Опитът ни с пандемията на коронавируса показва, че той забавя живота ни. Работата спира, никой не ходи на почивка и дори не можеш да мислиш за пътуване. Независимо дали ни харесва или не, имаме повече свободно време. За онези хора, които не са на предната линия на борбата с вируса или които не осигуряват потока от жизненоважни стоки, изолацията е забавяне, пише бившият ръководител на МВнР на Великобритания Уилям Хейг в статия за The Daily Telegraph.
В реалността обаче нещата стоят по малко по-различен начин: силите, които формират нашето бъдеще: глобалното напрежение, икономическата политика, политическите идеи, новите технологии - всичко това само се ускорява. Важните дилеми и огромните противоречия, които едва започваха да се набелязват на хоризонта, изведнъж се появиха точно пред нас. „През следващите 12 месеца ще преживеем следващите 20 години и трябва да бъдем готови за това.“, призовава политикът.
Вземете например еврозоната. Мнозина отдавна казват, че тя в сегашния си вид не работи. Грубо казано, италианците няма да работят толкова продуктивно, колкото немците, а немците няма да плащат дълговете на италианците. Без тази криза такъв фундаментален разрив в отношенията на европейските държави би продължил да тревожи, но не би бил толкова остър. Сега тази бездна с нетърпение отвори устата си: когато Италия обърна очи на север в момент на нужда, тя намери само закъсняло съчувствие и оскъдна помощ. „Изведнъж ЕС се оказа пред екзистенциална криза“, отбелязва Хейг.
Или, например, можем да си припомним, че светът постепенно се свлича към великодържавното съперничество между Америка и Китай. Коронавирусът само ще ускори тази тенденция, докато Пекин и Вашингтон се опитват да си прехвърлят един на друг вината. В годината на изборите в САЩ всички кандидати обещават да предприемат твърд подход, така че американските технологии да не попаднат в ръцете на Китай.
Други западни държави и компании ще стигнат до извода, че в свят, в който границите са заключват при първия намек за опасност, те вече не могат да зависят от доставките от една страна. Това ускорява процеса на "деглобализация": производствените съоръжения се преместват по-близо до дома, дори ако използването им е по-скъпо.
В същото време азиатско-тихоокеанските икономики през следващите няколко месеца ще излязат с много по-малко загуби от западните. Те се подготвяха за пандемия, подобна на SARS, докато Западът очакваше нещо подобно на „испанката“ - при условие, че той въобще очакваше нещо. Така Азия въведе безмилостна карантина, създаде система за проследяване и потисна вируса, докато Западът премина през дълга агония, опитвайки се да се адаптира към него. Като цяло, 2020 г. би трябвало да е годината, когато БВП на Азия надминава БВП на целия останал свят взет заедно. „Тихоокеанската епоха ще дойде по-рано, отколкото някой би могъл да си представи“, подчертава Хейг.
Но с внезапно ускорение се сблъскаха не само на Запад. На нефтозависимите страни беше казано, че търсенето на гориво ще достигне пик и ще падне преди 2030 г. Сега те могат да наблюдават как ще изглежда: цените на нефта падат много по-ниско от приемливата точка, с която могат да правят бюджетите си. Нуждата на Саудитска Арабия от диверсификация ескалира и средствата, които могат да бъдат отпуснати за нея, бяха намалени. За други страни като Русия, които безгрижно съществуват при приходите от продажбата на нефт и газ, тревожните звънци стават все по-силни.
Тези ускоряващи се тенденции може да изглеждат далечни, но те вървят ръка за ръка със стремителното изостряне на политическите спорове, които засягат всички нас - спорове за неравенство, дълг и държавни правомощия. Само в развитите страни десетки милиони хора са загубили работата си и това се отнася главно за бедните слоеве на населението.
През последните десетилетия в резултат на развитието на технологиите се създаде естествена ситуация, при която доходността на капитала расте по-бързо от доходността на труда, което увеличава неравенството и оставя хората с лошо образование. В допълнение този свят е изправен пред най-лошата рецесия на нашата епоха. Всичко това, според Хейг, ще подчертае основните въпроси на данъчното облагане на богатството и концепцията за базовия доход.
Като се има предвид, че кризата ще засегне най-много младежта, основната тема на изборите по света ще бъде огромната дългова тежест и въпросът какво да се прави с нея. Политическите партии ще се застъпят за опрощаване и анулиране на дълговете, което е изпълнено с инфлационни последици в бъдеще.
В следващите години изведнъж пред всички нас ще се изправи големият въпрос: кой притежава данните за всеки от нас и какъв вид приложение може да намери държавата за тях. Като се има предвид, че всички имаме приложения на нашите телефони, които проследяват всичките ни движения и контакти, изкушението да използваме тази информация за други цели ще нарасне. "Използваме ли я за предотвратяване на терористична атака? За разкриване убийство? За засичане на шпионин? И ако е така, къде е границата между държавата и индивида?“ - пита авторът.
„Много от тези тенденции, ускоряващи се пред очите ни, са дълбоко смущаващи, но поне можем да се подготвим за тях по-добре, щом те се носят право към нас. Ако погледнете от оптимистична гледна точка, тези тенденции имат един добър спътник: тази криза усилено тласка към иновации. Новите идеи в областта на здравеопазването и комуникациите станаха много по-популярни и някои от тях ще променят живота ни към по-добро, при това по-бързо, отколкото би могло да бъде в друг случай. Ако някоя от тези зловещи тенденции, които изброих, може да бъде забавена чрез разрешаване на тази криза, тогава това ще се случи в резултат на тестване на нови лекарства, изобретяване на нови тестове и разработване на нови медицински апарати. Но не се заблуждавайте, като погледнете колко бавно минават дългите дни на задържането у дом. По отношение на своето влияние върху обществото, политиката и баланса на властта в света, COVID-19 е на път да се превърне във Велик ускорител.“, прави извод Уилям Хейг.
Превод: М.Желязкова
