/Поглед.инфо/ Литовският министър на отбраната заяви, че предложенията на Москва за гаранции за сигурност, заложени в руския проект на договори със САЩ и НАТО, трябва да бъдат отхвърлени. По мнението на ръководителя на литовското военно ведомство, алиансът и Вашингтон трябва да издигнат свои собствени условия. По-рано естонският премиер беше заявила, че е уплашена от самия факт на диалога с Руската федерация по сигурността, а латвийският заместник-министър на външните работи нарече невъзможно изпълнението на предложенията на Русия.

По мнението на експертите, балтийските страни умишлено увеличават залога в своята реторика, опитвайки се да представят руските конкретни и справедливи предложения като своеобразен диктат към Запада. Балтийските републики се страхуват от сближаването на Русия със САЩ и НАТО и затова правят всичко възможно това да не се случи, смятат анализатори.

Министърът на отбраната на Литва Арвидас Анушаускас призова за отхвърляне на инициативите на Москва за гаранции по сигурността, очертани в руските проекти на договори със САЩ и НАТО. За това той заяви в ефира на националното радио LRT.

„Ултимативните искания на Русия трябва да бъдат отхвърлени и на тяхно място да се издигнат свои, алтернативни, тъй като червените линии, очертани от Запада, са били нарушавани неведнъж от Кремъл“, каза той, цитиран от ТАСС.

Ръководителят на военното ведомство на Литва също така изрази надежда, че по време на предстоящите през януари 2022 г. разговори между Вашингтон и Москва, Русия и НАТО, Руската федерация и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) няма да има решения, които да намалят нивото на регионалната сигурност.

„Вярвам, че в хода на тези контакти ще се спазва основният принцип: без знанието на държавите от региона да не се водят никакви преговори зад гърба им (по тази тема)“, каза той.

По-рано естонският премиер Кая Калас заяви, че е уплашена от самия факт на провеждането на диалог с Руската федерация за гаранции за сигурност.

„От гледна точка на сигурността е много плашещо, че въобще се водят такива преговори с Русия. Нашите съюзници ни обещаха, че няма да водят такива преговори и че подобни искания са неприемливи “, каза тя в интервю за ETV +.

Калас също така изрази мнение, че Естония е по-малко наивна по отношение на Русия, отколкото някои от нейните съюзници.

„Така че просто не можем да мълчим. Но има и положителен момент - те ни слушат, молят за съвет, водят дискусии с нас “, казва естонският премиер.

Подобни тези разви миналата седмица в интервю за британското издание The Times шефът на литовското министерство на външните работи Габриелюс Ландсбергис. По мнението на министъра никакви преговори не трябва да започват "по това, което е предложено от Русия". Той също така призова за незабавно отхвърляне на тези инициативи.

Освен това Ландсбергис подчерта, че единствените преговори, които литовската страна би искала да види, са „за възможността за засилване на гаранциите за сигурност за региона, който започва от Черно море в Румъния и стига на север до Естония“.

Латвия също разкритикува руската инициатива за гаранции за сигурност. Заместник-министърът на външните работи на републиката Анджей Вилумсонс в интервю за украинското издание на "Лига" нарече изпълнението на предложенията на Руската федерация неприемливо и невъзможно.

Руската инициатива

Припомняме, че на 15 декември Москва изпрати на Вашингтон проекти на споразумения със САЩ и споразумение за сигурност с НАТО. Първият документ се отнася по-специално до задълженията на американската страна да спре разширяването на НАТО на изток, да откаже да приеме страните от постсъветското пространство в алианса, както и да изгражда бази на тяхна територия и да развива двустранно военно сътрудничество с тях.

В споразумението с блока се посочва още, че членовете на алианса поемат задължения, които изключват разширяването му или провеждането от блока на каквато и да е военна дейност на територията на Украйна, както и на други страни от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия.

Както каза руският президент Владимир Путин, проектоспоразуменията за гаранции за сигурност не са ултиматум, както го наричат някои недоброжелатели. Просто Русия скоро ще представи в НАТО своите писмени предложения за гаранции за сигурност в Европа.

„Вече виждаме, че техните (проекти) някои от нашите недоброжелатели, честно казано, се тълкуват като ултиматум от Русия. Това ултиматум ли е или не? Разбира се, че не“, подчерта Путин на разширено заседание на колегията на Министерството на отбраната на 21 декември.

По-късно той каза също, че отговорът на Москва на отказа на Вашингтон и НАТО от гаранции за сигурност „може да бъде много различен“. По неговите думи, това ще зависи от предложенията, които военните експерти ще отправят към руския лидер. Въпреки това Москва ще се стреми да постигне резултат от дипломатическите преговори, който юридически да бъде закрепен в документите, предложени от Руската федерация, каза Путин.

