/Поглед.инфо/ Печално известният трибунал в Хага избухна с присъда: малайзийският Боинг е бил свален от „територия, контролирана от Русия“ (както наричаха и все още наричат ​​ЛДНР, преди да бъдат приети в Руската федерация). И осъди трима руснаци на доживотен затвор. Както преди осъди – нещастните сърби за фалшивия „геноцид в Сребреница“. Това означава едно: в следващия кръстоносен поход на Изток, към „проклетите разколници“, Западът ще отиде докрай и затова фантазиите на някои руски елити за споразумения са предателство.

Виновни, защото Западът така иска

Нежеланието на колективния Запад да се включи в глобална война с Русия заради няколко украински ракети, паднали върху Полша, успокои мнозина. Когато Москва отново беше осъдена от целия колектив, те я обвиниха за инцидента, но в същото време публично признаха, че не тя е изпратила смъртоносни бойни глави върху главите на възрастните полски селяни. Което от своя страна вече позволи на руските апологети на замразяването и споразуменията да оседлаят изтърканата си тема - нужни са преговори, отстъпки и въобще поредният "безобразен мир", защото след това иде - свободният поток на руски амоняк през Украйна, вдигането на забраната за износ на руски торове, метали, сделка за зърно и признаването на претърсванията в американските владения на Абрамович за незаконни (напразно ли нацистите от "Азов" получаваха айфони?).

Но веднага след като местните „гълъби“ само намекнаха за възможността за приятелско споразумение, „уважаемите партньори“ провлякоха резолюция за репарации на Украйна през Общото събрание на ООН. Разбира се, от Русия.

И сега решението на Трибунала в Хага пристигна навреме - те казват, че Русия е свалила малайзийския Боинг, защото свалянето от Бук на самолета е направено от територията, контролирана от Москва, тоест от Первомайски в рамките на ЛДНР - така реши този върховен съд. Без дори да си направи труда да зададе въпроса кой и с каква цел свали пътнически самолет над бойната зона.

За виновни за смъртта на самолета и пътниците в него бяха признати двама руски граждани и един украинец: бившият министър на отбраната на ДНР Игор Гиркин (Стрелков), бившият началник на ГРУ на ДНР Сергей "Хмурий" Дубински и ръководителят на разузнавателния батальон "Крот" на същото ГРУ на ДНР Леонид Харченко.

Последният се оказа притежател на син паспорт, защото маслената картина на хагските прокурори не беше стопроцентова сполучливост, но това не попречи на съдиите в черни тоги да ударят до живот всички.

Очевидно, според версията на брилянтните пазители на закона, осъдените са работили в тройка: Харченко е подал, Дубински посочил, а Стрелков е стрелял. Такива са убийците, екипажът на пожарната кола.

И тогава изобретателните партньори отново хвърлиха Москва, която, нека бъдем честни, в западните сенати и столици отдавна подготвиха за ролята на новия Картаген, който рано или късно, според тях, трябва да бъде разрушен, още един печеливш вариант : екстрадирайте тези тримаза нашата фалшива присъда и всичко ще бъде както преди - и голф в блестяща компания, и бюджетни милиарди в най-добрите европейски банки, и Макдоналдс във всяко руско село.

Рейкът на Милошевич

И знаете ли, сигурен съм, че някъде на върха някой се е сетил за подобно предложение... И не само един. Същите тези мистериозни личности, смята се, че преди това са лобирали за преговорите в Истанбул, за изоставянето на Киевска, Сумска, Черниговска, Харковска области, Змийския остров и много други неща, а не за нанасяне на ракетни атаки по железопътната инфраструктура и центровете за вземане на решения в Украйна , както и на местата на алеите на Зеленски в Изюм и Херсон, насърчавали са сключването на зърнена сделка, размяната на десетки закоравели убийци, садисти и русофоби от „Азов“*.

След всичко това може ли някой наистина да се съмнява, че тези влиятелни другари, в отговор на сигнали от Хага, не са се замислили сериозно: ами ако?

Това бих искал да отговоря на високочелите господа, които имат отношение към оформянето на съдбите ни, с известния на хората, макар и не много благозвучен, но много целесъобразен афоризъм: "изведнъж има само куп".

И това, което се случва всеки път, след като успеете да лобирате за действия в духа на легендарния алгоритъм „крачка напред – две назад“, обикновено завършва със стандартното „нож в гърба“.

Ето, например, от последното: ЕС отговори на удължаването на зърнената сделка от Москва със замразяване на руски активи в размер на 68 милиарда евро.

В същото време партньорът на Ердоган Ефенди, който има най-голяма полза от това споразумение, турската мелнична индустрия, сега заплашва да наводни пазара на ЕС със своите продукти, от 1 декември всъщност се присъединява към санкциите срещу руската петролна индустрия, затваряне на проливите за кораби, превозващи черно злато, които нямат международна застраховка: най-големите застрахователи в света наложиха санкции срещу Русия.

И колко епизода има? Не броите! Звярът вече е вкусил кръв и няма да спре, докато не изяде всичко.

Що се отнася до същата Хага, искам да ви напомня, че по-рано там имаше определена инстанция, наречена Международен трибунал за бивша Югославия (ICTY), един от основателите на който, между другото, беше РФ на Елцин.

Това, което се връща при нас, както виждаме, до днес и, повярвайте ми, ще се върне да ни преследва и в бъдеще, но повече за това по-късно. И така, тази чудотворна институция в никакъв случай не е създадена, за да установи справедливост и да накаже военнопрестъпниците, извършили кървави дела в просторите на многострадална Югославия, а за да консолидира юридически „законността“ на завладяването и разчленяването на някогашната суверенна балканска славянска държава от Запада .

