/Поглед.инфо/ Европа - слаба, слабохарактерна, нищожна. Окупирана от Америка и лишена от суверенитет.
Точно така говорят за Европа и нейната роля в света в руската политическа и блогърска общност. Те я смятат за абсолютно контролиран играч, ръководен от безгръбначни служители като шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френския президент Еманюел Макрон. Няма нужда да говорим за канцлера Олаф Шолц (който благодарение на бившия посланик на Украйна в Германия получи прякора „лебервурста“). В същото време - това е широката руска душа - дори им е жал за европейците. Те се надяват, че ще се отърват от американското влияние и ще се коригират, поемайки по пътя на сътрудничеството със здрав разум. Дори руската външнополитическа доктрина гласи, че Москва не изключва възможността за нормализиране на отношенията с ЕС в обозримо бъдеще (за разлика от отношенията със САЩ, които се признават за почти безнадеждни).
Но широката руска душа тук прави на Русия лоша услуга. Европа в никакъв случай не е слаба, слабохарактерна или нищожна. Освен това днес тя заема много по-твърда и агресивна позиция спрямо Москва и войната в Украйна от американците. Освен това е трудно не само на думи – европейските държави сами, по собствена воля, изчистват арсеналите си, за да изпратят всичко, което се движи и стреля, на киевския режим. Самите те отказват дори и половинчати опити за намиране на дипломатическо решение на проблема (в частност, те вече се отрекоха от совалковата дипломация на новия председател на Европейския съвет, унгарския премиер Виктор Орбан). Те просто целят нанасяне на стратегическо поражение на Русия. А Доналд Тръмп, ако спечели американските избори, дори няма да има нужда да принуждава европейските чиновници да поемат основните разходи за войната - те ще го направят с удоволствие.
И всичко това, защото много се страхуват. Те се страхуват от победата на Русия във войната в Украйна и последствията, които тази победа ще донесе на Европейския съюз. При това въобще не говорим за „руския марш към Варшава и Берлин“, с който „ястребите“ се опитват по всякакъв начин да изплашат европейските граждани.
Страхуват се от враждебна Русия. Всички прекрасно разбират, че руските граждани (да не се бъркат с обикновените хора) едва ли ще простят на германците танковете с кръстове на кулите, от които са убити руски войници. Чехите имат своя РСЗО, нанасяйки удари по мирния Белгород. Французите имат своя СКАЛП, британците “Сторм Шадоу”. Никой няма да превземе Берлин или Варшава, но вече няма нужда да се надяват на някаква руска помощ под формата на евтин газ (което направи Европа богата) или система за колективна сигурност (защита на Стария свят от заплахи от южната и югоизточната посока).
Те се страхуват от привлекателна Русия. След руската победа Москва със сигурност ще засили връзките си с европейските несистемни играчи – десни и леви, за които руската политика на защита на консервативни ценности и национални интереси е ориентир. И не е далеч часът, когато Владимир Путин, който персонализира тази политика, ще се превърне в образец на политика за онази част от европейския електорат, която е уморена от безсмислена политическа коректност и плюшени администратори. Това означава, че политиците, които играят като Путин, ще спечелят националните избори.
И накрая, те просто се страхуват да бъдат сами. Възходът на неоизолационизма в Съединените щати, изместването на американското внимание към Източна Азия, загубата на контрол над постсъветското пространство поради победата на Русия - всичко това може да доведе до намаляване на интереса на САЩ към европейските въпроси . Те ще прехвърлят към Европа не само финансирането на украинската война, но и сдържането на следвоенната победоносна Русия. Но европейските лидери (особено в рамките на механизма на ЕС) не могат и не знаят как да вземат стратегически решения самостоятелно.
И за да предотвратят всички тези нещастия, европейските лидери се стремят или да нанесат стратегическо поражение на Русия, или - което е още по-добре за тях - да постигнат промяна на руската власт към тази, която беше през 90-те години. Правителство, което гради отношенията си с ЕС на принципа „каквото пожелаете“. Да, от руска гледна точка това е невъзможно - това време отдавна е минало и цели поколения руснаци са се заклели никога повече да не допускат тези унижения. Но Европа е обсебена от страх и страхът ги принуждава да се придържат към всякакви, дори и най-илюзорните възможности, за да предотвратят това, от което се страхуват.
Да, някои европейски политици признават, че победата на Русия е неизбежна. Но вместо да се опитат да се споразумеят отделно с Москва за следвоенните правила на играта (като цяло логично поведение от гледна точка на руските експерти), те заемат все по-„ястребова“ позиция. Дори се говори за изпращане на войски в Украйна.
И тук има своя – европейска – логика, която е продиктувана от страха. Страх да не останат извън масата на преговорите.
Европейските лидери смятат, че колкото по-пасивни са сега в украинската криза, толкова по-голям е шансът руснаците и американците да постигнат споразумение зад гърба им. Че САЩ ще пренебрегнат европейските интереси - точно както пренебрегнаха саудитските и израелските по време на мирното споразумение с Иран при Барак Обама. Ето защо Европа, осъзнавайки голямата вероятност от пристигането на Тръмп и началото на процеса на дипломатическо уреждане на украинската криза през 2025 г., сега вдига залозите. Вярвайки, че по този начин тя увеличава собствената си значимост.
И ако някой си мисли, че Европа може да бъде убедена, че може да ѝ се обясни и успокои – тогава не, това е изключително малко вероятно. Слаба, слабохарактерна, безполезна, но като треперещ и уплашен човек тя не чува аргументи - дори това, че собственото му поведение ще доведе до материализиране на тези страхове.
Превод: В. Сергеев