/Поглед.инфо/ Корелацията на Въоръжените сили: Американските стоки и услуги с Китай достигнаха приблизително 634,8 милиарда долара през 2019 година. Износът беше 163,0 милиарда долара, а вносът от Китай 471,8 милиарда долара.

Търговският дефицит с американските стоки и услуги с Китай е 308,8 милиарда долара през 2019 година.

Търговията с услуги с Китай, както импорт, така и експорт, беше общо приблизително 76,7 милиарда долара през 2019 година.

Износът на услуги е бил 56,5 милиарда долара, а вносът на услуги 20,1 милиарда долара.

Американският излишък от търговия с услуги с Китай е бил 36,4 милиарда долара през 2019 година.

Има приказки вътре във вашингтонския естаблишмънт за война с Китай. Стийв Банън, който очевидно е паднал на главата си като дете всъщност подкерпя подобна война.

Чуваме обичайните "пуснете бомбите" аларми относно това как китайците правят всичко много лошо и ние трябва опашем тумбаците си, да подготвим американските ценности и да им покажем защо трябва да ни се покланят.

Опасността е, че настоящата игра на "кой ще мигне първи" в азиатските води може да доведе до реална гореща война.

Знаете, от този тип:

Един боен кораб отказва да се отмести от пътя на друг, следва сблъсък. Някой малоумен лейтенант открива огън и вече сме готови.

Не е добра идея да се дава на децата да играят с кибрит.

Гореспоменатата война беше дискутирана или от гледна точка на емоционални термини от идиоти или от чисто военноморски термини от тези, които са запознати с подобни неща.

Поради това слушаме за Първата островна верига и Втората островна верига , както и относно това чии ракети са срещу другите и така нататък.

Това би било подходящо, ако се сражавахме във Втората световна война отново. Но не го правим.

Нека да погледнем набързо как една подобна война би протекла.

За да започне война, Америка ще трябва да надцени себе си и да подцени Китай. Това е доктрината на Пентагона. Най-вероятно дори има и наръчник за нея.

Вътре в балона на Вашингтон, кабинетните наполеончици ще ни уверяват, че това ще бъде кратка война. Просто разходка. Въпрос на дни, а не на седмици.

Знаете, като Виетнам, Лаос, Камбоджа, Афганистан, Ирак, Сирия и така нататък.

Когато се окаже, че китайците имат други идеи, сред които капитулацията не влиза и месеците се проточат, различни любопитни неща ще се случат.

Тинк-танкът "Ранд", който се притежава от Пентагона поне на ментално ниво, води военни игри както в Тайванския проток, така и в Южнокитайско море.

От "Ранд" стигат до извода, че войната може да бъде много дълга и да доведе до загуба за Америка.

Вече не живеем в 1960 година.

Окей, а войната:

Ден първи, всичките многобройни американски заводи в Китай затварят. Например:

Епъл губи всичките си фабрики, продуктите от другите заводи и китайския пазар от един милиард и четиристотин милиона клиенти и потребители.

Магазините на Епъл затварят.

В такава ситуация, благодарността на Тим Кук просто няма да знае граници!

Американските автомобилни производители продават гуголплекси от автомобили в Китай (или поне много коли). Те се произвеждат преди всичко в Китай.

За една нощ те ще затворят всичките си заводи, автомобили и ще загубят китайските си клиенти.

Като цяло Китай купува много повече автомобили, отколкото го правят Съединените щати.

Този анализ, ако нещо толкова очевидно може да се нарече анализ, може да се повтори за редица индустрии. Довиждане, бизнес вот!

Само до седмици щандовете на Уолмарт ще се изпразнят. Идете в магазина и прочетете етикетите "Направено в".

Не говорим само за пластмасови кутии и мопове за чистене, но за моторни резачки, фармацевтични продукти, мотоциклети, апарати за измерване на кръвното.

Толкова и за гласовете на сините якички, тоест работническата класа.

Съединените щати купуват 472 милиарда в стоки от Китай всяка година. Това включва както високотехнологични, така и не толкова консуматорски продукти, а също и производствени части.

Повече не.

Китай купува годишно американски продукти на стойност 163 милиарда долара: петрол, полупроводници, самолетни двигатели, соеви зърна и така нататък.

Повече не.

Трудно е да се оцени радостта, която такова нещо ще предизвика във влиятелните бордове. И разбира се, американските работници, които произвеждат тези неща за Китай, ще останат без работа.

