/Поглед.инфо/ ЕС реши да промени своята транспортна система за бързо разполагане на войски на изток, свързвайки Молдова и Украйна. В същото време Великобритания предприе подобна стъпка по-рано, като обяви присъединяването си към европейската програма "Военна мобилност". Какво говорят тези процеси от военна, икономическа и политическа гледна точка? И какво може да противопостави Русия на това?

В четвъртък върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел каза, че като част от плана на Европейската комисия за улесняване на военния транспорт, цялата пътна и железопътна инфраструктура на ЕС трябва да бъде адаптирана, така че европейските страни да могат бързо да транспортират военно оборудване и войски от една част на региона в друга, най-вече от запад на изток.

Той добави, че "това е критично за защитата" на ЕС и подчерта, че това изисква изграждането на мостове, тунели, пътища и железопътни линии. Според Борел плановете на ЕС включват „засилване на сътрудничеството с НАТО и ключови стратегически партньори като САЩ, Канада и Норвегия, като същевременно улеснява ангажираността и диалога с регионалните партньори и страните от процеса на разширяване като Украйна, Молдова и Западните Балкани“.

Имайте предвид, че през последните седмици това не е първият път, когато ЕС възнамерява да опрости логистиката за прехвърляне на войски. По-рано вестник „Таймс“ съобщи, че Великобритания и ЕС ще подпишат споразумение, което ще позволи на Лондон бързо да прехвърля войски през територията на страните от ЕС. Според ръководителя на министерството на отбраната на Холандия Кайса Олонгрен, страните възнамеряват да одобрят окончателния план през ноември. В същото време новото споразумение е свързано с военните действия в Украйна.

По-специално, Великобритания възнамерява да се присъедини към програмата за военна мобилност, от която Лондон се оттегли след Брекзит. На Запад тази програма често се нарича "военен Шенген", тъй като цели да премахне бюрократичните бариери при прехвърлянето на войски и бронирани превозни средства, а също така е насочена към подобряване на транспортната и логистична инфраструктура.

Един от авторите на тази идея е Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа. През 2017 и 2018 г. много военни служители от страните от НАТО се оплакаха, че не могат просто да прехвърлят оборудване от една страна в друга без предварителни уведомления и одобрения, а периодът на одобрение може да се проточи от няколко дни до няколко седмици.

Ходжис също отбеляза, че отнема една седмица, за да се съгласуват документи за прехвърляне на войски, например от Германия в Полша, а командирите на НАТО биха искали да опростят процедурите за военните колони, участващи в маневри. По този начин, според експертите, американците и британците са искали да намалят времето и ресурсите, изразходвани за придвижване на войски по-близо до границите на Русия, или за ротация в онези формирования, които вече са разположени в страните от Източна Европа.

„НАТО активно се готви за война с Русия. Те създават нова и модернизират старата инфраструктура за бързо развръщане на силите и средствата. Ако по-рано това беше направено, като се вземе предвид прехвърлянето на оборудване към балтийските държави, днес говорим за въоръжаване на Украйна”, коментира Вадим Козюлин, ръководител на Центъра за глобални изследвания и международни отношения към Института за актуални международни проблеми на Дипломатическата академия от МВнР.

Експертът припомни, че през 2014 г. Европейският съюз и НАТО започнаха да преместват военна техника по-близо до руските граници, но се сблъскаха с редица проблеми, включително ниската височина на мостовете, непригодността на железопътните платформи и твърде ниското провисване на електрическите проводници над пътища. Според него, включването на нови страни в проекта за повишаване на военната мобилност, включително Украйна, ще направи подобни доставки в интерес на въоръжените сили на Украйна по-удобни и по-бързи.

„От 2014 г. европейците започнаха да изпълняват план за увеличаване на военната мобилност. Не изключвам този план вече да е осъществен в страните от НАТО. Но тъй като Борел припомни това днес, значи говорим за европейски страни извън НАТО. Това идва от практиката, с която днес се сблъсква ЕС при доставката на оръжия за Украйна“, подчерта Козюлин.

Според експерта от геополитическа гледна точка увеличаването на военната мобилност няма да има голям ефект, „но потенциалът на НАТО ще се увеличи, защото в бъдеще Алиансът улеснява военните си задачи и се подготвя за най-лошия сценарий в конфронтацията. с Русия“.