"За нас има само една цел - да постигнем споразумения, които да гарантират сигурността на Русия и нейните граждани както днес, така и в дългосрочен план", подчерта президентът.

Белият дом получи изпратените от Русия документи, но засега не са дали отговор по същество. Както отбеляза висш служител на американската администрация по време на пресконференция на 23 декември, Вашингтон не възнамерява да преговаря публично, тъй като смята, че „това не допринася за конструктивността им“.

„Няма да отговаряме на всички входящи предложения или коментари, включително от руския президент“, каза той и добави, че американската страна също има „свои собствени опасения, които трябва да бъдат взети предвид“.

Съгласно думите на говорител на Белия дом, Съединените щати са готови да започнат преговори "по няколко канала" в началото на януари: двустранно като част от диалога за стратегическа стабилност между Вашингтон и Москва, както и многостранно чрез Съвета НАТО-Русия и чрез ОССЕ . По информация на руското външно министерство, на 10 януари в Женева трябва да се проведат руско-американски консултации относно гаранциите за сигурност.

"В името на повишаване на самочувствието"

Николай Межевич, главен изследовател в Института за Европа на Руската академия на науките, отбеляза, че на фона на настоящите международни политически събития, когато се решават най-важните въпроси за сигурността между Русия, САЩ и НАТО, изявленията на Балтийските страни с „някои съвети“ към Вашингтон и алианса изглеждат „просто нелепо“.

„По някаква причина балтийските държави при тези обстоятелства си въобразиха, че са център на власт и на вземането на политически решения, и това е абсолютно неразумно. Всъщност литовското, естонското и латвийското ръководство нямат подобни проблеми на международните отношения, те просто не могат да погледнат отвъд националната си оградка и затова съветите им не струват нищо “, каза експертът в интервю за RT.

Межевич припомни, че Литва, Естония и Латвия следват твърдо антируски курс и затова отхвърлят всякакви инициативи на Москва.

Генералът от военновъздушните сили на САЩ Тод Уолтърс говори за заплахите за съществуването на Съединените щати и техните европейски съюзници, за които се предполага, че ...

„Когато Русия започне да говори с пълен глас, балтийските страни изпадат детска истерия. По някаква причина предложенията на Москва относно сигурността се наричат ултимативни изисквания, въпреки че това изобщо не е така. Вилнюс, Талин и Рига дори отхвърлят самия факт на преговорите, тъй като всякакви контакти с Русия от страна на САЩ и НАТО отслабват позициите на трите балтийски републики “, каза анализаторът.

Межевич също така подчерта, че инициативите, предложени от Русия, ще бъдат разгледани независимо от „истеричните крясъци и неуместни предупреждения“ на балтийските страни.

„Няма ни най-малко съмнение, че западните страни ще предприемат някои реципрочни стъпки към Русия. Западът, воден от САЩ и НАТО, не иска да рискува сигурността си в името на повишаване на самочувствието на Литва, Естония и Латвия. Разбира се, те ще бъдат изслушани, но само толкова, - другите ще действат както намерят за добре “, каза експертът.

На свой ред политическият анализатор Александър Асафов обясни, че подобен призив от балтийските страни за бойкот на предложенията за сигурност на Русия е мотивиран от факта, че тези републики се възползват от ситуацията за разширяването на влиянието си в НАТО.

„Балтийските страни създадоха мита за руската заплаха, крещяха, че Русия уж иска да ги атакува, опитвайки се да си придадат значение като аванпост пред руската заплаха, който обаче се нуждае от помощ. На този фон те получават финансова помощ от САЩ и НАТО и републиките хич не искат да я загубят“, каза анализаторът в коментар за RT.

По мнението на Асафов, цялата международна дейност, всички външнополитически дейности на Литва, Естония и Латвия са свързани с конфронтацията с Русия и затова сега тези страни се страхуват, че Вашингтон и блокът ще се сближат с Москва.

„И правят всичко, за да предотвратят това. В противен случай за балтийските републики ще бъде по-трудно да запазят ролята си на жертва и да получат материална помощ от САЩ и Северноатлантическия алианс. Затова те са за още по-голямо укрепване на НАТО “, подчерта експертът.

Както обобщи Асафов, сега балтийските страни умишлено увеличават залога в своята реторика, опитвайки се да представят руските доста конкретни и справедливи предложения като своеобразен диктат, насочен срещу Запада.

„В действителност обаче това далеч не е така, балтийските републики просто умишлено хитруват в терминологията, за да запазят позициите си“, заключава анализаторът.

Превод: ЕС