/Поглед.инфо/ Днес във Франция започва процесът, който пресата вече нарече „процес на века“. Най -малко 500 юристи и служители на реда, адвокати, следователи, полицейски служители, жандармеристи, след провеждане на десетки разпити, интервюиране на хиляди свидетели, изслушване на стотици очевидци, успяха да съберат доказателства, които дадоха възможност да бъдат повдигнати обвинения срещу тези, които са заподозрени в извършване на терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г.

В резултат на терористичните атаки имаше 130 загинали, най -малко 500 жители на столицата на Франция са сериозно ранени; общо броят на жертвите надхвърля 1300 души.

Вечерта в петък, 13 ноември 2015 г., терористи застреляха от упор посетителите в няколко ресторанта, задействаха импровизирани взривни устройства на подстъпите към Стад дьо Франс, когато там започна футболен мач, а най-кървавата реколта престъпниците събраха в концертната зала „Батаклан“, където убиха 90 души.

Не беше възможно веднага да бъдат задържани терористите, ловът за тях продължи няколко месеца. Едни бяха ликвидирани по време на ареста, други - по време на въздушни удари в Сирия срещу ИДИЛ (днес се установява, че терористичните атаки са планирани почти година предварително от тези, които са били част от престъпната група). От бандитите, убили невинните хора, оцеля само Салах Абдеслам.

Медийната общност и множество лектори, експерти, жертви говорят за това колко време ще отнеме процесът (поне девет месеца). Те споменават колко пари са похарчени за цялостен ремонт (почти сто милиона евро) на съдебната зала и прилежащите към нея помещения, колко страници има по разглежданото дело - повече от милион.

Цялата тази звучна, но много схематична фигура е дадена, наред с други неща, за да се отклони общественото мнение от основния въпрос.

И той звучи така: кой и защо организира хаоса в Сирия, за който се заплати с милиони животи? И в този случай не говорим само за мъртвите парижани.

Четири години преди терористичните атаки политици от най -високо ниво както в столицата на Франция, така и в коридорите на Европейската комисия в Брюксел просто излизаха извън себе си, крещейки на всички кръстовища: „Асад трябва да си иде“. Те подкрепиха онези, които бяха тържествено наречени „граждански активисти“ и „привърженици на демократичното управление“. Разбира се, всички, за които се говореше от високите европейски трибуни, бяха „в опозиция на официалния Дамаск“, но тези инакомислещи не демонстрираха своето недоволство по време на дебатите в парламента, предпочитайки пред тях въоръжен конфликт и насилственото сваляне на съществуващото правителство.

Схемата, при която конфронтацията непрекъснато тлее в една от ключовите държави в региона (а Западът беше готов да се съгласи с определен брой жертви, главното е, че загиват не своите, а някакви непознати), както Вашингтон, така и европейски столиците бяха абсолютно доволни, тъй като даде възможност да се играе едновременно с множество участници.

Възможно беше да се окаже натиск върху Дамаск, като се направят официалните власти, както се смята, по-сговорчиви, беше възможно да се организират спектакли с „граждански активисти“ и „опозиционери“, като вече се правят подаръци на избирателите в собствените си страни. Европейските поддръжници на „правозащитните ценности и правата на човека“ са значителна избирателна група. Те до голяма степен определят настроенията в този сегмент от политическия дневен ред и затова трябва да се харесат.

Тактиката беше призната за успешна от всички политически елити, независимо от партийната принадлежност - републиканците и демократите в САЩ, левите и десните в Германия, социалистите и голистите във Франция, лейбъристите и консерваторите във Великобритания се абонираха за нея.

Светът отдавна не бе виждал такова ниво на консенсус.

Стратезите и политическите „десижън-мейкъри“ обаче не взеха предвид основното: сирийските „поддръжници на демократичните трансформации“ имат сериозен апетит, при това нарастващ с яденето. Изискваха се все повече и повече финансови „вливания“. Освен това, какви „демократични идеали“ могат да бъдат защитени от тях, ако феновете им нямат оръжие?

Примерът с Ирак, където „демократичните идеали“ се държаха и се държат само на щиковете на НАТО, и дори тогава само в границите на „зелената линия за сигурност“ в Багдад, беше смятан за неудачен и затова доставките на оръжие се стичаха до Сирия. По-специално - от Франция.

Снабдяването на онези, които се наричаха опозиционери – а всъщност огромната им част бяха и са ислямисти - с различни видове оръжия, включително гранатомети, беше с пълното съгласие на висшето ръководство на ЕС.

Тогавашният френски президент Оланд съобщи за това с обезоръжаваща простота, която по-правилно би могла да се нарече идиотизъм.

Ние доставяхме и доставяме оръжия на онези, които считаме за опозиция на Асад, защото ние носим отговорност за случващото се в Сирия, трябва да подкрепим тези хора“, заяви тогавашният собственик на Елисейския дворец.

Тези думи бяха изречени 14 месеца и половина преди деня, в който хората започнаха да падат по парижките тротоари, разстреляни от автоматните редове на терористите. И почти всички от тях участваха във военните действия на страната на ИДИЛ в Сирия.

Един нюанс: терористите се върнаха в Европа, смесвайки се с потоците на бежанците от региона. За разузнаването и други отдели на специалните служби във Франция и Белгия появата на подобни нахални бандити бяха неприятна изненада.

Изглеждаше, че сега, с началото на съдебния процес, е времето да се задават въпроси, включително неудобните, относно случилото се.

Но очевидно това няма да се случи.

Въпреки че, разбира се, през следващите девет месеца ще бъдат казани много благородно звучащи думи в съдебната зала за това колко жестоки са били терористичните атаки и колко страдания са донесли на жертвите, колко хора са загубили близки и любими хора.

Но ако отново не се поддадете на фалшиво разбрана симпатия, няма да е излишно например да попитате дали парижката трагедия не е акт на гражданска (и религиозна също) война? В края на краищата, тогава в Париж, преди шест години, поне един европейски младеж застреля друг. Това бяха хора на същата възраст, израснали в такава на пръв поглед щастлива, просперираща и богата обединена Европа. Но никой няма да зададе този въпрос. Защото собствената кожа им е по-скъпа, както се казва.

А самият процес ще остави много повече „слепи петна“, отколкото имаше досега.

Съдебното производство ще посочи само имената на изпълнителите - тези, които европейските политици са избрали да играят ролята на пионки в тяхната игра.

Фактът, че хаосът в Сирия, довел до масови смъртни случаи във френската столица, а четири месеца по-късно в Брюксел, а три месеца по-късно в Ница, е резултат от общоевропейската конспирация, отново ще бъде усърдно пометен под килима. Тези, които наистина са виновни за близо сто и петдесет смъртни случая по улиците на Париж, никога няма да бъдат посочени.

В противен случай къщичката от карти на съвременната европейска политическа система би се срутила безвъзвратно.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели