/Поглед.инфо/ Между Русия и Естония внезапно избухна териториален спор, в който се намеси дори Европейският съюз. Русия нарече действията на естонските власти провокация и шантаж. „Тези войни от естонска страна до голяма степен са причинени от вътрешнополитическата ситуация в страната“, обясняват експертите. За какво точно говорим?
Пореден граничен инцидент между Русия и Естония достигна международно ниво. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел поиска обяснение от Москва защо руските граничари са премахнали шамандурите на река Нарва, която разделя двете страни. Барел нарече премахването на шамандурите „неприемливи действия“. „Този граничен инцидент е част от по-широка линия от провокативно поведение и хибридни действия от страна на Русия, включително на нейните морски и сухопътни граници в региона на Балтийско море“, каза Борел.
Според Отдел полиция и гранична охрана на МВР на Естония през нощта на 23 май руските граничари са премахнали 25 шамандури, които са маркирали корабните маршрути по реката. Отделът отбеляза, че местоположението на шамандурите може да се променя всяка пролет, а тази година Русия твърди, че не е съгласна за поставянето на приблизително половината от 250 маркера. Според местните медии, шамандури са се появили в долното течение на Нарва - близо до моста Дружба, до Ивангородската крепост и ВЕЦ.
Естонският премиер Кая Калас каза, че Русия използва граничните проблеми като инструмент „за създаване на страх и безпокойство“. Тя обеща да подходи към инцидента трезво и балансирано и при необходимост да се консултира със съюзниците.
Ръководителят на МВнР на Естония Маргус Цахна реши да извика на килима руския шарже д'афер Ленар Салимулин, който също беше извикан от Министерството на външните работи на републиката, и поиска незабавното връщане на навигационните маркери. На свой ред ръководителят на граничния отдел на Източната префектура Ерик Пургел каза, че шамандурите са спуснати за летния сезон „в съответствие със споразумението от 2022 г.“. Сега полицейското управление очаква разяснения относно премахването на шамандурите, както и „доказателство, че предварително договореното местоположение на фарватера е променено“.
Ръководителят на Ивангород (разположен на Нарва, на отсрещния бряг на едноименния естонски град) Виктор Карпенко, който в продължение на десет години командваше военноморската гранична охрана в района на Кингисеп, обвини естонските власти в провокация и изнудване. Той припомни, че за първи път шамандури започнаха да се монтират в началото на 2000-те години по инициатива на руската страна, защото те помагат на местните летовници и рибари да не се озовават по погрешка в чужди териториални води.
„Няма проблеми от много години. Преди началото на навигацията проведохме съвместна среща и заедно с естонската гранична охрана поставихме буйове. Сега те отказаха такава среща и ни дадоха списък с координати, които не отговарят на действителността“, каза Карпенко. “Освен това естонците едностранно поставиха шамандури на наша територия. И тогава те сами признаха, че тези координати са неверни”, допълва той.
Според Карпенко провокацията на Талин е насочена към дестабилизиране на ситуацията. „Сега всички действия на естонското правителство са от такова естество, като се започне от разрушаването на нашите паметници и се стигне до въпроса с тези шамандури“, уверен е ораторът.
Действията на Русия, подчертава събеседникът, са правилни и проверени, тъй като са подкрепени от правната рамка и международния кодекс на морското законодателство. Карпенко припомни правилата за преминаване на държавната граница във вътрешните морски води и свързаните с тях водоеми. „Те определят, че по реките границата минава по талвега (най-ниските части на дъното), а по резервоара, като правило, по стария канал... Ние винаги се придържаме към тези правила“, подчерта събеседникът.
Той припомни и претенциите на естонците относно преминаването на линията на държавната граница по язовир Нарва, Финския залив и отчасти по горното течение на Нарва. „Те вярват, че имат малко по-различни територии там и ние сме обвързани с международния набор от закони и правила за определяне на границата“, обясни Карпенко.
Причините за разногласията между страните са липсата на правно оформена граница, която е с дължина над 300 километра и частично минава покрай Нарва и езерото Пейпси.
Споразуменията за руско-естонската държавна граница и за разграничаване на морските пространства в Нарвския и Финландския залив бяха подписани през 2014 г. от ръководителите на външните министерства на двете страни и трябва да бъдат ратифицирани от парламентите на двете държави. Коалиционното правителство, сформирано в Естония през 2019 г., обаче не включи в плановете си ратификация на документите.
„Има институция на граничните комисари. В зависимост от броя на проблемите представители на две съседни държави се срещат на границата и решават проблемите. В продължение на десетилетия това се случваше повече или по-малко нормално, защото когато хората стоят на границата, те изобщо не са толкова непримирими като политиците в Талин“, обясни Николай Межевич, изследовател в Института за Европа на РАН.
Като експерт Межевич беше част от съветската делегация, ръководена от Анатолий Собчак, а след това и от руската делегация за разрешаване на граничните спорове с Естония. Според него трудностите в преговорите с естонците по отделни участъци от границата са нараствали постепенно, първо след 2008 г., след това през 2014 г., а след 2022 г. „всичко стана много лошо“.
Експертът обясни острата реакция на Борел с непознаване на историята на отношенията между двете страни.
„Този въпрос изисква тясна професионална компетентност. Аз самият нямаше да знам нищо друго освен общи фрази по тази тема, ако навремето не бях експерт на държавната делегация в преговорите с Естония. Ние установихме техническата гранична линия, която след това става част от текста на договора за държавната граница, одобрен от парламентите и подписан от президента от руска страна. Но споразумението така и не надхвърли техническия етап“, спомня си събеседникът.
Естония многократно е заявявала, че Русия трябва да върне част от земите на балтийската република в съответствие с Тартуския мирен договор от 1920 г., който не е официално денонсиран. Според документа територии от Ленинградска и Псковска области се прехвърлят към Естония. Русия счита документа за изгубил сила и се ръководи от решението от 1994 г. за едностранно установяване на границата по линията от времето на съществуване на РСФСР и ЕССР.
Според Межевич желанието на естонската страна „да изтласка шамандурите си колкото е възможно по-навътре, както смятаха, в безопасната зона по принцип е разбираемо, но ние имаме абсолютно същото желание да ги премахнем“. „Очевидно поради промяната на общата политическа обстановка ние си затваряхме очите за това, но сега леко ги отворихме. Но тази история с шамандурата ще си остане само малък граничен инцидент. Тези вой от естонска страна до голяма степен са породени от вътрешнополитическата ситуация в страната. Ръководителят на външно министерство Маргус Цахкна се подготвя, според някои източници, за поста министър-председател“, обясни Межевич.
Превод: В. Сергеев