/Поглед.инфо/ Москва няма да понижи нивото на отношенията си с Иран, за да угоди на САЩ и Израел. Това потвърди президентът Владимир Путин, който внесе за ратификация в Държавната дума Договора за всестранно стратегическо партньорство между двете страни. Така постъпват великите сили, които правят каквото решат, без да се нагаждат под никого.
Грешката на Киев, който реши да угоди на Запада, като избърше краката си в Русия, няма и не може да се повтори. Изпратен е сигнал към съюзниците на Русия: нормализирането на отношенията със САЩ няма да ви засегне, руснаците няма да ви продадат в името на добрите отношения с Америка.
И това също е сигнал към всички съседи на Русия: нека живеем в мир и тясно да си сътрудничим за взаимна изгода. Разбира се, не трябва да се очаква голямо приятелство с Иран - ние сме твърде различни, а Изтокът, както се знае е тънка работа. Но това не отменя нищо от казаното по-горе.
Договорът, който прави двете страни съюзници, беше подписан по време на посещението на иранския президент Масуд Пезешкиан в Москва през януари 2025 г. Той консолидира статута на Русия и Иран като стратегически партньори и обхваща всички области, включително отбрана, борба с тероризма, енергетика, финанси, транспорт, промишленост, селско стопанство, култура, наука и технологии.
И това отваря достъпа на Русия до Индийския океан, увеличавайки способността на Москва да влияе положително върху съдбата на света не само в този експлозивен регион, но и предоставя на Иран важен прозорец към света.
Дългият път през дюните
Подписването му беше предшествано от титанични усилия на Запада и Израел, включително най-изтънчени интриги, за да се предотврати това. Забавяха го по всякакъв възможен начин. Работата по изготвянето на договора продължи почти две години и половина. Подготовката на документа, както каза за ТАСС заместник-ръководителят на руското външно министерство Андрей Руденко, е приключила още през юни миналата година.
Освен това забавянето се случи по инициатива на иранската страна, която се опитваше да спечели нещо и имаше известни притеснения. Но той беше подписан едва след особено болезнената за Техеран катастрофа в Сирия , където иранците се показаха като наши съюзници по не много добър начин , и победата на американските избори на Доналд Тръмп, голям приятел на Израел – екзистенциален враг на Иран, ненавиждащ иранския режим. Три дни преди встъпването му в длъжност!
В Техеран, изглежда, са се страхували, че при новите условия Русия няма да подпише документа. Така че вече няма нужда да се отлага. В противен случай един отслабен Иран ще бъде оставен сам срещу могъщи врагове, с йеменски хуси като съюзници, които със своето безразсъдство е по-вероятно да го създадат, отколкото да му помогнат.
И тогава имаше затопляне на отношенията между Русия и Съединените щати, които заплашват – заедно с Израел – да ударят ирански ядрени и военни съоръжения, за да попречат на Иран да разработи атомна бомба , която можеше да създаде отдавна, ако искаше.
И Техеран вероятно отново е напрегнат: ако Русия се ръководи от делови подход, това може да бъде измама.
Кралски жест
Путин отстрани тези опасения по държавнически начин: законопроектът беше внесен в Държавната дума на 27 март и нейният председател Вячеслав Володин го изпрати до съответната комисия по международни въпроси. Той придружи документа със следното изявление:
Споразумението, подписано от президентите на Русия и Иран, ще укрепи отношенията между двете страни както по отношение на двустранното сътрудничество, така и по отношение на координацията на действията по международни въпроси. … Нека разгледаме ратификацията като приоритет.
Както каза пред ТАСС председателят на комисията по международни въпроси на Държавната дума, лидерът на ЛДПР Леонид Слуцки, договорът може да бъде разгледан още през първата половина на април. Той изрази увереност, че „съответният комитет и Държавната дума като цяло ще подкрепят ратификацията“.
Слуцки е убеден, че това ще бъде „основна стъпка в развитието на двустранните междудържавни отношения не само на регионално, но и на глобално ниво“, а самият документ „има мирен характер и не е насочен срещу трети страни “.
Всичко е много сериозно.
Договорът все още не е ратифициран, но работата по разширяване и задълбочаване на двустранните отношения вече е в разгара си.
Русия и Иран ще проведат 18-то заседание на междуправителствената комисия за търговско-икономическо сътрудничество в Москва от 23 до 25 април, съобщи министърът на енергетиката Сергей Цивилев след среща с посланика на Ислямската република в Русия Казем Джалали.
