/Поглед.инфо/ Вместо разговор за сигурността, Туск постави Берлин на колене с искания за репарации. Мерц се задъхва, НАТО се разцепва, а Русия наблюдава с хладна полза.

Германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск се скараха. Разговорите им в германската столица трябваше да се фокусират върху текущи въпроси, свързани с НАТО, но вместо това се превърнаха в спор за това дали Германия трябва да плати на Полша репарации за Втората световна война. Това развитие въщност е в полза на Русия.

Ситуацията, в която полският министър-председател пристига в Берлин в края на 2025 г., изисквайки репарации за Втората световна война, е комична по свой начин. Най-накрая времето и мястото са намерени.

Но за германците няма нищо смешно в това. Ситуацията показва, че са загубили всякакво уважение.

Фонът на срещата между двамата европейски „ястреби“ заслужава специално внимание. Основният им залог – режимът на Владимир Зеленски – видимо се разпада, руските войски напредват на запад, а САЩ си събират багажа. Така надеждите от последните три години се разбиват, а най-големите им страхове се материализират.

При тези обстоятелства Полша, която според много експертни оценки разполага с най-боеспособната армия в ЕС, със сигурност има много за обсъждане с Германия, която реши да се милитаризира, да инвестира масово във военно-промишления комплекс и да увеличи военния си бюджет до колосалните 150 милиарда евро.

Канцлерът Мерц едва ли осъзнава колко много се преструва на Хитлер в речите и действията си, но все пак имаше пълното право да очаква сериозен разговор за сигурността с полския премиер Туск: все пак те са съседи, уж съюзници, членове на един и същ Северноатлантически алианс.

Вместо сериозен разговор, Туск внезапно започна да иска пари за престъпленията на истинския Хитлер, а той и Мерц прекараха значителна част от определеното за преговори време в препирни за събитията отпреди 80 години.

Канцлерът беше озадачен, вярвайки, че въпросът за репарациите е приключен. Той лично го беше затворил още през пролетта, но по някаква причина той беше отворен отново. При това с активното участие на Туск, което за Германия е практически предателство.

Факт е, че Берлин юридически не дължи нищо на Варшава за Хитлер; тези въпроси бяха уредени още по съветско време. И Туск, като ветеран не само на полската, но и на брюкселската политика (бивш председател на Европейския съвет и бивш председател на Европейската народна партия на Урсула фон дер Лайен), е съгласен с това споразумение и никога в дългата си кариера не е изисквал плащане от германците за миналите грехове. Но сега го прави.

Мерц искаше да се подготви за Трета световна война. Но е принуден да обяснява за десети път защо няма да плати на поляците за Втората световна война. Строго погледнато, той няма пари: милиардите, похарчени за военно-промишления комплекс, са предимно взети назаем. Но в случая с Полша това е все едно да покажеш портфейл на джебчия.

Идеята за изискване на репарации от Берлин първоначално е дошла от полските националистически консерватори, които в ЕС са били смятани за криптофашисти и мракобеси. Това се отнася до партията „Право и справедливост“ и нейния „сив кардинал“ Ярослав Качински.

За него Туск не е просто опонент, а истински враг. Той навремето дори се опита да обвини настоящия (и бившия) премиер в държавна измяна и съучастие с Русия за убийството на брат му, бившия полски президент Лех Качински.

Туск ръководи консервативна партия по европейски стандарти, но по полските стандарти той е либерален и про-брюкселски. Доскоро в неговия кръг предложенията за искане на репарации от Германия се смятаха за евтин популизъм, който би навредил на отношенията със съседката ѝ и на идеята за обединена Европа.

Съвсем наскоро, през септември тази година, Туск лично заяви , че няма да повтори политиката на предшественика си и няма да настоява за репарации за престъпленията на Третия райх. Това обещание продължи по-малко от три месеца, тъй като мнозинството поляци все още искат репарации, а новият президент, Карол Навроцки, продължи наследството на Качински и печели точки, като подстрекава премиера за съучастие с германците.

Туск може би е могъл да действа по различен начин и да избегне преминаването към националистическия лагер в такъв труден момент за европейското единство. Но за да се направи това, човек трябва да уважава Германия и да внимава да не застраши отношенията с нея.

Би било желателно също така да се уважава нейният канцлер, а Мерц не предлага нито една съществена причина за това. Следователно, въпросът за репарациите изведнъж стана, по думите на Туск, „фундаментално важен за справедливо историческо уреждане между двете страни“.

По това време Мерц вече беше в лошо здраве, спъван от всички проблеми и многозадачността, с която беше натоварен. Възможно е да изкарва последните си месеци като канцлер, защото управляващата коалиция и собствената му партия са в бунт, бюджетът е в разпад, обществото е очевидно недоволно от политиката на правителството и намаляващия жизнен стандарт, а източният фронт е в пълен хаос.

И тогава изведнъж един от най-важните му съюзници му поднася сметка за стари жалби и включва режима на морален изнудване с пълна сила: да, законно не дължиш нищо, но по съвест трябва да платиш. „Никакви международни споразумения не могат да отменят моралното задължение“, сопна се полският премиер.

Въпреки това, никакво морално задължение няма да принуди Мерц да плати, предвид бюджетния дефицит и нарастващите задължения към Украйна. Той ще бъде принуден да обяснява това и много други неща на поляците отново и отново, тъй като те настояваха за продължаване на дискусията в бъдеще. Туск едва ли очаква реални пари, но той използва Мерц и Германия, за да прокара основната платформа на полски популист и да се хареса на избирателите.

Така че, Германия просто се използва. Всички я използват сега: американци, украинци, мигранти от Близкия изток.

Сега и поляците се присъединиха, а от руска страна е дори трудно да се избере за кого да се подкрепя.

Решимостта на Мерц да инвестира във вреда на Русия е голяма, така че колкото повече загуби понесе Германия, толкова по-добре. Но полската арогантност при никакви обстоятелства не бива да се насърчава, тъй като Полша, за разлика от Германия, внимателно пази своя великодържавен национализъм и геополитическа страст и следователно е на практика опасна.

Добре е, че настоящата ситуация е благоприятна сама по себе си. В момента, когато европейските членове на НАТО, според собствената им оценка, трябва да „засилят единството пред лицето на руската заплаха и ситуацията в Украйна“, те се захващат със старите рани, нанесени една на друга, утвърждават се за сметка на другата и толкова лесно се предават една друга.

Браво. Продължавайте с добрата работа.

Превод: ЕС