С ислямизма трябва да се борим решително тук и сега, за да го прекратим в обозримо бъдеще. Няма нежен и мил начин за заобикаляне на този проблем. И колкото по-скоро го разберем, толкова по-добре.
Не питайте защо чудовището атакува - то е такова по своята същност. Самата му същност е завист, омраза, глад. Бягате, опитвайте се да го убеждавате, правете се на мъртви - това няма значение. Името му е терор, а ти си негова плячка.
Можете да задавате въпроси: защо аз, защо сега, защо така? Но всички тези въпроси няма да доведат до никъде. Чудовището не е смело, не е справедливо, а слабо и егоистично. Можете да се опитате да разберете нещо, но никога няма да предскажете предварително модела на неговото поведение. То ще изправи грозната си муцуна веднага щом има шанс. В Стокхолм, Лондон, Ница, Париж, а сега и във Виена.
Запомнете веднъж завинаги: няма нищо, което бихме могли да променим в себе си, за да спрат да ни тероризират. Ние сме тероризирани не защото не сме достатъчно любезни, не защото сърцата ни не са отворени достатъчно, дори не ни убиват, защото не обичаме достатъчно мюсюлманите. Дори днес цяла Европа да се обърне към исляма, утре сутринта тероризмът ще се надигне отново. Само погледнете страните, в които ислямът е държавна религия и почти всички граждани са мюсюлмани. Там има дори още повече терористични атаки. Чудовището не обича никого.
Следователно, човек не трябва да се страхува, не трябва да се разстройва, не трябва да се шокира. По-добре да се ядоса. Да бъде решителен. Когато чудовището отвори уста, да не отстъпва и стъпка. Мина времето на скръбните песни. Врагът избира кога войната свършва.
Чудовището на ислямизма живее някъде далеч, в чужбина и сред нас. Може да се намери, когато отидете на другия край на земята, когато пътувате с влак или когато купувате нещо. Когато празнувате празник, когато вземете детето си от детската градина. Може да се появи навсякъде.
Ислямистите ни мразят заради това, което сме, за това, в което вярваме, те обвиняват Запада за всичко лошо, което се е случвало на мюсюлманите през историята. Те са вечни жертви, а ние сме вечни престъпници и затова, докато не коленичим пред полумесеца, няма да може да се каже, че справедливостта е триумфирала. Самият западен свят подсилва тази идеология на жертвоприношението с настоящия си модел на самоопределение.
От десетилетия се опитваме да намалим значението на нашата култура, нашите традиции и нашата цивилизация в пристъп на погрешно настроена добронамереност към другите. Самоанализът и самокритичността са добри, но тези, които ни мразят, ги смятат само за слабост.
Наистина ли нашата цивилизация е изпаднала в старческо безсилие, така че е загубила инстинкта за самосъхранение? Само на прояви на любов ли сме склонни? Достатъчен ли ни е умореният цинизъм, че вече няма надежда? Не е така. И това не е бойно поле, от което можем просто да се оттеглим.
Затова вземете парите на ислямистите. Всичко до последната, най-малката печалба с нестопанска цел. Изпращайте или поставяйте в клетка тези, които ни заплашват, без изобщо да се крием. Защо правителството не може да защити собствения си народ дори от завръщащите се в страната бойци от “Ислямска държава”?
Затворете джамиите, които са небрежни към дейността си. Забранете чуждестранното финансиране за джамии и имами. И не давайте гласовете си на политици, които отказват да заемат ясна позиция и правят това, което е необходимо. Нашите деца имат право да растат в мирна и свободна държава. Нашите деца заслужават бъдеще.
Когато чудовището е било немско, шведският автор Пар Лагерквист пише: „Само глупакът мисли, че доброто не се ражда, за да носи меч, дори ако злото пролива кръв и покрива целия свят с кал. Бъдете твърди! Ако сега не защитите вярата си в битка, нито една сутрешна звезда няма да започне нова ера. "
Превод: В. Сергеев