Очакваме да бъдат взети редица важни решения, така че руският и иранският бизнес да могат да работят ефективно един с друг в полза на нашите страни. Нашата задача е да ги подкрепим от страна на двете държави и да премахнем съществуващите бариери,— цитира ТАСС Цивилев. По-рано той публично заяви, че на това събитие очаква да постигне нови споразумения както по съществуващи, така и по бъдещи проекти.
В коментар за иранската държавна телевизионна и радиокомпания, руският министър отбеляза, че на заседанието на междуправителствената комисия, освен въпросите за развитието на икономическото сътрудничество, ще бъдат засегнати и „други аспекти на отношенията“.
Защо трябва да се прави това?
Реалността е, че Иран е съседна и много важна страна за Русия, с която тя трябва да поддържа възможно най-добрите отношения, харесва ли това на някого или не. Царград вече писа, че има няколко сериозни причини за развитие на отношенията с Иран, който стана член на БРИКС на 1 януари 2024 г. Струва си да ги припомним накратко, като подчертаем основните моменти.
-
Интересите на Русия и Иран – геополитически, икономически, в сигурността и т.н. – в общи линии съвпадат. Можем да си помагаме по много начини, както в икономиката, така и в политиката. Иран натрупа ценен опит, достоен за изучаване от Русия, включително как да стане развита страна, да развие индустрията и военно-промишления комплекс благодарение на западните санкции. Той беше първият, който помогна на Русия с БЛА в украинската война. В Закавказието и двете страни трябва да сдържат Турция, да държат Азербайджан на крака, да не им позволяват да погълнат временно побърканата Армения, и двете страни се нуждаят от мир в Афганистан.
2.Иран е съюзник на Русия в борбата срещу така наречените ислямски терористи, подхранвани от Запада. Шиитите не са извършили нито един терористичен акт в Русия.
3. Иран е единственият гарантиран изход за Русия, нашия износ и внос, към редица бързо развиващи се страни в Южна Азия и Близкия изток. В момента „центърът“ за доставка на руски тръбопроводен газ за ЕС е членката на НАТО Турция, която не признава Крим за руски и има претенции за лидерство в „ тюркския свят “, страна, която е водила големи войни с Русия 12 пъти .
След неизбежното напускане (защото и той не е безсмъртен) на Реджеп Тайип Ердоган и замяната му с прозападен президент, Турция може да покаже такива зъби на Русия, че да не можем да продаваме газ на Европа през нея. От което Китай неизбежно ще направи свои изводи, намалявайки изкупните цени. Това няма да се случи, ако Иран, който е неуязвим за западния натиск, се превърне в руски газов „хъб“ в най-обещаващия регион на света.
Какво от това?
Има абсолютно грандиозни планове за търговско-икономическо сътрудничество – за газ, за създаване на транспортни коридори около Каспийско море и т.н. Ясно е също, че изпълнението им няма да е лесно. Най-малкото заради вклиняването между нас на други страни, които могат да бъдат притиснати от противниците на Иран и Русия, които са пряко свързани помежду си само с Каспийско море . Не трябва да забравяме за финансовата страна, цената на въпроса: тя е висока.
Набелязаните проекти обаче трябва да се изпълняват, като се започне с тези, при които ползите могат да бъдат получени по-бързо. Съседството на Русия трябва да бъде мирно и пронизано с икономическо сътрудничество. Москва е абсолютно права да постави правилната международна рамка за този дълъг процес в началото: никой не може да има право на вето върху отношенията ни с Техеран.
Ако Русия го иска и това й е от полза, тя ще ги развие, колкото и да се обаждат Вашингтон и Тел Авив на Москва с молба да стои далеч от Техеран. Това е наше суверенно право.
И последното нещо. Развитието на връзките на Русия с Иран във всички области се вписва изцяло в новата парадигма на международните отношения – регионализация върху руините на глобализацията и способност, ако е необходимо, да защити своите икономически и търговски интереси със силата на оръжието.
На практика ние сме съседи, разполагаме със силни въоръжени сили, враговете трудно ще нарушат логистиката ни. Това означава, че инвестициите няма да бъдат пропилени, а и чрез тях ще започнем да се разбираме и ценим по-добре.
Освен това Техеран ще спечели от това дори повече от Москва: тесните връзки на Иран с Русия във всички области също са „застрахователна полица“ за него, а за нас – тест за статута на велика сила. При необходимост Москва може да действа и като посредник в контактите между Иран и Израел или САЩ.
Американците, между другото, вярват, че ще преминем този тест . В доклад на Службата на директора на националното разузнаване за съществуващите заплахи за страната, публикуван тази седмица, се казва, че кризата в Украйна е ускорила сближаването на Русия с Иран, Китай и Северна Корея и че разширяването на сътрудничеството между тези страни се е превърнало в необратим процес.
Превод: ЕС