/Поглед.инфо/ Гласуването в ООН за конфликта в Близкия изток раздели ЕС до такава степен, че някои членове заплашват да напуснат ООН напълно. Израел и водещата двойка на Европейския съюз се разделиха: предишната вражда между Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел се изостри. Както САЩ признават, Европейският съюз не е в състояние да издържи две войни наведнъж, подкрепяйки и Израел, и Украйна.
„Срамувам се от ООН. Според мен няма причина Чешката република да остане в организация, която подкрепя терористите и която не зачита основното право на страните на самоотбрана. Да излезем от него!”
Тази неподходяща за позицията й истерия беше инсценирана от чешкия министър на отбраната Яна Чернохова, след като Общото събрание на ООН със 120 гласа „за“ прие йорданска резолюция за незабавно прекратяване на огъня в зоната на близкоизточния конфликт.
Израел реагира очаквано рязко, като неговият говорител заяви, че „ООН не е останала нито грам легитимност или релевантност“. Но Чехия не е Израел, че да възприема случилото се толкова болезнено, колкото Чернохова. Това посочиха и преките ѝ началници.
Премиерът на Чешката република и партиен шеф Петер Фиала дезавуира думите на Чернохова (тоест Прага не си ходи никъде, включително ООН), но отбеляза, че разбира нейното възмущение.
За външни наблюдатели може би всичко не е толкова очевидно, за тях си струва да се обясни. Гражданската демократическа партия на Фиала и Чернохова в сегашния си вид е остарял тип източноевропейски десничари, които са ориентирани към САЩ в абсолютно всичко, традиционно подкрепят Израел и изхождат от догматични нагласи като „всичко, което се случи при Съветите е зло, правете точно обратното”. Това прави Чернохова.
Позицията на Чехия като набор от политически сили не е толкова ясна. Да започнем с това, че Прага, както повечето други столици в Източна Европа, признава Палестинската държава и има дипломатически отношения с Палестинската национална администрация (ПНА). Това наистина е своеобразно наследство от времето на СССР, МВР и Чехословакия, въпреки натиска на Израел и САЩ.
Но левите партии на Чешката република заемат пропалестински позиции, традиционни за техния идеологически сектор. Друга група партии демонстрира умерен подход по въпроса, близък до централноевропейския. Нещо като „ХАМАС е чисто зло, но трябва да се създаде палестинска държава“ (на което сегашното правителство на Бенямин Нетаняху в Израел категорично възразява).
Поради това повечето страни от ЕС се въздържаха или изобщо не реагираха на резолюцията на Общото събрание, а позицията на Израел, САЩ и присъединилата се към тях Чехия беше подкрепена само от Австрия, Унгария, Хърватия (властите на тези страни имат комплексно отношение към исляма и теоретично комплекс за вина за Холокоста), както и две държави в Латинска Америка и шест в Океания.
Ако възмутената Прага при такива условия трябва да затръшне вратата, тогава защо направо от ООН, а не например от Евросъюза? Част от неговите членове гласуваха и за прословутата резолюция, която руският представител нарече „победа на здравия разум“.
Говорим преди всичко за Испания, където все още е на власт левицата, чиято политика прави страната им най-пропалестинската в Европа (освен ако, разбира се, ако не броим Турция в Европа), както и за Франция. Президентът Еманюел Макрон традиционно се опитва да седи на няколко стола едновременно, но той явно има предвид активността на собствените си левичари и факта, че според някои оценки повече от 10% от френското население вече се смятат за мюсюлмани. Освен това това е доста страстна част от населението, както показват бунтовете, които традиционно съпътстват всеки значим мач с участието на арабски футболни отбори.
Вътрешноислямският фактор по принцип доминира в държавите от Западна Европа. Когато една невнимателна стъпка може да доведе до погроми и сблъсъци (миналия уикенд протестиращите срещу операцията на Израел в Газа окупираха например целия център на Лондон), няма особено желание да се запишете недвусмислено за Израел, както Чехия или Унгария направи, където има повече имигранти от Украйна, отколкото от Близкия изток.
