/Поглед.инфо/ Беларус наистина използва мигрантите на границата като оръжие, казва кореспондентът на Frankfurter Allgemeine Томас Гучкер. Това обаче е просто опит да се противопостави на санкциите и да стане пълноправен партньор в преговорите, а не е повод за влизане в сила на член 4 от Северноатлантическия договор, сигурен е Гучкер. Той смята, че НАТО не трябва да се намесва в този спор: Европа може сама да намери начини да го разреши, без да нарушава при това международното право.

Първоначално само съседните на Беларус страни казваха, че Александър Лукашенко използва мигрантите като оръжие и води хибридна война, разказва Томас Гучкер, политически кореспондент на германския вестник Frankfurter Allgemeine.

Сега почти всички водещи европейски политици говорят за това, включително Жозеп Борел, Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел. Това не е далеч от искането на балтийските държави и Полша да включат НАТО в решаването на този въпрос. Доналд Туск, който ръководи опозицията в Полша, вече призова за това тази седмица: той каза, че е време за консултации по член 4 от трансатлантическото споразумение.

Това е предварителна стъпка, която подготвя целия съюз за отбраната на една от неговите страни-членки в съответствие с 5-ти член на договора, отбелязва авторът на статията.

От негова гледна точка обаче, хората, които Минск провокира да се придвижат към европейската граница, са част от „циничен опит за изнудване“. Хванати в капан между чиновниците от двете страни,на територията на граничната зона, която не принадлежи на никого, те приличат в безпомощността си на заложници, които вече не са господари на съдбата си, пише Гучкер.

Това обаче все още не ги прави оръжия, които причиняват разрушения и убиват други хора, подчертава журналистът. Бежанците от Ирак, Сирия и Афганистан явно не са такива, сигурен е той. Също така няма достоверни доказателства, че терористите не използват също този маршрут, за да влязат в ЕС. „Всичко останало е пропаганда от полските държавни медии, която не бива да се приема на сериозно“, призовава кореспондентът на вестника.

Що се отнася до воденето на хибридна война, истината е, че Лукашенко наистина наводнява съседните страни с мигранти и самият той открито призна това. Ние не говорим обаче за опит за завладяване на чужда територия, „както направи Русия в Крим през 2014 г.“.

Мигрантите, които правителството на Беларус кара с хиляди до границата, не застрашават „неприкосновеността на териториите, политическата независимост или сигурността“ на съседните държави – и това няма как да бъде предпоставка за активирането на член 4 от Северноатлантическия договор.

И още повече, със сигурност не могат да се считат за "въоръжена атака" срещу страна от НАТО, която може да задейства член 5, настоява германският журналист. „Лукашенко се съпротивлява на санкциите. Той иска да бъде признат за партньор в преговорите, това е всичко “, пише Томас Гучкер.

Фактът, че действията на Минск все пак предизвикаха такова вълнение, говори повече за съседите на Беларус, отколкото за самата нея, смята авторът на статията. Те така и не се примириха с травмата от 2015 г.: тогава десетки хиляди бежанци идваха в Европа на ден - сега са стотици, но това е достатъчно за паника едва ли не в целия ЕС с неговите 450 милиона жители.

27-те държави от ЕС отлагаха необходимата реформа на миграционното законодателство с години. Сега възникна ситуация, в която всяка държава прави каквото намери за добре. Седалището на граничната охрана Frontex се намира във Варшава, но Полша не прибягва до нейната помощ. В Брюксел в момента се води спор дали оградите и бариерите трябва да се плащат от общия бюджет.

Както отбелязва журналистът на Frankfurter Allgemeine, няма лесен изход от тази криза, за която са виновни както Минск, така и ЕС, който я провокира. Трябва да се изяснят три пункта.

Първо, ЕС не трябва да позволява да бъде изнудван. Следователно е невъзможно да се заобиколят граничните бариери. От правна гледна точка финансирането им от общия бюджет няма да е трудно, съответната разходна позиция ви позволява да направите това. Кодексът за шенгенските граници изрично посочва, че граничният контрол служи за предотвратяване на незаконно влизане.

Второ, ако нещо се финансира от общата хазна, то трябва да отговаря на общите стандарти. Това означава, наред с други неща, наличието на редовни гранично-пропускателни пунктове и възможността да се търси убежище там. Ако държавата обаче действа като контрабандист, трябва да се направят изключения от това правило.

При всички случаи обаче, агенцията Frontex, която осигурява съвместна охрана на границите, трябва да наблюдава тези процеси, тя за това и съществува. И докато Варшава се противопоставя на участието на Frontex, тя не може законно да иска средства от бюджета на ЕС.

Трето, хората, които се опитват да използват сила, за да преминат границите на ЕС, съгласно всички съществуващи правила, могат да бъдат въдворени обратно - такова решение е взето от Европейския съд по правата на човека по отношение на испанския ексклав Мелиля в Мароко. То може да се прилага и към други сходни случаи и показва, че Европа, безусловно може да отстоява своите позиции, при това без да нарушава законите, заключава кореспондентът на Frankfurter Allgemeine Томас Гучкер.

Превод: ЕС