Въпросът за евентуалното въвличане и на други държави е есенциален. Мисля, че мерките, които се вземат на политическо ниво са насочени така, че да се осигури максимална подкрепа за Украйна, но да не се позволява директното включване на ЕС в конфликта, каза ген. Брийгър. Той подчерта, че способността на Украйна да се защитава е тясно свързана с помощта, която получава от Запад. Дали е достатъчно - не се нае да каже конкретно. Украинските войски са по-добре тренирани и мотивирани от руските, но Русия разполага с огромен ресурс, а сегашният етап на войната изисква точно това, коментира той.
С продължаващото въоръжаване на Украйна е въпрос на време конфликтът да излезе извън нейната територия. Източна Европа, България може да се превърне в прифронтова държава при евентуален сблъсък, обобщи дискусията след заседанието Елена Йончева.
В комисията тя попита още дали анализите на ген. Брийгър показват, че конфликтът може да се реши на терен. Очакваше се с помощта, която Западът предоставя на Украйна войната да приключи, но виждаме, че Русия напредва – малко по малко, но напредва. В отговор ген. Брийгър заяви, че това е политически въпрос. Едни от най-високопоставените политици от ЕС и САЩ работят за намиране на решение, но позициите на двете страни са далече една от друга, каза той.
Според Елена Йончева още в началото на конфликта ЕС трябваше да търси пътища за дипоматическо решение, за преговори между Брюксел, Вашингтон и Москва. И имаше такава възможност – в края на март президентът на Украйна Володимир Зеленски направи предложение и Москва се съгласи да го разгледа, припомни след заседанието тя. Тази война се превръща постепенно в конфликт между НАТО и Русия. Събитията показват, че предоставянето на все повече оръжие и логистика не променя развитието на бойните действия в полза на Украйна. Тя отстъпва бавно и системно все повече територия. Продължаващата военна помощ, стремежът конфликтът да бъде решен на терен, вместо да се търси дипломатическо решение и постигане на взаимен компромис, може да изправи Украйна пред по-големи загуби, каза още Елена Йончева.
В изложението си пред европейските депутати ген. Брийгър спомена на няколко пъти помощта, която 27-те държави членки на ЕС оказват на Украйна. Според него се изгражда координиращ механизъм, който да подпомогне финансово онези от тях, които са предоставили материали за Киев.
Той поиска Европейският съюз да отделя не само повече средства за отбрана, но и те да се изразходват по-ефективно, а държавите членки да увеличат сътрудничеството и координацията по между си. Генералът посочи и няколко числа – за последните 21 години разходите на ЕС за отбрана са се увеличили с 20%, на САЩ – с 66%, на Русия – с над 290%, а на Китай – с повече от 590%. През 2020 г. държавите от ЕС са похарчили общо и координирано едва 2,5 млрд. евро за инвестиции и технологични изследвания в отбраната. Председателят на Военния комитет поиска съществуващите механизми в ЕС за сътрудничество, особено за иновации и изследвания, да станат по-фокусирани и ефективни. Според него трябва да се инвестира в областта на киберсигурността и киберзащитата, както и в космическата отбрана. Ген. Брийгър беше категоричен, че държавите членки трябва да работят по-тясно и координирано по между си, защото нито една от тях не би могла да се справи сама със съществуващите в момента предизвикателства.
Най-спешно, според него, е да се увеличи бойната способност на силите в ЕС като в следващите пет години се навакса разликата между отделните държави.
Според Елена Йончева Европа трябва да се стреми към стратегическа автономия, към самостоятелна външна политика, но тази перспектива намалява чрез въвличането й във войната в Украйна.
Робърт Брийгър призова военният аспект на конфликта в Украйна да не измества напълно вниманието на ЕС и от другите неблагоприятни ефекти, които войната има – икономически, енергийни, хуманитарни, особено в региони като Сахел в Африка.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