„Заплахите за страната ни ще нарастват. В момента НАТО използва летището на полския град Жешов за снабдяване на ВСУ с оръжие. По време на спецоперацията това място стана транзитен пункт за концентрация на сили и средства с цел последващото им прехвърляне през полско-украинската граница по пътищата към Лвовска област. Ако планът, за който говори Борел, бъде изпълнен, може да има повече такива градове“, признава експертът.

Събеседникът е убеден, че в отговор на увеличаването на военната мобилност в страните от ЕС Русия трябва да инвестира в разработването на най-нови оръжия. „На практика в цялата страна са запазени инженерните училища, има нови разработки и технологии, които дълго време са били недофинансирани, но там има основа. Те трябва спешно да бъдат разработени и внедрени. Това важи особено за разузнавателните системи и високопрецизните оръжия. В противен случай как да се справим с инфраструктурата на врага?“, обобщи Козюлин.

На свой ред калининградският политолог Александър Носович смята, че Русия трябва да бъде благодарна на Борел „за шокиращата откровеност на фона на традиционното европейско лицемерие“. „От това разкритие научаваме много за това какво представлява ЕС като мирна и неагресивна асоциация и как уважава своите партньори извън блока. Например Молдова, която има военно-политически неутралитет на ниво конституция. Какво? Каква Молдова, каква конституция, какъв неутралитет?“, иронизира политологът.

Той също така припомни, че президентът на Молдова Мая Санду сега ще отиде в Париж, „за да поиска нови заеми за провеждане на европейски реформи и преодоляване на структурната криза, в която се намира страната (инфлация през октомври - 36%). Никой не се съмнява, че тези заеми не са дадени на Санду за красивите ѝ крака. Това е плащане за привличането на Молдова във военно-мобилизационната система на НАТО и Европейския съюз. Ясно е срещу кого е насочено това“, отбелязва Носович.

„Така ЕС несъмнено започва да работи като един вид финансово-промишлен трамплин и икономическа база за НАТО. Това, което Доналд Тръмп веднъж каза на Ангела Меркел, а именно: „Трябва да плащате за всичко сами“, изглежда постепенно се изпълнява. Няма да се изненадам, ако след известно време Европейският съюз изцяло поеме икономическата част от войната в Украйна“, казва икономистът и политологът Василий Колташов.

„От друга страна, наричането на ЕС „икономическа база“ за НАТО е твърде допълващо. Те стават по-скоро кесията на алианса. Те плащат с желание, с удоволствие и всякаква сума. Може да се заключи, че САЩ не се интересуват от вътрешните икономически проблеми на страните от ЕС“, признава събеседникът.

„Освен това НАТО оценява източната част на своята инфраструктура като недостатъчно подготвена за война с Русия. Това включва и държави, които не са членки на ЕС и НАТО. По този начин те възнамеряват да преконфигурират логистиката вътре и в близост до Алианса, като харчат пари за това главно от европейския портфейл. Ето защо изглежда, че дипломатът Борел, а не някой друг, обявява такива планове“, добави експертът.

„Също така трябва да се отбележи, че американската формула за възстановяване на Западна Европа след Втората световна война сега е обърната наопаки. Имаше „план Маршал“, а сега самите европейци убиват икономиката си в името на военните интереси на Вашингтон“, подчертава събеседникът.

Подобна гледна точка споделя и Константин Сивков. Според него активирането на "военния Шенген" не бележи нищо повече от по-активна подготовка на НАТО за потенциална война с Русия. „Най-вероятно те вече са били готови да въведат многонационални сили на територията на Украйна, които по формални причини няма да се считат за сили на НАТО, но имат инфраструктурни затруднения“, смята експертът.

Освен това Украйна трябва да бъде изолирана от Полша, тоест трябва да се разгледа въпросът за унищожаването на логистичната инфраструктура, която свързва Закарпатска, Лвовска и Волинска области с Полша.

По-специално, на тази граница има 14 гранични пункта: шест от тях са за железопътен транспорт, осем за автомобилен. Именно през тях минава основният транспортен трафик и към тях могат да бъдат насочени новите усилия на НАТО и ЕС по отношение изграждането на нова инфраструктура.

„Следователно Русия може да има само един отговор на всичко това – пълното разбиване на транспортната инфраструктура на противника. В противен случай там – в Западна Украйна – ще има войски на НАТО и всичко ще се развие по напълно неприемлив за нас сценарий “, смята Сивков.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com