Това създава нова пукнатина в рамките на ЕС, която раздели не само отделните страни от ЕС, но и неговото ръководство. Израел е причината за „срамната кавга“ (както я определи “Блумбърг”) между ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Тези двамата отдавна живеят като котки и кучета: споделят си властта и се прецакват един-друг. Този път проблемът е, че хиперактивната в медиите Урсула напълно пренебрегва „общата политическа позиция на ЕС“, привидно разработена от Мишел заедно с лидерите на страните-членки на ЕС. Това е да се напомни на Израел за необходимостта от независима Палестина, чието действително отсъствие е една от основните причини за поредното изостряне. Шефът на ЕК обаче просто подкрепя Израел, без полутонове.
И в Германия, родината на фон дер Лайен, и в Белгия, родината на Мишел, където и двамата работят, също има доста мюсюлмани и рискът от улични бунтове остава. Но за германката миналото се оказва по-силно от страха от бъдещето: нито тя, нито германското правителство (също доста ляво) са готови да осъдят Израел по какъвто и да е начин, за да не се приеме, че това е осъждане на правото на самозащита. Смята се, че съвременният германец не може да критикува евреин за самоотбрана.
Като цяло близкоизточният конфликт е проблем, който в дните на своето изостряне разяжда единството на ЕС на различни нива. А сега това е особено неуместно за Европейския съюз.
Както се посочва от “Политико” (едно от най-интересните издания в САЩ поради претенциите си за обективни анализи и свързаните с тях опити да „остане над битката“), необходимостта от разрешаване на два конфликта едновременно - в Близкия изток и Украйна - показа слабостта и разединението на ЕС.
Американците хвалят Урсула за нейните амбиции и „мащабни геополитически цели“, но смятат, че нейният апарат не се справя с целите и „моралният авторитет“ на Брюксел в развиващите се страни е започнал да се „изпарява“. „Прекалено произраелска позиция“ се разглежда от ислямските държави най-малкото като „лицемерие“ и „проява на двойни стандарти“.
Накратко, "Боливар няма да поеме двама." В конфликта около Украйна САЩ и фон дер Лайен на първия етап успяха да постигнат единство между европейските страни по въпроса за антируските санкции, въпреки че за някои подобна политика беше много по-опасна и неизгодна, отколкото за други.
Но разногласията относно Близкия изток, които изглеждат много по-малко актуални за Европа, се превърнаха в капката, която преля чашата пред очите на всички и предизвика буря от обществено възмущение срещу фигурата на фон дер Лайен. Според източници от редица европейски медии строгото „мълчание“ по отношение на палестинската държавност е настроило дипломати от огромното мнозинство страни от ЕС срещу ръководителя на ЕК.
Имайки предвид начина, по който Европейската комисия е избрала да взаимодейства с Русия (грубо казано, издържане и въоръжаване на нашите врагове), всички тези разцепления, вътрешни борби, прояви на безсилие и натрупана умора са вятър, който духа в нашите платна. Колкото по-скоро Европа се откаже от подкрепата си за Украйна, толкова по-бързо (и по-евтино) Русия ще може да осъществи собствените си цели там.
Но не може да се каже същото за Израел, защото времето работи срещу него. Преди 20-30 години той можеше да разчита на категорична подкрепа от страна на САЩ и ЕС като недвусмислени военно-технически лидери на света. Като се имат предвид собствените сили на еврейската държава, това ѝ даваше възможност да съществува във враждебна среда и да прави с нея каквото си иска.
Сега този модел се проваля, той вече не е в състояние да гарантира сигурността на Израел, както показа атаката на ХАМАС. Само ще става по-лошо: съюзниците ще стават все по-малко надеждни поради вътрешни разделения, а враговете ще продължат да стават по-силни - поради факта, че в технологично отношение „третият свят“ бързо намалява пропастта с „първия“.
Това може да доведе до катастрофа в бъдеще. Като промени политиката си спрямо Палестина, Израел все пак може да успее да го предотврати.
В Украйна, вторият конфликт, разделящ ЕС, има по-малък шанс това да се случи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.