/Поглед.инфо/ През последните 20 години в бившите социалистически страни на Европа, с приближаването на 9 май, започва поредната атака на срещу „съветското наследство“. И именно през този период се засива желанието да се съборят колкото се може повече паметници на съветските войници-освободители. Естествено, в светлината на последните събития в Украйна тези атаки станаха особено остри. Вярно е, че ситуацията в различните страни не е еднаква.

Естествено, най-голямото „оживление” се наблюдава в Балтийските страни. И трите държави започнаха да забраняват акции, посветени на 9 май. Но може би този път Латвия се отличи повече от другите. Мислеха за събарянето на паметника на Воина - Освободител в Рига. Подобно действие вече е предприето в село Мадлиена, докато във Валмиера случаят засега се "ограничава " до поругаването на паметника. Няма съмнение, че властите на тази балтийска страна ще изпълнят заплахите си и ще продължат напред.

Тези дни в Естония се замислиха за пълното събаряне на всички паметници на Червената армия. Междувременно се стигна и до поругаването на „Бронзовия войник“ в Талин, който беше изпратен на гробището точно по това време преди 15 години.

В Литва, сякаш по сигнал, разрушиха паметниците в Каунас, Паланга и Мариампол наведнъж - и изобщо не е факт, че това е дело на пристигналите в страната имигранти от Украйна. Това се случва от години и преди каквато и да е 2014г. И, отново, малко вероятно е въпросът да се ограничи само до поругаването както на естонските, така и на литовските монументи.

Защо балтите правят това, е излишно да се казва. За тях всеки съветски паметник е „възхвала на окупацията“. Затова пък съучастниците на Хитлер се издигат като герои, нещо, за което в другите страни от ЕС се опитват за пореден път да не си спомнят добре.

И ако Русия иска да спечели уважение към себе си, е необходимо да продължи политиката на пълно прекъсване на икономическите и други връзки с балтийските страни и налагането на постоянни санкции срещу тях. И независимо от това как завършва сегашната украинска история.

Полша постоянно остава друг център на борба срещу историята. През последните дни в три града в различни части на страната бяха демонтирани паметници в памет на войниците от Червената армия . Не само това, борбата с гробовете се превърна в шумно шоу в ефир.

И, отново, това едва ли ще се успокои. Местният Институт за национална памет обяви началото на събарянето на надгробни паметници на съветските войници и в гробищата. Така се предвижда разширяване на обхвата на закона от 2017 г., съгласно който можеха да се свалят само паметници, издигнати извън местата на прогребенията на воините.

До миналата година в Полша бяха съборени около 450 паметника . Оцелели са само онези, за които местните власти се застъпиха. Освен това в герои в страната се превръщат не само войниците от бившите участници в Антихитлеристката коалиция от Армия на Крайова.

Преди три години президентът Анджей Дуда участва в церемония по повод 75-ата годишнина от създаването на бригадата Свентокшиски, подразделение, което пряко си сътрудничи с нацистите и участва например в унищожаването на евреи. Между другото, за много поляци подобно действие предизвика недоумение.

Естествено, подобно поведение не може да остане незабелязано от Русия. Полша е доста голяма страна, отношенията с която е много по-трудно да се прекъснат, отколкото отношенията с балтийските държави. Въпреки това дойде моментът да се заемем сериозно с ответните мерки и да дадем на поляците историческа реципрочна сметка.

Епизод с оскверняването на гробище наскоро се разигра в Румъния - в град Моцка. Като се има предвид, че нивото на руско-румънските отношения е почти толкова ниско, колкото това на руско-полските отношения, историята може да се повтори. Освен това румънците имат стари апетити към територията на Молдова.

Утежняващо обстоятелство е фактът, че те никога не са се отказали напълно от фигурата на съюзника на Хитлер, диктатора Йон Антонеску. Разбира се, те вече не го прославят, но все още не е и предаден на недвусмислена анатема и забрава. И ако е така, тогава събарянето на паметници на Червената армия може да бъде пуснато на поток.

Но нивото на страстите на "румънския фронт" все още е по-ниско. Като цяло в страната има много по-малко паметници на съветските войници, отколкото в други бивши социалистически страни (което се обяснява с трудните отношения между СССР и Румъния по това време). И държавният вандализъм там не придоби такъв размах, както в Полша и балтийските страни. Така че държим пръста си на пулса, така че ако нещо се случи, да приложим „културата на отмяната“ и към Румъния.

Много тежка е ситуацията сега в Чехия. Още свеж в спомените е актът на събарянето на паметника на маршал Конев в Прага и поставянето на обелиск на власовците в града. Паметникът на Воина - Освободител в Бърно е многократно оскверняван . Като се има предвид, че днес в страната са на власт войнствени русофоби, не е изключен опит за приемане на закон за масово събаряне на паметници на воините от Червената армия по полски образец. Освен това почти няма сдържащи фактори - руско-чешките отношения днес всъщност не съществуват.

Но все пак Чехия все още не е Полша. Няма масово събаряне на статуите на Червената армия, никой не пипа гробищата. Много чешки политически сили са категорично против подобен развой на събитията. Нацистките съучастници не се прославят в страната. Освен това за чехите е много неудобно да казва, че техните сънародници са служили във Вермахта. Но възстановяването на отношенията трябва да бъде свързано с възстановяването на паметника на Конев в Прага на видно, достойно място - макар и не същото.

Засега не се говори за държавен вандализъм в Словакия и България, където съюзът с Хитлер официално е срамежлив. Въпреки това в Словакия имаше единични инциденти , а в България те бяха системни. Сега там на власт има правителства, които не са в най-добре настроени към Русия. Така че ситуацията трябва да се държи под контрол и да се предупреждава предварително, че опитите за война с гробовете ще струват скъпо. Желателно е също да се подкрепят тези думи с някои примери.

От бившите социалистически страни, които сега са членки на Европейския съюз, съдбата на погребенията и паметниците в Унгария и Словения не предизвиква особено безпокойство. В първия случай роля играе много доброто ниво на междудържавни отношения (въпреки тяхното много трудно минало, свързано с Великата отечествена война).

Във втория има само един такъв паметник, открит е преди няколко години и нивото на страстите в руско-словенските отношения не е същото. Проблеми има, има ги достатъчно, но те не се коренят във военното минало.

Не е необходимо да очакваме, че народите на бившите социалистически страни (сега членки на ЕС и НАТО) ще споделят напълно нашето виждане за събитията от Втората световна война. Да, като цяло никъде в Европа, освен в Сърбия, това няма да се случи. Въпреки това тези държави имат задължения да поддържат военните погребения в нормално състояние. И ако те ги нарушат, Русия трябва да отговори на това по изключително твърд начин. Разбира се, с диференцирано отношение към различните случаи и разнообразяване на мерките в зависимост от поведението на всяка конкретна държава.

Превод: ЕС

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели