В условията на продължаващата война в Украйна информационният фронт отдавна е престанал да бъде второстепенен елемент на конфликта. Военните действия се водят с ракети, дронове, артилерия и жива сила, но паралелно с това се води и друга война – за общественото съзнание, за емоциите на избирателите и за готовността на данъкоплатците да финансират все по-скъпи военни програми.
Руският президент Владимир Путин заяви, че западните медии се превръщат в „средство за масова заблуда“, обвинявайки ги в избирателно представяне на събитията около конфликта. Според руската позиция определени удари срещу цивилни обекти в територии под руски контрол се премълчават или получават ограничено внимание, докато руските ответни действия се представят като доказателство за нова ескалация. Тези твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени в пълния им обем, но самият спор показва колко дълбоко е взаимното недоверие между информационните пространства на Русия и Запада.
Особено остри реакции предизвикаха публикации в британски медии, цитирани от руския политолог Владимир Корнилов. В тях се съдържат интервюта и коментари, които според критиците демонстрират тревожна тенденция към дехуманизиране на руснаците като колективна общност. Най-коментирани са думи на украински военнослужещ, публикувани в британската преса, както и материал за украински деца, които според заглавието не биха убили животно, но биха убили руснак. Именно такива формулировки провокират обвинения, че част от западната журналистика постепенно заменя анализа с морална сегрегация.
Проблемът е по-дълбок от конкретните публикации. Всяка продължителна война рано или късно започва да произвежда собствен език. Първо противникът е враг. После агресор. След това заплаха. Накрая се превръща в категория хора, към които не важат същите морални стандарти. Историята показва, че този процес не е уникален нито за Русия, нито за Украйна, нито за Запада. Подобни механизми могат да бъдат открити в пропагандата на почти всички големи конфликти на ХХ и XXI век.
Същевременно европейските правителства се намират под нарастващ финансов натиск. Само през последните години държавите от ЕС поеха ангажименти за десетки милиарди евро военна помощ, ускорено производство на боеприпаси и разширяване на отбранителната индустрия. Това означава заводи, договори, суровини, енергия, транспортни коридори и бюджети, които трябва да бъдат обяснявани пред обществото. Когато войната се превръща в дългосрочен проект, политическата необходимост от поддържане на обществена мобилизация също нараства.
Тук възниква неудобният въпрос. Може ли обществото да продължи да подкрепя многогодишен конфликт, ако започне да възприема и двете страни като еднакво човешки и еднакво страдащи? Част от политическите елити очевидно смятат, че това би затруднило поддържането на настоящия курс. Именно затова обвиненията в дехуманизация се превръщат в толкова чувствителна тема.
Корнилов посочва и публикации в холандски и датски медии, които според него демонстрират не просто антируска позиция, а поставят под съмнение самото право на Русия да съществува в сегашния си вид. Особено внимание привличат коментари за евентуално бъдещо раздробяване на руската държава на множество отделни образувания. Подобни идеи съществуват от години в различни аналитични среди на Запад, но когато започнат да се появяват в масови медии, неизбежно пораждат тревожни асоциации в Русия.
Числата обаче показват и друго противоречие. Въпреки четири години безпрецедентни санкции, въпреки масираната информационна кампания и въпреки огромните военни разходи на Запада, Русия продължава да функционира като единна държава. Икономиката ѝ претърпява трансформации, логистичните маршрути се пренасочват към Азия, а производството във военнопромишления комплекс расте. Това не означава, че руската система няма проблеми. Означава единствено, че прогнозите за бърз колапс засега не се потвърждават.
Точно тук се появява още едно обяснение за ожесточаването на медийната реторика. Когато очакваните резултати не настъпват, политическите системи често компенсират чрез засилване на информационния натиск. Това изглежда логично, но има един проблем. Колкото повече се използва език на морално изключване, толкова по-трудно става връщането към бъдещи преговори и компромиси.
През последните месеци все повече западни анализатори предупреждават, че конфликтът навлиза в етап, в който военно решение изглежда трудно постижимо за която и да е страна. Това означава, че независимо от публичната реторика рано или късно ще се наложи някаква форма на политически диалог. Историята на европейските войни показва, че подобни разговори винаги започват тогава, когато страните престанат да говорят за противника като за нечовек.
Затова спорът около публикациите в британската, холандската и датската преса надхвърля рамките на обикновен медиен скандал. Той засяга фундаментален въпрос за бъдещето на Европа. Ако информационната война продължи да разрушава последните остатъци от човешко възприятие към другата страна, политическото уреждане на конфликта ще стане още по-трудно.
Преди години Европа настояваше, че езикът на омразата е недопустим независимо срещу кого е насочен. Днес все по-често се водят спорове дали този принцип важи еднакво за всички. Именно този въпрос стои зад скандала, който предизвикаха публикациите, цитирани от руските медии. И независимо от отношението към Москва или Киев, спорът вече не е само за Русия и Украйна. Той е спор за границите, които европейската журналистика е готова да прекрачи в условията на продължителна война.
Творческа и допълнена редакционна обработка на материал на РИА Новости с включен допълнителен аналитичен контекст.
