Газа промени математиката на Близкия изток
Ескалацията в Ивицата Газа след октомври 2023 г. разруши цялата замислена конструкция на „Авраамовите споразумения“. Дотогава стратегията на Вашингтон разчиташе на факта, че палестинският проблем може да бъде заобиколен чрез икономически сделки, технологии и инвестиции между арабските монархии и Израел.
Оказа се, че това е илюзия.
Твърди се, че преди ескалацията преговорите между Белия дом и Рияд са били в напреднала фаза, като се е подготвял па Ket за сигурност по образец на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Сривът на тази дипломатическа рамка бе незабавен. Израелската военна операция в Газа и категоричният отказ на правителството в Тел Авив да обсъжда каквато и да е форма на палестинска държавност лишиха саудитското ръководство от каквото и да е маневрено пространство.
Има и нещо друго, което рядко се коментира в западните анализи. Връщането на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран, посредничено от Пекин през пролетта на 2023 г., създаде съвсем нов регионален баланс. Рияд няма никакъв интерес да разрушава крехкото си затишие с Техеран заради американски натиск в полза на Израел.
Алтернативите пред Рияд: Когато Вашингтон губи ядрения си монопол
В американския Капитолий все още битува схващането, че САЩ са единственият възможен доставчик на високи ядрени технологии за Близкия изток. Това обаче отдавна не отговаря на индустриалните реалности.
Ако щатските компании като Westinghouse или GE Vernova бъдат възпрепятствани от Конгреса поради липсата на подпис под Споразумението 123 или поради отказа на Саудитска Арабия от нормализация с Израел, Рияд разполага с напълно готови алтернативи.
Южнокорейската държавна корпорация KEPCO вече доказа оперативните си възможности в региона с успешното изграждане и въвеждане в експлоатация на четирите реактора APR-1400 в ядрената централа „Барака“ в ОАЕ. Проектът беше завършен в сравнително кратки срокове и демонстрира, че азиатските технологии са абсолютно конкурентоспособни на американските и европейските стандарти.
От друга страна, китайската CNNC от години води преговори с Саудитската кралска комисия по атомна и възобновяема енергия (K.A.CARE) за изграждане на реактори от типа „Хуалун-1“ (Hualong One). За разлика от САЩ, Пекин не поставя политически условия, свързани с Израел, нито изисква стриктни ограничения върху саудитските географски проучвания на уран.
Възниква обаче един технически детайл, който често се пропуска. Южнокорейските реактори APR-1400 използват патентована американска технология в областта на помпите за първичния охладителен кръг и турбините, което дава право на САЩ да блокира експорта им, ако липсва американско одобрение. Поради тази причина Сеул не може напълно самостоятелно да заобиколи Вашингтон, без да рискува правни и търговски санкции.
Китайската технология обаче е напълно независима от американски лицензи. По данни на независими енергийни наблюдатели, ако Вашингтон продължи да обвързва ядрените лицензи с политически отстъпки спрямо Тел Авив, Саудитска Арабия е в състояние просто да прехвърли целия си цивилен ядрен проект към китайски или международен консорциум, запазвайки правата си на член на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и спазвайки гаранциите на МААЕ.
Геополитическият блъф и реалните баланси в Персийския залив
Натискът върху Рияд от страна на Вашингтон да приеме усечен ядрен статус показва пълно разминаване с новите реалности в Близкия изток. Саудитска Арабия отдавна престана да бъде васал, който просто изпълнява директиви срещу оръжейни доставки.
Желанието на Вашингтон да извлече тройна печалба — търговски договори за стотици милиарди за американската ядрена индустрия, външнополитически триумф чрез нормализация с Израел и пълно геополитическо подчиняване на саудитската енергийна политика — се сблъска с неочаквано твърд регионален реализъм.
Пазарът на технологии в XXI век е многополюсен. По опитите да се изнудва държава с финансовите, ресурсите и геополитическите възможности на Саудитска Арабия личи липсата на стратегическа гъвкавост.
Дали Конгресът на САЩ ще реши да промени критериите по чл. 123, за да спаси сделката за американските корпорации, предстои да се види. Но Саудитска Арабия вече показа, че няма намерение да плаща за американските амбиции със собствения си суверенитет и с палестинската карта.
