/Поглед.инфо/ Разсъждавайки за френските събития, където ислямистите режат главите на цивилни, или за нещата в Съединените щати, където животът на чернокожите стана вече толкова важен, че се оправдава всеки погром, много руски граждани, интересуващи се от политика, оценяват перспективите на тези страни доста мрачно.

Но и по това те се различават от бившите си сънародници, които отдавна са натурализирани в страни, където сега кипят такива страсти. Съотечествениците ни до голяма степен се отнасят към случващото се при тях, за разлика от нас, по-спокойно - поне външно.

Те или изобщо не проблематизират събитията, които толкова вълнуват руснаците у нас, че изглежда сякаш изобщо нищо важно не се случва – е, слънцето грее, дъждец ръми, ислямистите колят хора. Или реагират с голям оптимизъм - всичко, казва тет, ще се оправи.

Така например се оценяват плановете на Макрон за създаване на „републикански ислям“. Тоест, такава версия на мохамеданската вяра, която ще се отличава с най-дълбокото уважение към ценностите на Републиката, към всички видове „либерте“, „егалите“, „фратерните“. И на първо място, разбира се, се набляга на „либерте“-то.

В същото време в прав текст не се казва, че мохамеданите трябва да се отнасят спокойно и с уважение към рисунките на "Шарли Ебдо", но има цел - да се подбудят правоверните да зачитат републиканските ценности, очевидно, и "Шарли" също.

Когато се говори за републиканския ислям не като за безпочвена мечта, а като за напълно реален проект, това навежда на мисълта, че може би бившите ни сънародници знаят по-добре. Те живеят във Франция от много години, напълно са се натурализирали там и са по-добре запознати с местните дела, отколкото ние, външните наблюдатели.

Това би било правилно при едно условие. Ако те не просто казваха „ça ira“, „нещата ще вървят, ще се оправят“, като някакъв вид заклинание, а говореха за очевидните тенденции, водещи до победа и триумф на републиканския ислям. Например, че новото поколение натурализирани френски мюсюлмани е много по-привързано към републиканските ценности и това е ясно за всички.

Но ние не виждаме такива истории. Може би защото разказвачът може да бъде помолен да направи обиколка в северните покрайнини на Париж и ясно да покаже за какво говори - hic Rhodus, hic salta /тук е Родос, тук скачай- б.п./ - и по очевидни причини той не иска да прави това.

Всъщност вярата във всепобеждаващата сила на републиканизма се основава на историческа аналогия. Католицизмът във Франция не винаги е бил толкова мек и ласкав. В края на XIX век един абат, „по католик и от папата“ пише във вестник Libre parole, че „той живее с надеждата за онова светло бъдеще, когато от кожата, съдрана от хугенотите, масоните и евреите, ще бъдат направени евтини килимчета и той като добър християнин непрекъснато ще тъпче такива килим с краката си. " Оттогава не са изминали дори сто и петдесет години нопрогресът на нравите е очевиден. Ако републиката е успяла да укроти такава мощна корпорация като Католическата църква, превръщайки я в смирен клуб на реформатори, тогава и вярата на Пророка няма да устои и ще се озове там.

Малката подробност в случая е, че в исторически план римокатолическата вяра вече е била на изчезване - ето защо тя е била лесно укротена - ала ислямът е във възход, и то какъв! Така фактът, че аналогията е фалшива, е убягнал от вниманието на републиканците.

Но нека влезем в положението на оптимистичните ни бивши сънародници. Ако щете във Франция, ако щете в САЩ, където също се творят невероятни неща. Когато те като нови емигранти току-що пристигаха в чуждатастрана, нищо подобно, даже и като лош сън, не съществуваше.

Те живееха, живваха, оправяха се материално, успешно се асимилираха - и тогава започна нещо странно. Разбира се, с хладен и за предпочитане външен поглед, се вижда, че такива неща не свършват добре. Разхлабеността на социалните механизми и регулатори е достигнава критична точка. Освен това, набива се на очи много неприятната прилика с късния СССР - от който някога са избягали... И това не може да не е поразително.

Мнозина разбират всичко това - но какво да правят? В залеза на живота си отново да отидат някъде и да пробват да започнат живота отново? Но те си спомнят какво им е било, какви трудности са преживели, докато успеят да се адаптират и впишат в този нов живот.Изобщо не е било по мед и масло, и изобщо не искат да повтарят отново. Освен това къде да избягат, когато фаталните страсти кипят навсякъде и няма защита от съдбата?

Остава да убеждаваш - не другите, себе си -

"О, САЩ, могъща сила,

Нека се развява твоето благородно знаме

Оставете го да се вее величествено

Непоколебими САЩ през вековете. "

И също така си разказвайте как в прекрасната мила красива Франция републиканският ислям ще расте и ще се развива със силата на духа. Защото е страшно да се признае реалността.

Ако бяхме на тяхно място, най-вероятно бихме провели и специализирана терапия с внушение. Човекът е слаб.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели