/Поглед.инфо/ Изключването на световните мрежи, случило се в понеделник, 4 октомври, представлява истинско събитие. В определен смисъл е съпоставимо с репетиция на края на света. Това сравнение би било уместно, ако живеехме на света. Но понеже живеем в тъма, по-точно е да го наречем край на тъмата.

Когато глобалните мрежи рухнаха, милиарди души разбраха най-важното - че всичко има край и този край, колкото и да се отлага, рано или късно идва. Това не е просто техническа засечка, това е нещо много по-голямо. Едновременното изключване на всички основни мрежи показва колко крехка, уязвима и ненадеждна е цялата техническа цивилизация.

В началото ѝ беше нанесен удар от коронавируса, показал колко струва фиктивното чувство за безопасност и горделивата увереност, че съвременните наука и техника ще се справят лесно с всяка болест. Ваксината наистина беше доста бързо изготвена, но дори масовите ваксинации не промениха на практика нищо в тревожната картина на световната пандемия. Разболяват се и умират и ваксинираните, и неваксинираните. Официалната пропаганда твърди, че ваксината спасява. Градските легенди и теориите на конспирацията настояват на противоположното - тя убива. “Фейсбук”, “Туитър”, “Инстаграм” и другите мрежи блокират безпощадно инакомислещите за коронавируса и антиваксърите. Но изведнъж и самите мрежи паднаха за един миг.

Светът виси на косъм. И тези, които подозират колко лошо като цяло се нещата в съвременната цивилизацията, с всеки нов случай се оказват все по-прави и по-прави в своите подозрения. Също като във филма “Теорията на конспирацията” с Мел Гибсън и Джулия Робъртс. Това, което започва като бълнуване, се оказва чиста истина в края на краищата.

“Фейсбук” и “Туитър” довчера се чувстваха като повелители на света. Не се съобразяваха нито с президента на САЩ, нито с президента на САЩ, нито с националните закони, нито с нормите на страните и цивилизациите. Те градяха образа на реалността и въвличаха в своите мрежи милиарди умове, приучавайки човечеството постепенно да мигрира в създадения и контролирания от тях виртуален свят. И ето, че на 4 октомври виртуалността за един миг изплю от себе си човечеството.

Разбира се, изглежда, че всичко всеки момент ще се възстанови, всичко ще бъде както преди. Да, ама не. И ваксините ще заработят, и коронавирусът ще спадне и изчезне от само себе си. И всички заведения, особено развлекателните, ще отворят врати и ще си останат отворени, очаквайки безкрайни потоци печалба. Икономиката ще заработи и всичко ще си бъде, както преди.

Това няма да се случи. Светът няма никога да се върне до предкоронавирусните условия.

И глобалните мрежи никога няма да възстановят своята работа в пълен обем. Най-основното вече се е случило: показаха своята уязвимост. Не е важно кой стои зад това революционно събитие, така точно предсказано от сериала „Мистър Робот“ – група революционни хакери, кибермошенници от планетарен мащаб, световното правителство или дори пуснат в действие изкуствен интелект. Версиите как се случва това и кой е отговорен са широко представени в сериалите, които предусещат реалността с поразителна точност. Знаем, че в тези сценарии нещата приключват лошо. Особено лошо за тези, които искрено вярват в обещанията за мрежов рай и напълно са превели своето битие във виртуални светове – социални мрежи и телекомуникации.

Оказва се, че човечеството може да се изтрие с едно натискане на копчето. Това е необратимо. Дори и това да е репетиция на края, и в това качество тя е внушителна. Ако това е възможно в такъв мащаб, но в бъдеще ще бъде възможно още повече. Естествено, пасивният потребител и конформист е способен само да чака всичко да се поправи. Но тези милиарди идиоти имат все по-малко значение – разбират все по-малко, произвеждат все по-малко, влияят все по-малко. Имат значение единствено елитите – властови, технологични, интелектуални и икономически. Ще разкажат на масите каквото трябва. Не им пука за тях. Но елитите видяха с очите си как за момент може да изчезне техният свят – тази реалност, в която са свикнали да се чувстват като крале, като владетели.

Приближава краят на тъмата. Да, най-вероятно не самият той, но усещането за него. Но и това предизвиква неистова радост. Свят без „Фейсбук“, „Туитър“, „Ютюб“, „Инстаграм“, „Тик-Ток“ и „Гугъл“ – това е истински свят. Той ще започне, когато приключи виртуалността. Ако у нас е останала дори и капка жива воля, ние трябва да искаме скорошен безвъзвратен край на този тъмен глобален свят на „културата на отменяне“ и тоталната лъжа. Ние трябва да доближаваме това с всички сили. Който и да стои зад тази глобална авария в Интернет, то браво на него. Браво, мистър робот. Така и трябва.

На илюзиите рано или късно им е съдено да приключат. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Превод: В. Сергеев