/Поглед.инфо/ Грубата забележимост на германските крайнодесни организации подкопава онова, в което доскоро никой не се съмняваше. Германия и съседните ѝ страни са в шок. Реалността на организирания и агресивен екстремизъм зашеметява страната. Всичко това е още по-поразително, защото Германия отдавна е пример за държава, в която доскоро нямаше организирана партия на радикалната десница. Изглеждаше, че тя ще е в състояние да отблъсне възхода на крайната десница, който се наблюдава в цяла Европа.
Но за пет години движението ПЕГИДА срещу бежанците и партията „Алтернатива за Германия“ внесоха радикални мотиви в публичното пространство и политическата реторика, черпейки ги от досега изглежда, забравени източници.. Имаше прилив на терористична агресия: престъпленията на националсоциалистическия ъндърграунд бяха заменени от три ксенофобски терористични атаки за осем месеца (в Касел, Хале и близо до Франкфурт). Всеки път ставаше дума за престъпления, извършени от хора, които са участвали в организациите на радикалната идеология в интернет и са установили връзки с крайнодесни мрежи. Мащабът на феномена е буквално поразителен, особено когато имате предвид, че тези идеи и мрежи съществуват от 1945 г.: незабележими, но вездесъщи, на запад и на изток.
Немислима реалност за Запада
Германия е страна, изградила новата си идентичност въз основа на категоричното отхвърляне на нацизма и фашизма, но тя сама по себе си стана виновник за собствената си слепота. На Запад тази идентичност се формира заедно с демократичните структури на Германия, под натиска на окупационните сили и просто защото след Хитлер това е единственият морален вариант за германците. Това възхитително историческо постижение несъмнено е част от успеха на федерална Германия.
От 60-те години насърчаването на демокрацията и отхвърлянето на расистката и авторитарна идеология е издигнато до ранга на абсолютно задължение, от училищата до медиите и много асоциации и институции като Федералния център за политическо образование. По време на създаването му през 1952 г. е необходимо да се води и борба срещу комунистическата идеология. Западна Германия също успя да формира положителна идентичност при двойното отричане на нацизма в миналото и комунизма в настоящето. Властите забраниха както неонацистката Социалистическа имперска партия през 1952 г., така и Комунистическата партия на Германия през 1956 г.
Въпреки това, през 70-те години дейността на леви радикали от фракцията на Червената армия беше по-смущаваща от запазилото се възхищение към Хитлер. Все пак расистките и антисемитските действия бяха намалени - фактът е, че подобна реалност беше просто немислима в Германия. Илюзията за успешната имунизация на германското общество срещу радикализма беше в съответствие с мащаба на усилията и вярата на хората в демокрацията. Доскоро ситуацията не привличаше особено внимание дори сред историците.
Отрицанието дойде от изток
От своя страна, в ГДР антифашизмът също стана основа на новата идентичност, освободена от нацизма. Източногерманският режим се основаваше на мита, че пролетариатът по своята същност е жертва на силите на национализма и фашизма. И двете отрови могат да бъдат само продукти на капитализма. Но въпреки че антифашизмът беше повсеместен в риториката и социалните ритуали на ГДР, населението всъщност не се изправи лице в лице с нацисткото си минало, защото то беше отхвърлено. Всичко това създаде у хората илюзията за свобода от отговорност и позволи радикалното неонацистко движение спокойно да се развива в сенките.
Тази реалност беше приглушена, тъй като беше несъвместима с политическия модел. Ако прибавим към това силния местен шовинизъм в Източна Германия, липсата на политически и демократичен опит, както и разочарованието от обещанията за обединение, получаваме всички съставки за една от изненадите на постсъветската епоха: нацистката и ксенофобската агресия се появиха в обединена Германия, а крайнодясната Национал-демократическа партия влезе в регионалните парламенти. Тя произхожда от Западна Германия през 60-те години на миналия век, но се смяташе за умираща партия.
Настоящите агресивни крайнодесни движения са резултат от неочакван обмен между изтока и запада след обединението през 1990 г.: на изток „омразата към турците“ изглежда се разпространява много по-бързо от западните демократични ценности. Защо никой не успя да предвиди настоящата ситуация, като се има предвид, че крайната десница е отговорна за повече от 150 смъртни случая след обединението? Каква е причината за нежеланието да се предприемат действия срещу радикални групи, които се застъпват за политическо насилие?
Отговорът на тези въпроси се крие в колективната слепота – докосваме се до забранена тема. Мащабите на десния екстремизъм често се прикриваха, тъй като се казваше, че това е симптом на нерешени социални конфликти и поставя под съмнение основите на установения ред. Редът за обединението на Германия се основаваше на победата над тоталитарното минало, което беше постигнато чрез отказ от обсъждането му. Възниква истински парадокс: колкото повече антинацизмът е част от новата немска идентичност, толкова по-малко готова е страната за завръщането на старите демони. И по-трудно е за нея да забележи реалността.
Болезнено събуждане. При всяко положение, няма гаранция, че връщането към реалността ще намали броя на гласовете за „Алтернатива за Германия“. Тази партия предизвиква страх у чужденците, но цинично декларира, че не е отговорна за кръвта по ръцете си и обвинява за радикалните атаки „вълци единаци“. Въпреки че те се хранят с омразата, която тази партия разпространява.
Превод: В. Сергеев