/Поглед.инфо/ През последната година отношенията между Беларус и Запада навлязоха в етап на продължителна криза. Неспособни да повлияят на положението в републиката, САЩ и ЕС прибягнаха до санкции. Официалната им цел е да принудят президента Лукашенко да „спазва правата и свободите на човека“. Истинските причини и цели на наложените санкции обаче всеки път са по-далеч от политиката.

Санкциите на Европейския съюз и САЩ засягат белоруската икономика. В същото време Западът смята за основна цел не толкова да свали Лукашенко, колкото да преразпредели влиянието в Евразия и в света.

САЩ поднови санкциите срещу 9 белоруски предприятия от нефтохимичния отрасъл. Ако политическите санкции, засягащи лично Лукашенко и обкръжението му, са второстепенни, тогава същото не може да се каже за опита на Вашингтон да унищожи Беларус икономически. При новата администрация САЩ може да разширят санкциите не само към конкретни белоруски предприятия и предприемачи, но и към всички, които им сътрудничат. И тогава Беларус ще се сблъска със сериозни проблеми (банкови транзакции, транспорт на стоки и т.н.). Вярно е, че засега САЩ предпочитат да действат с ръцете на европейците.

ЕС вече въведе четири пакета санкции срещу Беларус и работи по пети. С всеки нов списък с ограничения причините за въвеждането им стават все по-далеч от политическата ситуация в републиката. Въвеждането на секторни санкции през юни показа, че днес Брюксел на практика е забравил за събитията след президентските избори 2020 г. и думите за демокрацията най-накрая са се превърнали в параван.

Официалната причина за въвеждането на четвъртия пакет санкции и секторни икономически ограничения беше инцидентът през май със самолета на ирландската авиокомпания “Райънеър”. Тогава по време на прегледа му в Минск бе задържан белоруският опозиционер Роман Протасевич, който в Европа беше обявен за „политическа жертва на режима на Лукашенко“. В резултат на това Европейският съюз наложи санкции срещу белоруските нефтопреработвателни компании, калиевата и тютюневата промишленост, както и банковия сектор. Повечето от тези санкции ще влязат в сила от 2022 г. Трудно е да ги наречем адекватни от гледна точка на търговските и икономическите отношения между Запада и Беларус. Но има желание да се унищожи икономиката на страната по всякакъв начин, за да се принудят хората да излязат на улицата. Много анализатори отбелязват, че една от целите на ограниченията е преразпределението на световния пазар и окончателното изтласкване на белоруските производители от него.

По-специално, това се отнася до санкциите срещу нефтопреработвателната промишленост на Беларус и “Беларускалий”. Това е пряк удар върху преките конкуренти на западните производители. Минск контролира около 20% от световния пазар на калиеви торове. Основните купувачи на белоруски продукти не са западните страни, а Бразилия, Китай и Индия. Ако “Беларускалий” напусне пазара или намали присъствието си на него, цените на торовете ще се повишат, предлагането ще намалее и зависимостта на много държави от западните доставчици ще се увеличи. Това ще доведе до увеличаване на разходите за селскостопанска продукция, повишаване на цените на храните.

Подобна ситуация се наблюдава и по отношение на други отрасли, засегнати от санкциите срещу Беларус. Например, Украйна зависи от рафинирането на петрол в Беларус, чийто пазар отдавна се разглежда от европейските компании като вкусна хапка. Беларуските цигари са главоболие за Европейския съюз, тъй като контрабандата им в ЕС възлиза на десетки и стотици милиони евро. Санкциите може да доведат до преразпределение на пазара на тези продукти.

Необходимо е да се подчертае специфичният регионален аспект на антибелоруските санкции. Това се дължи преди всичко на балтийските страни. Литва, Латвия, както и Полша отдавна са проводници на американските интереси в региона. Вилнюс, Варшава, Рига са най-взискателните в ЕС за увеличаване на натиска върху Минск. Беларуските власти дълго се примиряваха с това, но накрая решиха да отвърнат. Сега белоруският износ е напълно прехвърлен от пристанищата на Литва и Латвия към морските пристанища на Русия. И тук балтийските столици виждат единствения възможен начин за поправяне на ситуацията не с нормализиране на отношенията с Минск, което противоречи на тактиката на техните задгранични господари, а изостряне на положението, за да получат икономическа помощ от ЕС като жертви на борбата срещу „диктаторския режим“ на Лукашенко.

Неслучайно Литва, Латвия и с тях Полша започнаха работата по петия пакет санкции. Тук основната причина за санкциите се нарича „миграционната криза“ на границата между ЕС и Беларус, причинена от европейската политика за санкции. Заради нея Минск отказа да ограничи потока от нелегални мигранти към ЕС, което даде възможност да го обвинят в „хибридна атака“ срещу Европейския съюз и отново да се говори за санкции.

Прави впечатление, че Литва предлага да се добави авиокомпания “Белавия” към новия списък със санкции, както и някои белоруски туристически компании, „насърчаващи нелегалната миграция от Беларус“. Балтите очакват не толкова да спрат потока от бежанци, колкото най-накрая да завземат контрола върху трафика от Беларус. Освен това Вилнюс изисква разработването на специален „набор от инструменти“ за противодействие на белоруските „хибридни атаки“. Всичко това, заедно с официалното признаване от ЕС на „хибридната агресия“ от страна на Беларус, ще засили статута на балтийските републики като страни-бастиони по пътя на бежанците към ЕС, което ще увеличи дела на тези джуджета в Европа. За Вилнюс, който поради политиката си най-накрая се размина с Минск и сега рискува да загуби целия белоруски транзит, тази тактика е последният шанс да попълни бюджета чрез преразпределение на потоците от трафик, както и европейските субсидии за борба с нелегалната миграция.

Още веднъж: същността на сегашните санкции на Запада срещу официалния Минск отдавна не е свързана с политическата ситуация в републиката. И Европа, и САЩ се опитват да решат собствените си проблеми в Евразия за сметка на Беларус.

Превод: В. Сергеев