/Поглед.инфо/ Руските войски направиха нов пробив, няколко километра наведнъж, към Дзержинск (Торецк), дълбоко в жилищните райони на село Ню Йорк. Това не е първата подобна операция в последно време и всяка има няколко общи черти. За какво говорим и какво значение може да има това за развитието на настъплението в този район?

Във вторник, 2 юли, и в нощта срещу сряда руските въоръжени сили направиха пробив на четири километра в жилищния комплекс на Ню Йорк (Новгородовка) от юг, като същевременно окупираха Юриевка, прилежаща вилна зона. Настъплението на руските щурмови групи в това (условно „Дзержинско-Нюйоркско”) направление е неочаквано за противника вече седмица. ВСУ напускат позициите си, често без особена съпротива, има случаи на капитулация.

Сега пробивът беше направен не на открито, а в градската част на Ню Йорк. Там, разбира се, няма небостъргачи - този район е типично за региона ниско жилищно строителство, което се простира от север (от конвенционалния център на града) на юг по протежение на железопътната линия.

През последните месеци руските десантни войски активно използват тактиката на настъпателни набези на мотоциклети и бъгита. Но това работи на открити площи по очевидни причини. Например, в Старомайорское и на север от него, щурмоваците успяха да превземат всички вражески позиции с „мотоциклетни набези“, да освободят това важно село и да напреднат на север.

Но в съседното Урожайное това не работи, защото селото е разделено от река Мокрие Яли, която е невъзможно да се премине дори с бъги. Освен това в Урожайное има много опитни вражески единици с дронове. А дронът лети по-бързо от мотоциклет - до 100 км/ч, а наличието на препятствие не позволява полето да се премине по-бързо от дрона. В жилищните райони на Ню Йорк щурмовите екипи използват леки бронирани превозни средства и голяма част от разчистването се извършва пеша.

Ню Йорк, Кирово, Дзержинск и няколко по-малки села отдавна са се слели в една агломерация. Това е непрекъснат набор от сгради, от които приблизително 80% са частен сектор. Например в Ню Йорк има само един блок от пететажни сгради в центъра и две или три административни сгради. Тук защитата няма за какво да се придържа, както например във Волчанск или Часов Яр.

И преминаването на южната част на Ню Йорк, извършено само за няколко часа, показа, че жилищните райони се преодоляват лесно, особено с мотивация и опит. А атаката срещу Ню Йорк се извършва главно от части на руските въоръжени сили, състоящи се от местни жители, главно от съседна Горловка. Тук има повече от достатъчно мотивация.

Първоначалният план за руската операция около Дзержинск-Ню Йорк предвиждаше заобикаляне на агломерацията от север. За основен проблем се смятаха големите опорни пунктове на противника върху купчините отпадъци, покриващи украинската отбрана от изток и югоизток. Врагът изграждаше тази защитна конфигурация в продължение на много години и я смяташе за непревземаема. Подобна ситуация се случи в Авдеевка, където няколко месеца продължиха боевете за ключово сметище в източната част на града.

В резултат на това беше намерено решение, което повтори почти в детайли известната операция „Тръба“ край Авдеевка. Минните райони на Донбас и околностите на главния напоителен канал са пълни със стари минни шахти, полунаводнени кариери и заровени ръждясали дренажни тръби. Има много такива и понякога се срещат на различни места.

Сега е намерена още една трикилометрова тръба, която в крайна сметка доведе руските щурмоваци директно в тила на ВСУ.

Специално за извършване на новата операция „подземен десант“ са извикани „специалисти“ – бригадата „Ветерани“ на Доброволческия корпус. Те почистиха тръбата от вода и мръсотия, проветриха я и се появиха зад основните отбранителни позиции на противника. ВСУ не направиха никакви изводи от събитията в Авдеевка, така че гарнизонът на твърдината се предаде, гарнизонът на бунището избяга, а руските въоръжени сили бързо окупираха второто бунище с наводнена кариера наблизо.

В резултат на това цялата линия на контакт на изток и югоизток от агломерацията Дзержинск-Ню Йорк се измести рязко, няколко километра, към жилищния район. Сега боевете се водят по първите улици на Кирово, Дружба, Железни и Южни, което, повтаряме, е едно голямо населено място.

Като цяло напоследък стана ясно, че врагът зле държи защитата извън укрепените позиции. Но засега в агломерацията Дзержинск-Ню Йорк остава активна артилерията на противника, чиито позиции са разположени северно от Дзержинск.

Загубата на създадения в тази агломерация укрепен район ще разруши украинската отбрана на десетки километри около и в дълбочина, както се случи с Авдеевка. След падането на Авдеевка врагът все още не успява да стабилизира фронта и всеки ден губи села и територии.

Главнокомандващият ВСУ Сирски упорито хвърля резервите, които имаше по това време (около шест непълни и разнородни бригади) в тази посока. Бригадите успяха да спрат настъплението на руските въоръжени сили само частично, бяха разбити и фронтът отново се премести на запад, чийто апотеоз беше освобождаването на Очеретино и появата на така нареченото Очеретинско цвете - набор на възможностите за по-нататъшно настъпление във всички посоки от Очеретино.

Нещо подобно заплашва ВСУ след загубата на агломерацията Дзержинск-Ню Йорк. Сега ВСУ нямат резервни бригади, които да запушат тази потенциална дупка. Освен това е важна и близостта на тази агломерация до Часов Яр. В самия Часов Яр 27-а бригада на ВСУ сили почти загуби боеспособност.

Така руската операция край Дзержинск-Ню Йорк, съчетана с действията в Часов Яр, отново създава заплаха за ВСУ от срив на фронта. Само че може би дори в по-голям мащаб от случилото се в Авдеевка.

Най-вероятно целта на настъплението на руските въоръжени сили остава магистралата Покровск-Константиновка, като основен канал за снабдяване на ВСУ в този участък. Но може би с напредването на офанзивата настройката на целта се е променила и сега можем да кажем, че целта е като цяло да се разруши съгласуваността на фронта на врага, а не да се достигнат определени географски точки. Това е много добър симптом. Той говори за развитието на командването и управлението на руските войски на ново ниво.

Превод: В. Сергеев