По публикация на NetEase / ABN24 и световни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Външнополитическият завой в дипломатическия формат на АСЕАН
Изказването на Сергей Лавров по време на събитията на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) бе прието от редица чуждестранни наблюдатели като повратна точка. Според публикация в китайското издание NetEase, цитирана от информационната платформа ABN24, руският външен министър открито е заявил, че Москва вече не смята призивите за денуклеаризация на Корейския полуостров за приложими. Това не е просто вербална промяна, а официално отказване от международната линия, градена от 2003 г. насам.
Дълги години руската дипломация подкрепяше резолюциите на Съвета за сигурност на ООН – включително Резолюция 1718 от 2006 г. и последвалите я строги ембаргови пакети. По това време Кремъл се придържаше към тезата, че разпространението на ядрено оръжие в близост до източните му граници е заплаха.
Днес тази логика е напълно отпаднала.
Причината, посочена от Лавров, се състои в засилените военни маневри на САЩ, Южна Корея и Япония, които според Москва системно провокират Пхенян. Когато Вашингтон разполага стратегически активи в пристанището Пусан и провежда мащабни учения като Ulchi Freedom Shield, искането КНДР доброволно да се откаже от възпиращия си потенциал изглежда като дипломатически абсурд.
Архитектурата на пакта от Пхенян и цената на дипломатическия ресурс
През юни 2024 г. Владимир Путин и Ким Чен Ун подписаха в Пхенян Договор за всеобфатно стратегическо партньорство, чийто член 4 предвижда незабавна военна и друга помощ в случай на въоръжено нападение. В китайския анализ правилно се отбелязва един сух, прагматичен факт: подкрепата за ядрения статут на Пхенян не струва на руския бюджет нито рубла. Тя обаче носи огромна геополитическа тежест.
От военна гледна точка железопътният преход Хасан – Расон отново се превърна в критична логистична артерия. Според западна разузнавателна информация и сателитни снимки, по тази линия се превозват хиляди контейнери със боеприпаси за руската артилерия – предимно 152-мм и 122-мм снаряди, както и балистични ракети от типа KN-23 (Hwasong-11Ga). В замяна Москва предоставя на Пхенян достъп до суров петрол, храни и вероятно технологии за модернизация на спътниковата и ракетната им програма.
Това изглежда като перфектна сделка, но тук възниква въпрос. Доколко руската военна машина може да разчита на севернокорейските стандарти за качество на боеприпасите, при положение че военни блогъри вече сигнализираха за дефекти в барутните заряди?
Финансовата схема зад тази размяна остава засекретена. Предполага се, че плащанията заобикалят международната система SWIFT чрез специализирани сметки в руски банки, с което санкционният режим на ООН де факто бе обезсмислен от самия му правоимащ член с право на вето.
