Като пръв ученик на дявола в четенето на евангелието, тоест, в тълкуването на случващото се е, както го нарече професор Пантев, „това перекенде“ Зеленски. Уменията си в това отношение той проявява не само в нощните си ютуб-молитви, а и на най-непредполагаеми места, като, например, в Овалния кабинет. Без ни най-малко да се съобрази къде се намира и с кого говори, в отговор на въпрос от Ванс, шоуменът заяви: „Че Минските споразумения ние искахме да ги изпълним на момента, но Путин не пожела. Той ги провали…“ И това след изявленията на маса свидетели на събитията от тогава, в това число и казаното от Меркел преди всичко. Учудвам се на рутинното търпение на американците. Ако, например, на нашенец някой му сервира такава опашата лъжа, на момента той ще го информира в отговор за последващото общуване с роднините му по женска линия.
Преди дни в едно европейско телевизионно студио пак се появи рогатият. Главна роля там беше отредена, по поръчка явно, на друга негова ученичка, госпожа Мари-Агнес Щрак-Цимерман. Както казвахме като малки, нека последният да затвори вратата. Тя едва изчака водещият да й даде думата и като чудомирова махленка зареди без да спре: „Путин е престъпник, той е агресор, убил е повече от сто милиона в страната си, отвлякъл е 700 хиляди деца в концлагери“. И така нататък, и така нататък. Водещият се опита да я поуспокои и предложи на останалите участници да вземат отношение към въоръжаването. Тя обаче през дума се хвана и за тази тема и я „разви“ по свой тертип: „Путин само с оръжие може да се спре…“ Тогава се намеси Роджър Кьопел, известен коментатор от швейцарска медия и пътем отбеляза, че вече три години ЕС само с оръжие общува с Путин и се видя, до какво доведе това. И си намери майсторът! Цитирам приблизително: „Вие швейцарците да не си мислите, че винаги ще сте неутрални. Всички трябва да се обединим, иначе…“ „Съгласен съм“, рече примирено Кьопел, „но все пак, каква е целта на това въоръжаване? Нали не си мислите, че може Русия да бъде победена? Все пак е ядрена сила…“ И тук вече рогатият съвсем наскочи баба Цимерман. „Няма такова нещо…“, изкрещя тя. Не можа обаче нищо повече да каже, защото се закашля, задави се в яда си, загуби дъха си дори. Водещият загрижено й предложи да излезе за да се съвземе. Тя обаче като истинска неосталиниска каза че остава на поста си. Жалко че го нямаше Лафонтен да й каже, както наскоро направи, отново в лицето: “Твоят път е напълно погрешен. Приеми го!“ Опитаха се другите участници да поведат разговора за това, че трябва да се използва американската инициатива за политически разговори. И отново „специалистката“ се намеси: „Путин“, каза тя, „е престъпник, защото е престъпил международното право!“
После, като поразмислих върху чутото, ми стана интересно, че и в този дебат, в който пак от пусто в празно се преливаше, опряха до международното право. Не е нужно човек да е някакъв специалист по това правно направление, за да прозре, че то, подмятано постоянно в дискусиите като пачавра, която леке не хваща, по смисъла на правния изказ никога в чист вид не е прилагано нито под егидата нито без егидата на ООН. Да не почваме от Чили и Афганистан, през целите 90-те и началото на новия век няма случай конфликт да е разрешаван по политически път и по нормите на международното право, а само с военна сила. Ако греша, ще си посипя главата с пепел! Апропо, и по този въпрос Щрак-Цимерман намери за нужно да отбележи, че Тръмп през първия си мандат е направил грешка като е прекратил инвазията на НАТО в Афганистан. Какво друго да очакваш от нея! Май единствено през 1979 година макар и формално руснаците влязоха в Афганистан, „повикани“ да окажат помощ от легитимното правителство. А иначе, нима Садам поиска помощ, или Кадафи след него. Или другите от по-ново време, които поне не ги сполетя тяхната участ.
Ако се слушат подобни на госпожа Щрак-Цимерман „специалисти“ по международно право, човек направо да се чуди защо му трябваше на Путин да прави референдуми, да приказва за някакви си права на самоопределение, договори да сключва, вместо да си влезе в Украйна както „обединените сили“ в Ирак, да завземе Киев и да обеси Зеленски. И както казват руснаците: „Дело с концом!“
Международното право е изстрадана от историческия опит норма в човешките отношения. Когато опре до прилагането му, топката, известно, е в трибунала, наречен ООН. Нещо ми подсказва, че, ако отношенията на САЩ с Русия, както са тръгнали към възстановяване на дипломатичния диалог, продължат в тази посока, много скоро във всички случаи и при участието на Китай ще говорим за ООН с ново лице. Така или иначе те си я създадоха, те имат и предимството и статута да я променят с подкрепата на другите страни. И тогава поне няма да се чудим какъв миротворчески контингент ще изпращаме където трябва. В това число и в Украйна. От“желаещи“ или от щатни военнослужещи на ООН!
