Знае ли се СДПГ кой е съюзник за Германия и кой е противник? Този въпрос задава кореспондентът на немския вестник Der Tagesspiegel Кристоф фон Маршал.
Както в политическия, така и във военния аспект действа едно правило: който иска успешно да защитава своята територия, трябва да бъде добре запознат с това кой е на негова страна и кой е против него и къде са фронтовите линии.
В СДПГ вече се очертаха сериозни проблеми с ориентацията в тази област, сигурен е авторът на статията, при това както в отбранителната политика, така и в оценката на това, кое ще бъде полезно за партията в политически аспект и кое не. Партията иска да отстрани своя уважаван пълномощник по Бундесвера Ханс-Петер Бартелс и да го замени с Ева Хьогл, „чист лист“ по въпросите на Бундесвера. Успоредно с това председателят на фракцията Ролф Мютцених изисква прекратяване участието на Германия в ядреното сдържане на НАТО.
„Какво се случи с немската социалдемокрация?“ - недоумява кореспондентът на изданието. Преди това партията беше представена от видни министри на отбраната - Хелмут Шмит, Георг Лебер, Питър Щрук. Те разбираха, че техните избиратели се отличават с повишени потребности в сферата на сигурността - вътрешна и външна, икономическа и социална. Във всеки случай в този списък са включени външната и военната сигурност, подчертава авторът.
Според него днес партията следва лъжливи ориентири и проявява „трудности при разпознаването на приятели и врагове“. Разбира се, това не се отнася за цялата партия: привържениците на Мютцених там са в малцинството. Въпреки това авторитетни представители на СДПГ като вице-канцлера Олаф Шолц, външният министър Хайко Маас и експертите по отбрана мълчат. Очевидно те се опитват да избегнат открити разногласия в рамките на партията, смята журналистът на Der Tagesspiegel.
Министрите от социалдемократите не призовават Мютцених към ред, когато той се бави с решението за военен самолет, който трябва да замени остарелите „Торнадо“, макар че по коалиционното споразумение е време да се започне снабдяването на армията. Те продължават да мълчат, когато Мютцених, за пореден път, противоречейки на коалиционното споразумение, иска да сложи край на участието на Германия в програмата на НАТО за ядрено възпиране.
„Фразите, с които Мютцених обосновава искането за изтегляне на американските ядрени оръжия от Германия, звучат така, сякаш той живее на друга планета, по-спокойна от реалната Земя, пише Кристоф фон Маршал. - На планета, където няма реални заплахи, и те отговарят на въпроса за приятелите и противниците въз основа на симпатии и антипатии.“
От гледна точка на Мютцених, враг са САЩ, защото това увеличава риска от ядрена война. „Относно истинските опасности – начело с Владимир Путин, който систематично увеличава въоръжението, модернизира руския ядрен арсенал, води война в Украйна и редовно провежда учения за нападение на НАТО, включително с използване на ядрено оръжие - той не казва нито дума“, възмущава се авторът на статията.
Според журналиста, Мютцених обръща с краката нагоре аргументите на експертите за значението на тактическите ядрени оръжия. Председателят на фракцията на СДПГ твърди, че наличието на американско ядрено оръжие в Бюхел увеличава риска от нарастване на напрежението и вероятността от използване на оръжие. Експертите оценяват ситуацията по обратния начин: за да се избегне ситуация, при която НАТО по време на руско ядрено нападение е изправен пред избор, дали да отговори с още по-сериозни оръжия или да си позволи да бъде изнудван, алиансът разполага с ядрени оръжия в Европа. Това е направено с цел сдържане, настоява кореспондентът на немския вестник. Заплахата от възмездие с използване на аналогични оръжия, а не с по-голямо и смъртоносно, е част от стратегията на НАТО за избягване на развитието на конфликт. Мютцених действа така, сякаш не знае това, продължава журналистът.
Той обаче признава, че по една точка мнозина биха се съгласили с Мютцених: Доналд Тръмп е проблем. Въпреки това, ръководителят на фракцията на СДПГ прави грешни изводи от това, убеден е фон Маршал. „Ядрените оръжия, насочени към Германия и нейните съюзници, са руски оръжия, а не американски“, настоява той. Според убеждението на автора на статията, трябва да благодарим на заплашителното действие на военната мощ на САЩ и техните гаранции за съюзниците в случай на конфликт за това, че в Европа царува мир в продължение на 75 години. И това никога не е зависело от факта дали Германия харесва този или онзи американски президент.
Ако Тръмп постави под въпрос НАТО, Германия трябва да настоява да задържи САЩ в алианса и да разшири ангажимента си да защитава Европа. „Мютцених действа в противоречие с германските интереси, когато вместо това се опитва да накара САЩ да се оттеглят с публичен ритник - въпреки факта, че Тръмп може да отиде в историята след няколко месеца“, пише Der Tagesspiegel.
Ръководството на СДПГ трябва ясно да даде да се разбере: „дори обезобразената от Тръмп демокрация и световна държава са по-близки на Германия от Русия на Путин или Китай на Си“. Германия също носи своя дял от отговорност в НАТО и трябва да се отнася сериозно към отбраната и Бундесвера. През 1974 г., в края на мандата на Вили Бранд като канцлер, военният бюджет на Германия беше 3,5% от БВП, припомня кореспондентът на изданието.
Политическият курс на Мютцених няма да помогне на социалдемократите да спечелят повече избиратели и е малко вероятно СДПГ да успее да разшири своята „политическа територия“, заключава Der Tagesspiegel.
Превод: М.Желязкова
Ако Тръмп постави под въпрос НАТО, Германия трябва да настоява да задържи САЩ в алианса и да продължи действието на тяхното задължение да защитават Европа. „Мютцених действа в противоречие с немските интереси, когато вместо това се опитва да накара САЩ да се оттеглят с публичен ритник - въпреки факта, че Тръмп може да влезе в историята след Той обаче признава, че в един момент мнозина биха се съгласили с Мютцених: Доналд Тръмп е проблем. Въпреки това, ръководителят на фракцията на СДП прави грешни изводи от това, убеден е фон Маршал. „Ядрените оръжия, насочени към Германия и нейните съюзници, са руски оръжия, а не американски“, настоява той. Според автора на статията, трябва да благодарим на страхотния ефект от военната сила на САЩ и нейните гаранции за съюзниците в случай на конфликт за факта, че в Европа царува мир в продължение на 75 години. И никога не зависи от това дали Германия харесва този или онзи американски президент.