Като електорална политика, това ще се окаже доста лошо.

Китай произвежда огромен дял от полезните изкопаеми, които са ключови за производството на електроника, като например на полупроводници.

Нищо няма, което да може бързо да замени тези неща.

Почти всичко, което Америка използва в наши дни, включва компютрите, които ръководят електронните системи на автомобилите.

Макар и да не съм проверявал, напълно възможно е самите компютри да се произвеждат в Китай.

Ако искате да разберете по един нов и по-дълбок начин какво значи "враждебен", проверете какво правят изпълнителните директори на изнесите по време на втория си ден без чипове.

В една реална война, напълно вероятно е Китай, обмисляйки предварително всичко, да унищожи фабриките за полупроводници на Тайван, особено тези на ТСМЦ, както и други заводи за електроника.

Това едва ли ще е много трудно, тъй като Тайванският проток е само около сто мили или малко повече.

Загубата на тези заводи ще бъде изключително болезнена за Съединените щати, тъй като високотехнологичните им чипове идват от Тайван.

На Америка ще са й нужни години за да подмени този капацитет с вътрешно производство. Някои от необходимите машини и оборудване, като екстремните ултравиолетови литографични машини, не се произвеждат в Америка.

Във всеки случай те не могат да се репликират просто хей така като бирени кенчета.

В Америка бързо ще се открие, че страната ни е много по-зависима от Китай, отколкото си мислите. Ако мога да дам един пример:

Автоматичната индустрия ще открие, че запалителните й свещи идват от Китай. И макар и Америка със сигурност да произвежда запалителни свещи, оказва се, че тя е едно десетилетие назад в тази индустрия, а Китай произвежда не по-малко от четиридесет процента от тези неща на американския пазар.

В света на търговското сътрудничество преди Доналд Тръмп, това не беше проблем. Вече не. Толкова за продажбите на автомобили. И за работните места на работниците, които ги правят.

Залагам всичките си диамантени мини в Южна Африка и крави пасища в Аржентина, че ако минете през списък с необходими части, да речем за самолетите на Бойнг, ще откриете колко много от тях се произвеждат всъщност в Китай.

Разбира се, Съединените щати могат да започнат да произвеждат повечето от тези неща в крайна сметка. Но компаниите се нуждаят от тези части сега, а не евентуално.

Ефектите върху други страни от една овйна срещу Китай ще са катастрофални, ако не и по-зле.

Другите държави също получават много неща от Китай или пък Тайван, като полупроводници например. Напишете в Гугъл "страна Х най-голям търговски партньор".

Една силна тенденция бързо ще ви стане ясна:

Китай е огромен в търговията с почти всичко и с всеки. "Всеки" включва Германия, Япония, Австралия, Русия и Южна Америка като цяло.

Световната икономика в своята цялост ще се срине.

Колко умно би било това?

Съединените щати са вече в сериозна беда. Имаме една бързо обезценяваща се валута, свиваща се средна гласа, умиращи заради Ковид-19 бизнеси, работни места изнесени в чужбина, хора, които живеят от заплата до заплата.

Освен това има социално недоволство, което води до огромни, континентални бунтове.

Предполагате ли, че обществото с радост ще подкрепя една откровено глупава война, която ще причини моментални, отчетливи и убийствени икономически депресии?

Ако да, значи не разбирате.

Това може да доведе до тежки последствия за цялата планета, само заради десетина ненормалника, които се навъртат около Белия дом и един безполезен Конгрес, който не може да ги спре.

Шест ненормалника по-точно.

Да, знам, Доналд Тръмп едва ли ще започне Трета световна война, дори и като обществена шега. И не, генералите в Пентагона не са чак толкова глупави.

Всъщност, генералите може би дори ще откажат, посочвайки, че започването на война изисква обявяването й от Конгреса на Съединените щати.

Проблемът е, че в продължение на години Америка е била готова, ако не и направо да се е втурвала в бой, то поне да предизвиква другите страни.

Така например, убийствата на ирански представители, излизнаето от споразумения за оръжеен контрол или пък придвижването на НАТО по-близо до Русия.

Също санкционирането на държави, което отива много отвъд всичко, което би могло да се нарече търговска война.

И най-сетне, играта на пилета с Китай в Южнокитайско море. При тези обстоятелства може да се озовеш в бой дори без да търсиш такъв.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели