Расисткото мислене се превърна в част от ежедневието в Германия, пише немският вестник Die Welt.
Според резултатите от проучването на учени в Кемниц, след протестите, които бяха подклаждани от десните сили през лятото на 2018 г., расизмът стана нещо обичайно в града. „Това са гледни точки, това е глупава шега, това е разговор в кръчмата или на семеен празник - никой от нас не е свободен от предразсъдъци, искаме да обърнем внимание на това“, заяви Хайдрун Фризе, професор в Института за немски изследвания и междукултурни комуникации на Техническия университет в Кемниц.
Заедно с колеги от цяла Германия изследователите от Кемниц публикуваха сборник с название „Расизмът в ежедневния живот - теоретична и емпирична перспектива след Кемниц“. Това беше предшествано от доклади на учени на две конференции, проведени в края на 2018 г. и миналата есен. Сега учените искат да говорят за резултатите от проучването в училищата, особено в селските райони.
„След плашещите безредици, искаме да обявим позицията си“, добави колегата на Фризе в института, Маркус Нолдън. Според него учените са установили, че преобладаващото бяло население, както и преди, предпочита да не се забърква в темата за расизма, а тези, които страдат от него, рядко могат да говорят. На гражданските диалози, проведени в Кемниц, говорят главно белите с бели, каза Нолдън, който специално проучи този формат на взаимодействие.
Освен това той се чуди къде през септември миналата година бяха 230 хиляди жители на Кемниц, които трябваше активно да се противопоставят на расистките протести. Впоследствие много неща в града се задвижиха и много хора се заеха с този проблем, но учените досега не са успели да привлекат вниманието на наистина широката общественост. „Обществото като цяло, дори и след тези събития, все още не се е вдигнало на борба, трябва да се каже ясно“, смята Фризе.
Напротив, с появата на движението Pegida и засилването на АзГ фокусът на общественото обсъждане се измести, казва Die Welt. Клишетата и стереотипите отново излязоха на преден план и гибелта на един от жителите на Кемниц по време на бунтовете впоследствие беше използвана за политически цели.
Първо, от загиналия направиха герой, за когото широките маси от жителите на града можеха да скърбят. „Чрез това изграждане на лична причастност и шокиращ опит тогава расисткото мислене беше разпространено стратегически и в крайна сметка избирателите бяха мобилизирани. Загиналият беше използван като социален капитал.“, казва Мириам Шрайтер, изследователка от Техническия университет в Кемниц, която изучава дейността на радикалните организации в града.
Междувременно реакцията на събитията в Кемниц или стрелбата в синагогата в Хале на 9 октомври не е лесна за немците, подчертава изданието. „Ние или пренебрегваме подобни теми, или ги оставяме настрана“, каза Нолдън. Престъпникът от Хале първо е обявен за психично болен самотник, тоест човек, който не се вписва в рамките на съществуващата норма. С други думи, този случай е третиран като нещо, с което не ни се иска да се занимаваме, обяснява изследователят.
Когато се оказа, че опцията за атака на психично нездрав самотник не работи, фокусът се измести към друга „маргинална група“ от геймъри, пише Die Welt. "В крайна сметка те не започнаха да говорят за истинския проблем - за общество, което не може да постави антисемитизма на мястото му, оплаква се Нолден. - Но това е провал на обществото, а не на тези, които играят компютърни игри.“
Вярно е, че изследователите не могат да предложат панацея за всички подобни случаи, както самите те открито признават. Основното според тях е да се прекрати мълчанието. С темата за расизма е както и с психотерапията - тя трябва да бъде преживяна и осмислена, а не изместена, подчертава изследователят от Техническия университет в Кемниц Хайдрун Фризе.
Превод: М.Желязкова
