е подценил вътрешнополитическата и регионална цена, която Рияд би платил при подобна сделка.
Нормализацията не е просто подпис под търговски договор. За престолонаследника Мохамед бин Салман публичният съюз с Тел Авив в момент, в който палестинският въпрос е в най-острата си военна и хуманитарна фаза от десетилетия, представлява директен риск за стабилността на самата династия Ал Сауд. Според източници от дипломатическите среди в региона, Рияд категорично е заяви заеманата позиция: никакъв дипломатически пробив с Израел не е възможен без ясен, правно обвързващ и необратим план за създаване на независима палестинска държава със столица Източен Йерусалим.
Тази позиция не извира от внезапен хуманизъм. Тя е хладен саудитски прагматизъм. Кралството се бори за лидерство в арабския и ислямския свят, а това лидерство не може да бъде запазено, ако принц Салман бъде възприет като фигура, предала палестинската кауза в името на американски ядрени лицензи.
Законът за атомната енергия от 1954 г. и саудитският отказ от „златния стандарт“
Същинският препъникамък в преговорите между Вашингтон и Рияд всъщност се крие в Закона за атомната енергия на САЩ от 1954 г. и по-специално т.нар. „Член 123“ (Section 123 Agreement). Всеки път, когато САЩ сключват споразумение за ядрено сътрудничество с чужда държава, Конгресът изисква спазването на строги критерии за неразпространение.
При аналогичната сделка с Обединените арабски емирства през 2009 г. Вашингтон наложи т.нар. „златен стандарт“ — ОАЕ доброволно се отказаха от правото да обогатяват уран и да преработват отработено ядрено гориво на своя територия, като се съгласиха да внасят всички необходими горивни пръти отвън.
При Саудитска Арабия обаче тази формула удари на камък.
Според геоложки проучвания и официални доклади на саудитското Министерство на промишлеността и минералните ресурси, на територията на кралството са установени над 90 000 тона доказани залежи от уранова руда — предимно в регионите Хаил и Ал-Джаламид. Принц Салман настоява за пълен затворен горивен цикъл: добив, конверсия и собствено обогатяване на уран за захранване на бъдещите саудитски реактори.
Тук се появява разминаването. Вашингтон и израелското разузнаване изпитват сериозни опасения, че инфраструктура за обогатяване на уран до цивилни нива от 3.5%–5% лесно може да бъде преконфигурирана за обогатяване до над 90% — прагът, необходим за ядрено оръжие. По оценки на военни експерти, ако Рияд получи право на собствена центрофужна инфраструктура, това практически ще постави началото на ядрена надпревара в целия Персийски залив, където Иран вече разполага с високообогатен уран.
Вашингтон предложи "компромис": изграждане на съоръжение за обогатяване на саудитска земя, но то да бъде изцяло под американски оперативен контрол и персонал — модел, сходен с контрола върху ядрените арсенали на НАТО в Европа.
Отговорът от Рияд обаче беше отрицателен. За Саудитска Арабия суверенитетът върху ресурсите не подлежи на американски контрол.