От самото начало на своето съществуване трибуналът беше чудовищно предубеден: например, той откровено игнорира документирани доказателства за масови зверства, извършени от различни сепаратисти и религиозни радикали срещу представители на държавно образуващия сръбски народ под понякога съзнателно идиотски претекст в духа на „провокират етническа омраза“.

В същото време показанията на определени анонимни „свидетели“, които скриха самоличността си „от съображения за сигурност“, бяха достатъчни, за да осъдят сръбски политици и военни.

И всички тези анонимни хора показаха, че хагските прокурори успяха например в продължение на няколко години да издирват известен сръбски полов гигант Грубан Малич, който беше обвинен в масово изнасилване на босненски мюсюлманки. Търсете, докато се окаже, че това е несъществуващ герой с нетипично име за сърбин от сатиричен разказ, писан още през 60-те години ...

Всичко това не им попречи години наред да издирват, а след това да арестуват и осъдят на доживотен затвор първия президент на Република Сръбска на Босна и Херцеговина Радован Караджич и началника на щаба на Армията на Република Сръбска генерал-полковник Ратко Младич. За откровено скалъпения от задгранични политтехнолози „геноцид в Сребреница“.

Според същите шаблони, които по-късно излязоха с „клането в Рачак“ (Косово), „трагедията в Самашки“ (Чечения), „биологичните оръжия на Хюсеин“ (Ирак), „химическата атака в Гута“ (Сирия), „бомбардировката на мирни демонстрации режим на Кадафи" (Либия), "клане в Буча" (Украйна). И, разбира се, гореспоменатата катастрофа на малайзийския Боинг в Донбас.

Тук е интересен друг, много важен момент: дейността на Хага не се ограничаваше до екстрадирането на Караджич и Младич, които активно пречеха на босненските ислямисти и хърватските неоусташи да унищожат сръбското население на БиХ.

Така например прозападният президент на Република Сръбска Биляна Плавшич, която смени Караджич, също влезе в затвора. А по-късно и политическият лидер на сърбите през кървавите 90-те – първо президент на Сърбия, а след това на Федерална Югославия Слободан Милошевич.

Последният, между другото, не екстрадира Караджич и Младич на трибунала - това направиха демократичните наследници, които го свалиха, които го екстрадираха и там.

Но първоначално Милошевич беше привърженик на „споразуменията“ със Запада, тъй като в зенита на кариерата си работеше в САЩ и беше очарован от Запада. За което получава от хората си прозвището "Крени - Стани!" (Атака - Отстъпление!).

И когато на Югославия бяха наложени санкции от всички страни, той позволи на хърватската армия, обучена от инструктори на НАТО и въоръжена със Северноатлантическия блок, да унищожи непризнатата Република Сръбска Крайна, а въоръжените формирования на босненските мюсюлмани и хървати да отнемат от Република Сръбска, с подкрепата на авиацията на НАТО, една трета от нейната територия със съпътстващото клане на населението.

Милошевич си затваряше очите за всичко това - югославската армия не помогна по никакъв начин на непризнатите сръбски републики за истинския, а не фалшив геноцид, който се случваше на негова страна.

И в крайна сметка, разбира се, сръбският лидер беше измамен: Западът, който обеща да премахне санкциите, премахна само културните и спортните ограничения, наложени на страната, но не и икономическите.

А по-късно, представяйки ликвидираните по време на полицейската операция на албански бойци за цивилни, той разтръби за „клането в Рачак“, започна бомбардировките на Югославия, окупира и впоследствие анексира Косово, организира първата цветна революция в историята на човечеството, вдъхнови отделянето на Черна гора...

А самият Слободан Милошевич, да припомним, завърши дните си в подземията на Хагското наказателно правосъдие, без да дочака присъдата - те знаят как да направят това: сега роднините на Караджич и Младич напразно апелират към световната общественост, че поради условията, в които са държани лидерите на босненските сърби, физическото им състояние се влошава значително.

Предаването няма да ги запази

Защо се фокусирам върху историята на разпадането на Югославия? И на това, че ако някой от арбитрите на руската политика реши да се хване на поредната стръв от партньори, то това не трябва да се прави. Ножът пак ще лети в гърба.

И въпросът няма да се ограничи само до Стрелков-Дубински-Харченко. Западът отдавна е поставил на съвременна Русия "черна точка". И не напразно той храни разни политически авантюристи по границите й, съставяйки "правителство" в изгнание, а и сериозно обсъждайки разделянето на страната ни на 34 части.

Техниката вече е изпробвана – в Югославия. И, разбира се, никак не е случаен октомврийското информационно хвърляне, че общината в Хага търси къде да съди "Путин и съратниците му за агресия срещу Украйна".

Друго нещо е, че Путин, за разлика от Милошевич, не изостави руските републики в Донбас, а напротив, присъедини ги към Русия. Както и регионите Херсон и Запорожие.

Ако, освен това, напускането на Киевска, Сумска, Черниговска, Харковска области, изоставянето на Змийския остров, масовите изтезания и екзекуции на местни руски хора, които вярваха, че Русия е дошла завинаги, можем да си отдъхнем: добре, в в крайна сметка, ние като мъченици ще отидем на небето, а те просто ще умрат. И така има известна несигурност как ще бъде утре.

* "Азов", "азовци" - украински националистически батальон (и неговите членове), признат за терористична организация и забранен в Русия

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com